Радослава Мавродиева: Чаках дълго тази титла!

Радослава Мавродиева е родена на 13 март 1987 година в Сливен. Европейска шампионка в зала в тласкането на гюле от Глазгоу-2019, сребърна медалистка от Белград-2017, бронзова медалистка от Прага-2015. Лични рекорди: гюле (на открито) - 18.95 м; гюле (зала) - 19.12 м. 

"Не се смятам за голям спортист. Просто спортът тече във вените ми."

- Радослава, стана европейска шампионка в зала на първенството в Глазгоу. Колко време чака този момент? 

- Истината е, че го чаках доста дълго време. По-важното е, че успях да го дочакам.

- Какво е да си на най-високата стълбичка и в твоя чест да звучи националният химн?  

- Невероятно и неописуемо чувство е. Всичко, което се случи, е една сбъдната мечта. Още повече, че националният химн звуча на националния празник Трети март. 

- Имаш пълен комплект медали от европейско първенство в зала: бронзов, сребърен, а сега и златен. Кога ти беше най-трудно? 

- Трудно е тогава, когато нещата не се получават, както ги искам. Все пак всичките тези тренировки са за това - да се види резултат накрая. Но всичко с времето си.

- Победа с лично постижение над две от най-добрите и титулувани гюлетласкачки: унгарката Анита Мартон и германката Кристина Шваниц. Как се побеждават такива атлетки? 

- Непобедими хора няма. Вечни шампиони - също. Те са имали късмет на предишни състезания, явно сега беше моят ред.

- Мислеше ли си нещо по време на състезанието? Какво те мотивираше? 

- Не, не мислех за нищо. Състезанието е резултат от всички тренировки и там няма място за мислене.

- Какви са амбициите ти за летния сезон и за предстоящото световно първенство в Доха? 

- Най-важното е да съм здрава. Не искам да говоря предварително нищо. Каквото има да става, ще стане.

- Кажи няколко думи за твоята треньорка. Трудно ли се изгражда такъв печеливш тандем? 

- С Валентина Желязкова, която е моя леля, сме от доста години заедно. Вече се разбираме само с поглед. Тайната на нашия тандем е в комуникацията.

- Как започна да тренираш? Кой те запали по леката атлетика? 

- Аз започнах с тенис. Тренирах от 1 до 4 клас, но нещо не ме влечеше. След това се прехвърлих към леката атлетиката в началото на 5 клас - като спринтьорка. Някъде в края на 8 клас се контузих и за да не стоя в къщи, започнах да се навъртам край хвърлячите. И така - до ден днешен.

- А защо именно тласкане на гюле? 

- При треньорката ми се готвеха и спринтьори, и хвърлячи, а и не исках да ходя при друг треньор. Някак спонтанно се получи. Може би е трябвало да стане точно така.

- Мина през доста проблеми, контузии, докато стигнеш до златото. Имаше ли моменти на разочарование? 

- Всеки път, когато се провалях на състезание, си мислех, че целият ми труд е отишъл на вятъра, и понякога ми се струваше, че всичкото това усилие няма смисъл.

- Колко далеч се простират мечтите ти? Какво искаш да постигнеш в спорта? 

- Нека си остане тайна. Не искам да споделям, все пак това са моите мечти.

- Какво е необходимо днес, за да бъдеш голям спортист? 

- Честно казано, не знам. Може би защото не се смятам за голям спортист. Правя това, защото спортът тече във вените ми. Не го правя за пари, слава или реклама...

- Какъв е твоят тренировъчен режим? 

- Тренирам шест дни в седмицата по два пъти на ден. Не спазвам диети. Когато ми се прияде нещо, го хапвам. 

- Какво правиш в свободното време? 

- Много обичам да се разхождам с кучето си.

- Какви са твоите интереси, имаш ли любимо хоби? 

- Не, нямам хоби. Интересувам се от различни неща, като всичко зависи от настроението ми.

- Знам, че харесваш рок музиката. Коя е любимата ти група?

- Да, вярно е, че съм рокаджийка. Най-много си падам по музиката на "Куийн".   

- По време на последния ти опит в зала "Емирейтс Арена" в Глазгоу, когато вече беше шампионка, зазвуча рок. Как стана това? 

- Не знам как е станало. В този момент не осъзнавах какво се случва. Дойде ми като гръм от ясно небе.

- Ако трябва да се опишеш с няколко думи, то ти си...

- Обикновен човек. 

- Силна жена ли си? 

- И да, и не. Имам си своите силни и слаби страни.

- Твоето пожелание към читателите на в. ДУМА? 

- Да бъдат живи и здрави и да не спират да мечтаят, защото мечтите се сбъдват.