Акцент
Работещите деца на България
Или за границата между възпитаващия и принудителния труд
/ брой: 185
Властите установиха, че едно дете работи на строителен обект. В София. А дали се знае колко български деца в страната полагат платен труд извън закона?
Защо се налага да работят? Причините са много. Да се научат на труд? Да се научат, че парите за таблетите и модерните им дънки не растат по дърветата? Да не се шляят през ваканцията? Да си спестят пари за екскурзия? Да помогнат на семейството за препитанието? Да си купят дрехи и учебни помагала? За джобни? И още десетки причини, сред които и избягването на риска от бедност, в който са 33%, според изследване на УНИЦЕФ. Така България е в първата тройка на страните в Евросъюза с
най-висок дял на деца в риск от бедност
Само че, въпреки акселерацията на днешните подрастващи, човешката биология не се е променила кой знае колко и човекът под 15 г. е с детски, тоест недоразвит, организъм и не може да полага какъв и да е труд. Затова и юношите могат да постъпят на работа след обстоен медицински преглед и издадено медицинско заключение, че са годни за съответната позиция. Мащабно изследване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (OSHA-EU) показва, че
мускулно-скелетните нарушения при деца и млади
хора (7 до 26,5 г.) в страните от ЕС, които все още не са навлезли на пазара на труда, е приблизително 30%. Сред младите работници (15 до 32 г.), които са навлезли на пазара на труда, е малко по-високо - приблизително 34%. Всеки трети от младежите на пазара на труда се оплаква от болки в гърба, а всеки четвърти изпитва мускулни болки в долната част на крайниците.
През лятото на 2019 г. инспектори по труда установиха, че в Пазарджишко пет деца под 16 г. работят на полето. Бе подаден сигнал до Прокуратурата. Но практиката показва, че често идентифицирането на работещите на полето подрастващи е проблем, тъй като са без лични документи, а придружаващите ги възрастни отказват съдействие. Бяха установени и няколко деца да работят нощна смяна в консервна фабрика в Плевенско. Анализът на експертите на национално ниво сочи, че в стопанства или
на полето са 7 от всеки 10 работещи
деца през лятото и ранната есен.
В годините (в началото на хилядолетието, когато законът стана по-строг), районни прокуратури в страната образуваха досъдебни производства за наемане на работа на непълнолетни без разрешение, имаше осъдени работодатели, някои от които допуснали деца да работят в заведение след 20 ч. С времето повечето работодатели свикнаха, че законът трябва да се спазва и рядко си позволяват да наемат деца без разрешение, но и процедурите значително са облекчени.
Днес българските власти могат официално да се похвалят, че у нас най-тежките му форми на експлоатация на детски труд са елиминирани. Но дали е така?
Законотворците може да се гордеят, че нормативната база е съобразена с международните актове. Нещата в истинския живот сякаш се разминават с написаното на хартия, ежегодните констатации на инспекторите по труда го потвърждават.
Повече подрастващи искат да работят
До юли т.г. от Инспекцията по труда са поискани 10 459 разрешения за наемане на работа на непълнолетни. Миналата година са били 8422. През цялата 2019 г. от Главната инспекция по труда са издадени 9400 разрешения. През 2018 г. са дадени 8238 разрешения, като 205 от тях са за наемане на деца до 16 г.
Най-често се искат разрешения за работа в областта на хотелиерството, ресторантьорството, търговията през лятната ваканция.
Законът у нас
Достатъчно зрели ли са 15-годишните, за да защитават трудовите си права? Това е работа на държавата.
Полагането на труд от подрастващи до 16 г. у нас е забранен. Възрастта е съобразена със задължителната според Конституцията за образование.
Изключения за деца, навършили 14 г., се разрешават основно за участие в кино продукции, театрални постановки, музикални състави.
Навършилите 16 г., могат да бъдат наети на работа само с разрешение на Инспекцията по труда. Искането се подава от работодателя, който трябва да представи описание на работата, трудов договор, медицинско заключение и оценка на риска и др.
Условията на труд на непълнолетните трябва да бъдат съобразени с възрастта, а контрольорите по условия на труд на място проверяват работните места, на които се трудят подрастващите. Изискванията са регламентирани в Наредба 6 от 24 юли 2006 г. за условията и реда за даване на разрешение за работа на лица, ненавършили 18 г.
Затвор за работодател
Според чл. 192а от Наказателния Кодекс (в частта за престъпления против младежта) работодател, наел на работа непълнолетен без надлежно разрешение, е извършил престъпление и подлежи на лишаване от свобода до 6 месеца и глоба от 1000 до 3 хил. лева. При повторно деяние наказанието е затвор до 1 година и глоба от 2 до 5 хил. лева.
Ако наетият не е навършил 16 г., работодателят може да бъде лишен от свобода до 1 година и глобен от 3 до 5 хил. лева. Ако деянието е извършено повторно, работодателят го грози затвор до 3 години и глоба от 3 до 8 хил. лева.
Работници в юношеска възраст нямат право
- да полагат тежък физически труд
- нощен труд (до 18 г. от 22 ч. до 6 ч., а ненавършилите 16 г. – от 20 ч. до 6 ч.)
- извънреден труд
- да извършват работа, свързана с въздействие на физични, химични и биологични агенти
Работният ден е 7 часа
за тях и имат право на удължен платен годишен отпуск от 26 дни.
Следва да получават поне минималната за страната заплата.
Забранява се
ненавършилите 18 г. да извършват работа извън техните физически или психически възможности. Забранено е да полагат труд в среда на радиация или включваща вредно въздействие на агенти, които са токсични, канцерогенни, причиняващи наследствени генетични увреждания или увреждания на плода при бременност, или които по всякакъв друг начин увреждат здравето на човека при продължителна експозиция. Не непълнолетните е забранено да работят при изключително ниски и високи температури, шум или вибрации и както и в среда, свързана с риск от трудови злополуки, за които се предполага, че не могат да бъдат осъзнати или избегнати от непълнолетните поради тяхната физическа или психическа незрялост. Не могат да работят при (йонизиращи лъчения, нейонизиращи лъчения (електрически, магнитни, електромагнитни и лазерни лъчения над допустимите норми), вещества и смеси остра токсичност, корозивни за кожата, запалим газ/течност/аерозоли, експлозиви и др.), както и шум над 80 dB и др., посочени в Наредба 6. На непълнолетните е забранено да работят с опасни и отровни животни, включителво едър рогат добитък, както и в дейности, свързани с промишлено убиване на животни, да полагат труд в земни и крепежни дейности в изкопи с дълбочина над 2 м, дейности, които могат да предизвикат пожари и експлозии или свързани с управление на земеделска и горска техника (жетварки и комбайни, косачки, преси за балиране на слама и сено и пр.), ръчна направа на бетон, заваръчни работи и пр. Неизчерпателният списък включва около 100 дейнсти.
В Евросъюза
Законодателството на ЕС по тази тема е основана на Директивата на ЕС за закрила на младите хора на работното място.
В страните от ЕС не може да се наемат млади под 15 г., но ако в някоя държава членка задължителното образование продължава след 15 г., възрастовата граница може да е по-висока.
Под 15 г. може да бъдат наемани със специално предварително разрешение от компетентния за държавата орган за културни, художествени, спортни или рекламни дейности.
Общото законодателство на ЕС допуска да се наемат деца между 14 и 15 г. като част от схема за работа или обучение или схема за придобиване на опит. Деца на поне 14 г. (в определени случаи – на 13 г.) могат също да вършат лека работа.
Юношите на 15 и 18 г. не могат да работят между 10 ч. вечерта и 6 ч. сутринта или между 11 ч. вечерта и 7 ч. сутринта. За всеки 24 часа трябва да е гарантирана минимална почивка от 12 последователни часа и най-малко 2 дни на всеки 7-дневен период (последователни, ако е възможно).
За деца под 15 г. максималното работно време е:
- 8 часа на ден и 40 часа на седмица за комбинирана схема на работа/обучение или схема за придобиване на професионален/трудов опит на място
- 2 часа на ден в учебните дни и 12 часа на седмица (ако е позволено от националното законодателство) за работа, извършвана по време на училищния срок извън определените учебни часове
- 7 часа на ден и 35 часа на седмица за период от най-малко една седмица, когато децата не са на училище. Ако децата са над 15 г., могат да работят най-много до 8 часа
- до 7 часа дневно и до 35 часа седмично за леки дейности, извършвани от деца, които вече не подлежат на задължително редовно образование, изисквано от националното законодателство.
За всеки период от 24 часа трябва да се гарантира минимален период на почивка от 14 последователни часа и най-малко 2 дни почивка на всеки 7-дневен период (последователни, ако е възможно).
Не може да бъдат наемани юноши за:
- работа, която превишава техните физически или психологически възможности
- работа, свързана с излагане на вредни продукти, като опасни химикали или радиация
- работа, при която се смята, че има висок риск от злополуки и при която младежите може да не разпознаят или избегнат рисковете, тъй като не отдават достатъчно внимание на безопасността или им липсва опит или обучение
- работа, при която е застрашено здравето поради изключително високи и ниски температури, шум и вибрации
- работа, свързана с рискови процеси (експлозии, отровни вещества, опасност от високо електрическо напрежение и др.).
ТАБЛИЦА-1 - деца в риск от бедност-ЕС/ИЗТОЧНИК: Евростат