Рани в съвестта ни

Емине Ердоган, съпругата на президента Реджеп Тайип Ердоган, изпрати писмо до съпругата на президента на САЩ Доналд Тръмп Мелания Тръмп, призоваващо я да прояви чувствителност към хуманитарната криза в Газа, каквато прояви към войната в Украйна. В писмото, което започва с поздрав към Мелания Тръмп с искрена любов и уважение, Емине Ердоган заявява, че сърдечният разговор и любезното гостоприемство на Мелания Тръмп по време на срещата им в Белия дом във Вашингтон, окръг Колумбия, са живи в съзнанието й дори шест години по-късно. Емине Ердоган отбелязва, че публикациите на Тръмп по време на частната им вечеря и разходката им в градината разкриват нейната чувствителност към актуалните проблеми и че тя вижда тази чувствителност и в неотдавнашното писмо на Мелания Тръмп до руския президент Владимир Путин.
Емине Ердоган подчертава: „Както заявихте в писмото си, правото на децата да растат в любяща и безопасна среда е универсално и безспорно право. И това право не е привилегия на никой географски регион, раса, етническа идентичност, религиозна група или идеология. Следователно, заставането до потиснатите, които са лишени от това право, е преди всичко изпълнение на голяма отговорност към човешкото семейство. В този контекст, особено като съпруга на лидер, чувствителността, която проявихте към разрушените животи, разпокъсаните семейства и децата, останали сираци вследствие на опустошителните последици от войната в Украйна, е инициатива, която вдъхва надежда в сърцата. Вашата молба да върнете радостните усмивки на украинските деца, които бяха „принудени към тих смях“, е дълбоко смислена. Искам да изразя още по-силно тази важна чувствителност, която проявихте към 648-те украински деца, загубили живота си във войната. Вярвам, че ще демонстрирате това по същия начин за Газа, където 62 000 невинни цивилни, 18 000 от които деца, бяха брутално убити за две години.”
Емине Ердоган, подчертавайки, че Газа е сцена на безпрецедентна жестокост и най-болезнения геноцид на нашето време, посочва в писмото си: „Детският фонд на ООН оприличава повърхността на Газа, където на всеки 45 минути се убива дете, на „ад“ за децата, а подземния свят - на „детско гробище“. Мислили ли сте някога, че един ден ще използваме термина „неизвестен войник“, използван за неидентифицирани войници във войни, и за деца? Фразата „неизвестно бебе“, написана върху кефените (бял памучен плат - саваните) на хиляди деца от Газа, които нямат никого зад гърба си, чиито имена дори не могат да бъдат установени, отваря незаздравими рани в съвестта ни. Тези деца, доведени до дълбоко психологическо опустошение и напълно забравили как да се смеят, крещят в микрофоните, които им подават, че искат да умрат, носейки изтощението от война, с която не могат да се справят в невинните си сърца. Историята записа, че косите на осиротелите деца в Газа са посивявали от неописуемата болка и страх, които са изпитвали.“
Емине Ердоган заявява, че не само децата на Украйна заслужават смях; децата на Палестина заслужават същата радост, същата свобода и същото достойно бъдеще. Тя отбелязва: „Би било изключително важно, ако изпратите писмо и до израелския премиер Нетаняху, съдържащо вашия силен призив за прекратяване на хуманитарната криза в Газа. В тези дни, когато светът преживява колективно пробуждане и признаването на Палестина се превърна в глобална воля, вярвам, че призивът ви от името на Газа ще изпълни и историческа отговорност към палестинския народ.“
Емине Ердоган, която приема събитията в Палестина за нещо повече от геноцид, за налагане на произволна международна система, в която всеки и всичко може да бъде обезценено в полза и удобство на малцина избрани, призовава всички да обединят гласовете и силата си срещу този изопачен порядък, който обезценява живота на децата в някои части на света повече от други. Емине Ердоган подчертава задължението им да защитават дискредитираните правила на международното право и общите човешки ценности и да се обединят около споделени принципи, заявявайки:
„Само тогава можем да подхранваме надеждите на бъдещите поколения, които са докарани до отчаяние ден след ден пред лицето на тази бруталност. Само тогава можем да говорим за възможността да върнем радостта на децата, чийто смях е заглушен, и за устойчив и траен мир по целия свят. Като майка, жена и човек, аз дълбоко споделям чувствата във вашето писмо и се надявам, че ще култивирате същата надежда за децата на Газа, които копнеят за мир и спокойствие. Твърде късно е за 18 885 бебета и деца от Газа, които загубихме, като 6-годишната Хинд Реджеп, убита от 335 куршума, и 3-годишната Рим, чийто дядо я целуна за сбогом по радостните, усмихнати очи. Но все още имаме шанс за над 1 милион деца в Газа, които са живи. Време е.“