Първият ядрен апокалипсис в мирно време

На 26 април 1986 г. светът преживя първата си ядрена катастрофа без война - аварията в чернобилската АЕЦ, когато при тестване гръмва 4-ия реактор на централата, намираща се в северна Украйна до Беларус. Втората е аварията на японската АЕЦ "Фукушима" от 11 март 2011 г., предизвикана от унищожително земетресение, тя се „класира“ на най-високото 7-о ниво от Международната скала на ядрените събития.  

Злополуката в развитие

На 25 април вечерта започва учение на персонала за спиране на 4. реактор при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Имитира се авария в електропреносната мрежа на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават енергия от съседни електроцентрали. 
Но в хода на изпитанията в първите часове на 26 април мощността на реактора нараства неконтролируемо. В 01:23:40 екипът взема решение да активира аварийната система за понижение на мощността АЗ-5. Тя има за цел да вкара обратно всички регулиращи пръти в активната зона и реакцията да бъде спряна напълно. Но поради налягането на парата в каналите на реактора, регулиращите пръти не успяват да влязат докрай. Освен това тези пръти са имали краища от графит, който води до мигновено и драстично покачване на мощността. За секунди мощността достига над 120 пъти проектната мощност, а температурата на активната зона достига хиляди градуси. 
В 01:23:49 настъпва взрив, който разрушава активната зона на реактора, изхвърляйки във въздуха неговия капак, тежащ над 1000 тона. В разрушената активна зона навлиза въздух, който реагира с ядреното гориво, при което към 01:24 настъпва втори, още по-силен взрив. Корпусът на четвърти блок е разрушен, а в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит, както и други компоненти от активната зона на реактора. Избухва и пожар. В 01:26:03 е извикана пожарна, а към 01:28 пристигат първите пожарникари. Към този момент от взрива загива първата жертва на аварията. В 5 часа сутринта е спрян трети енергоблок, който на другия ден е последван от блокове 1 и 2. Към 6:35 пожарът е напълно изгасен, но горивото в избухналия реактор продължава да тлее. В разрушения реактор са останали около 200 тона ядрено гориво.

В гасенето участват общо 69 души 

от военизираните пожарни части на централата. Те нямат никаква защита, тъй като наличието на радиация е установено едва в 3:30 часа през нощта. Към 2:00 часа пожарникарите вече имат „радиационен загар“ и повръщат. Помощ им е оказвана на място. Свидетели от пожарникарите, които по-късно умират, споменават, че са  изпитвали метален вкус и боцкане по лицето. Пожарникарите успяват да спрат огъня от разпространение към трети енергоблок. Гасенето е подпомогнато от вертолети, които към 10 часа на 27 април започват да изсипват над 5000 тона пясък, глина, олово и борна киселина върху тлеещия реактор. 
Веднага са приети в болница 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, без да са уведомени за опасността от радиоактивния дим. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души. Към 14 ч. започва евакуацията на 45-хилядния град Припят.
Над 600 000 запасняци, военни и граждани работят през първите шест месеца по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи в опасната зона. Използват се дистанционно управляеми машини, които да преместват най-радиоактивните остатъци, но те започват да се повреждат поради тежките условия. Така най-радиоактивните материали биват изчиствани с лопати от чернобилските ликвидатори - военните части, които носят тежка защитна екипировка (наричани биороботи от военните). Тези войници могат да работят само по 40 секунди на покрива на централата, поради изключително високата радиация от парчетата изхвърлен графит. Въпреки че всеки войник е трябвало да изпълни тази роля само веднъж, много от тях я извършват по 5-6 пъти. Самият реактор е покрит с торби пясък, олово и борна киселина, пуснати от вертолети. 
През първите 10 дни на аварията изпускането на радиоактивност от повредения блок продължава без прекъсване, достигайки милиони кюри на ден.
На 1 май 1986 г.  трима ликвидатори влизат само с акваланги, без защитно облекло, на смъртоносна мисия в басейна под реактора, за да отворят ръчно крановете. Като по чудо, и тримата оцеляват.
Поради високата концентрация на радиация около централата след аварията, гората в околността придобива червен цвят и умира, поради което тя е наречена „Червена гора“. Някои животни също загиват или спират да се размножават. 
Съветският съюз и светът бяха уведомени за аварията с двудневно закъснение и с 20-секундно съобщение:  „В чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия“. 
Всъщност информацията бе оповестена публично едва, след като в Швеция бяха открити повишени нива на радиация. В СССР препоръки за самозащита на населението бяха издадени за първи път чак на 9 май. 

Геополитика на инцидента

От радиационното замърсяване най-тежко пострадва Беларус, следвана от Украйна и Русия. Около 14,4% (29 900 km2) от територията на Беларус е замърсена с 37–185 кВg/m2 (килобекерела на квадратен метър, мерна единица за плътността на радиоактивно замърсяване по повърхности).
Въпреки радиацията, партийното ръководство не отмени демонстрацията на 1 май в Киев, която привлече стотици хиляди хора.
В България са замърсени 4,3% (4800 km2) от територията със същите концентрации. Населението не е достатъчно информирано. В печата се поместват съобщения, омаловажаващи истинските размери на катастрофата. В същото време партийните и държавните служители са снабдявани с лекарства и храни от незаразени източници. Поради информационното затъмнение, на първомайската манифестация хиляди граждани маршируват под пролетния радиоактивен дъжд. През 1990 година е образувано дело по случая, като обвиняеми са привлечени вицепремиерът Григор Стоичков и Любомир Шиндаров, главен санитарен инспектор и зам.-министър на здравеопазването. 
Аварията влезе и в геополитиката. Впоследствие тя бе използвана от Запада, за да ограничи географията на съветската и най-вече на руската ядрената енергетика, която въпреки Чернобил остава една от най-силните и конкурентни на пазара. Така, за да влезе в ЕС, страната ни трябваше да спусне кепенците през 2004-2006 г. на първите 4 съветски реактора на АЕЦ „Козлодуй“ от уж съображения за сигурност.
Дълго време бе наложената тезата, че отговорни за трагедията са служителите в централата, участвали в експеримента. Това виждане се бе наложило и в света. Едва по-късно стана ясно, че бедствието е било неизбежно поради сериозни недостатъци в конструкцията на реактора, които са били пазени в тайна.
Десет дни след аварията е установена забранена зона в радиус  от 30 км около централата и започва евакуация на населението в нея. В тази зона селищата бяха фактически  заличени от картата. Домове, училища и ферми бяха сринати с булдозери. Целта беше районът да бъде напълно разчистен, като се предотврати завръщането на евакуираните у дома.
Въпреки радиационната опасност и официалната забрана, някои евакуирани жители на зоната впоследствие се завърнаха по домовете си. Властите им позволиха да останат там, при условие, че не я напускат. През 90-те години на миналия век такива жители на зоната са били хиляди. Днес са останали само няколко десетки.

Саркофази върху апокалипсиса

Саркофагът над взривения реактор е построен през 1986 за рекордните 5 месеца и с трайност 30 години. Първи и втори блок са пуснати отново в експлоатация съответно през октомври и ноември 1986 г. Работата на трети енергоблок (идентичен с избухналия четвърти) е възстановена през декември 1987 г. Окончателно централата спира работа на 15 декември 2000 г. Има обаче опасения от пропадане на покрива, което може да доведе до повторно изхвърляне на радиоактивен прах. През 2017 г. върху старата бетонна обвивка е построен новият саркофаг с трайност до 100 години. 
От 2010-те години забранената зона се превърна в популярна туристическа дестинация. Броят на посетителите нарастваше всяка година както с официални обиколки, така и нелегално. Особен бум започна след излизането на телевизионния сериал „Чернобил“ през 2019 г. Хората идваха, за да видят със собствените си очи градовете и селата, където времето сякаш е спряло. Маршрутите включваха подход към блок 4, дистанционно наблюдение на „Червената гора“ и изоставено оборудване на ликвидатори. Пътуването следваше обозначени маршрути, наблюдавани от радиация и спазващи правилата за безопасност. В момента, поради войната, туризмът е в застой. 

По материали от медиите