Разхлабване на недоверието

Карантинните мерки падат една по една. Не всеки ден, а през час. Какви са основанията още никой не знае. За сметка на това потвърдените случаи вървят към 2000. Починалите от вируса вече наближават 100, заболелите медици са много над 200, новите огнища на зараза се множат! Сигурно на фона на Германия, Франция, Италия или Великобритания е смешно малко, но за българската здравна система това е опасна перспектива.  

"Разхлабването" у нас не започна на базата на ясни критерии, за да може хората да повярват в ефекта от ограниченията, а понеже на премиера му е "омръзнало" да разправят как тук или там облекчавали мерките. И точно, когато у нас кривата на заразяване тръгна стръмно нагоре, взехме да махаме КПП-та и да сваляме маските. Само че западните страни обосноваваха разхлабването на мерките с намалели новорегистрирани случаи и намаляла смъртност. У нас бе пусната плановата дейност в лечебните заведения, бяха възобновени имунизациите, но пак без ясни правила - каквото и както си реши болницата, ДКЦ-то, лекарят в кабинета. Никой не поиска мнението им за организацията в новите условия. Така и не чухме анализ на ситуацията след отпускането на всяка от мерките.

Не разбрахме на какви стъпки ще заработи икономиката и какво се очаква да се случи след всяко разхлабване на мерките. У нас план няма! Точно това изнервя хората. 

Болници остават без лекари и сестри -  проблемът е техен. Правителството не прави нищо, само твърди, че има достатъчно защитни облекла за всички. А после се оказва, че не било точно така. Само че това бездействие не е нито от вчера, нито от началото на пандемията. Корените му са в годините на приравняването на лечебните заведения към бакалиите, в годините на административни ограничения, които затвориха като "нерентабилни" инфекциозни отделения и фалираха болници, медици бяха прокудени. И тогава нямаше критерии, и сега няма. Как да очакваме да има в бъдеще? Няма място за чудене: по едно и също време вървят заседанията на тристранката и на правната комисия в парламента, по една и съща тема. Решението ще вземе комисията, но без да е пожелала да чуе мнението на социалните партньори. В превод: "Като ми пееш, Пенке, ле, ..." Как да се доверим на управниците си и да вярваме, че правят нещо добро за електората (не за гражданите си!)? Както всяка ограничителна мярка породи повече казуси, така отмяната й поражда още повече неясноти, въпроси и предпоставки за санкции и глоби, които да пълнят хазната. Тъй де, то от 10 години тази хазна се пълни от неудържимо растящи и неаргументирани глоби, такси, данъци.

И как утре да не се питаме дали за "целите на статистиката" и в своя полза управляващите няма да започнат да манипулират данните и сутрин в 8 ч. да ни обясняват как "заболеваемостта от коронавируса спада" и "смъртността спада"?