"Работата никога няма да свърши"

Рамзан от 2011-та не прилича на Кадиров от 2007-ма и даже от 2009-та. Той не е толкова импулсивен и е станал по-съсредоточен. Замисленият Кадиров е съвсем ново нещо.

Тимофей Борисов

Вътрешната промяна се е отразила и на външността му. Вече не носи непрестанно спортни дрехи, а вместо тях е облечен в строго сако, почти с военна кройка.

Той успя да постигне това, което не успяха да направят нито Дудаев, нито Автурханов, нито Лобзанов, нито Басаев, нито Масхадов. Днес Чечня е един динамично развиващ се район, с педантично варосани стволове на дърветата покрай пътищата, с повсеместно разорани и засети поля. С чисти улици, където за тревните площи се грижат не само жени, но и млади момчета. Между градовете се пътува по магистрали направо с европейско качество. В центъра на столицата израсна Грозни-сити, построен в стила на московските небостъргачи. Това са нещата, които могат да се съзрят от пръв поглед, а за останалото, което е „зад кадър”, ни разказва лично президентът на Чеченската Република.

- Дълго време и у нас, и в чужбина Чечня беше асоциирана с война и бандити. Тези два стериотипа постепенно остават на заден план, но можем ли да твърдим, че в републиката не са останали никакви т.нар. бойци?

-Според това, което ни е известно, в планините се крият около седемдесет бандити. Ние ги знаем по имена и ги търсим. В тази бройка влизат и тези, които са унищожени или се крият в чужбина, докато факти за това не бъдат потвърдени юридически. Непрекъснато се провеждат специални операции.

-Сега много се говори за проведената наскоро операция в село Верхний Алкун в Ингушетия, при която загинаха десетки екстремисти. Означава ли това, че в тези седемдесет останали бандити не влизат загиналите от операцията?

-Не, говоря за тези, за които знаем че се подвизават тук при нас, в пределите на републиката, а не в Ингушетия. Полкът на Ахмат Кадиров съвместно с вътрешните войски около месец и половина претърсваше горските и планински масиви километър след километър. Търсенето в труднодостъпни райони не е лесно. Неотдавна в горите на границата между Чечня и Ингушетия хванаха един бандит, който разказа, че десет години е ходил в този район и за цялото това време не е видял нито един федерален служител. Има много затънтени места.

-Много се говори и за вливане на млади сили в средите на бойците чрез вербуване на младежи. Не се ли страхувате, че на мястото на убитите ше дойдат нови?

-Няма как да се влезе в мозъка на всеки и, разбира се, екстремистите ще съумеят да примамят някой и друг младеж. Това обаче са единични случаи.

Идването на новото време се усеща и от факта, че населението рязко е променило отношението си към т.нар. горски братя. Хората вече не разбират в името на какво воюват бандитите. На народа? Не. На исляма? Не. Те даже изгубиха думата „Ичкерия”, само им остана някакъв „халифат”.

-Вашият полк взе ли участие в специалната операция във Верхний Алкун?

-Не. Същевременно съм в течение на всички подробности на операцията. Много успешна операция. Ние се радваме, че специалните служби имат такива специалисти и такава техника, която позоволи в непроходими места и без загуби от наша страна да бъдат открити и обезвредени екстремисти.

-Кои екстремисти се крият още в планините на Чечня?

-Това са Гакаев, арабът Моханад, групата на Вадалов и Заурбек Авдорханов.

След като сред бойците започнаха раздори заради имарата на Кавказ, те се отделиха от Умаров, който започна да прокарва идеята за всемирен джихад и халифат. След това Абдулаев май ги примири с Умаров.

-Темата за изчезването на хора стоеше много остро до някое време в републиката. Правозащитниците и западните лидери непрекъснато критикуваха властите на Чечня за неспособността им да се справят с този проблем. Какво е сега положението?

Ние нямаме нови потвърдени случаи на отвличане на хора. Понякога се случва да обявим, че търсим даден човек, но напоследък всички изчезнали са откривани живи и невредими. Неотдавна имахме един случай, че две девойки уж са били отвлечени, но се оказа, че те просто са заминали за Осетия. Намерихме ги.

-Обаче случилото се съвсем наскоро шумно убийство на бившия началник на щаба на батальона „Восток” Тайсумов поочерни тази хубава статистика. Колегата на Ямадаев отначало бе похитен, а няколко дни по-късно негови роднини откриха захвърления му труп.

-Според оперативната информация, никой не го е отвличал. Той е бил убит веднага, а неговият труп е бил подхвърлен в родното му село. Не можем да изключим и мотива за кръвно отмъщение. Тайсумов беше обявен за федерално търсене. В неговия случай е можело да има около двеста души, които да са желали да му отмъстят заради изнасилвания, изнудване, убийства, както и за нападението в Петербург на завод „Самсон”.

-Из републиката веднага тръгнаха слухове, че това е дело на Махомед Хамбиев, бившия министър на отбраната на Масхадов и понастоящем Ваш колега.

-Тези слухове можеха да имат някакво основание. Много хора знаеха, че Тайсумов още по времето на службата си при Ямадаев е отвлякъл, убил и изгорил трима роднини на Хамбиев. Ние после дълго време се опитвахме да примирим семействата им, но не успяхме. Успяхме да примирим само Ямадееви с Хамбиеви, но Тайсумов не е присъствал на тази среща. Затова веднага след новината за смъртта на Тайсумов звъннах на Махомед и го попитах дали не го е направил той. Той се закле, че цяла седмица е бил в Москва и няма никакво отношение към убийството. Следственият отдел в Гудермески район все пак се заинтересува от тази версия и му изпратиха призовка за разпит. Той се яви на разпита и представи алиби. Не му беше повдигнато обвнинение, нито му бяха наложени някакви мерки.

-И до сега не е разкрита истината за убийствата на двамата братя Ямадаеви – Руслан и Сулим, както и за покушението срещу най-малкия брат Иса.

-Да, при това след покушението Иса много говореше срещу мен. Бяха просто го заблудили. След едно негово емоционално изказване аз проведох разговор с него и ние се изяснихме по мъжки. Мисля, че той разбра, че е сгрешил с изводите и заявленията.

Аз, от своя страна, винаги съм мечтал да оправя всички конфликтни ситуации в Чечня. Реших първи да дам пример. Не мисля, обаче, че кръвните врагове на Ямадаеви са постъпили по същия начин.

-Нека да минем на по-приятна тема. Когато пътувах из града, не ми беше трудно да забележа новия квартал с елитни здания. Небостъргачи и Грозни – това съвсем до скоро звучеше просто невъзможно. Колко струва квадратния метър там?

-Малко под хиляда долара. При това вече са продадени около осемдесет процента от площта там.

Чужденци ли строят?

-Да. С оглед високата сейзмоустойчивост ние привличаме модерни чуждестранни технологии.

-Много чуждестранни инвеститори и бизнесмени сега работят в Чечня. Какви са те? Чух, че китайци проявяват голям интерес.

-Китайци много пъти идваха тук и се интересуваха, но засега предпочитат да участват в малки проекти. Активно работят турци, европейци, арабски бизнесмени от Абу-Даби. Съвсем наскоро пуснахме в Гудермес агрокомбинат за производство на натурални сокове, построен с немски технологии. След една седмица в Центорое тръгва съвременен завод за производство на млечни продукти.

С арабските предприемачи от „Роял груп” се договорихме те да построят спортен комплекс с хотел и да инвестират в строителството на жилищен квартал в Грозни.

-Доколко тези мерки ще съкратят безработицата в републиката?

-Надявам се да успеем да намалим броя на безработните с десет процента и да постигнем ниво на безработицата от двадесет процента.

-По отношение на Чечня се е формирал стереотип като добри воини, но някой знае ли нещо, да речем, за чеченски физици или математици? Ще види ли светът някога учени от Чечня?

-Убеден съм, че ще види. Скоро ще започнем строителството на голям студентски кампус за 40 хиляди души. В Грозни вече е отделена земя и е подоготвен техническия проект. Към днешна дата в обекта са вложени сто милиона рубли. Общо ще са нужни 700 милиона. Сега разглеждаме вариант за привличане на чуждестранни инвестиции.

Засега нашите студенти следват технически специалности в други региони, в това число 602 чеченци се обучават в Англия и Германия за архитекти и биолози.

-Вие застанахте за втори път на този пост. Бих искал първо да Ви поздравя, а също така ако може да Ви задам един малко неочакван въпрос – не за успехите, а за най-голямото Ви разочорование по време на първия Ви мандат като президент.

-Предполагам е това, че си мислех, че с времето работата ще намалее. Отначало мислех, че ще възстановим икономиката, ще дадем на хората работа, ще създадем условия за бизнеса и всичко ще потръгне от само себе си. Но сбърках. Днес знам, че работата никога не свършва. Колкото повече работиш, толкова повече работа излиза.

А в другото всичко си е както преди. Гледните точки не са се променили. Курсът е все същият – за благополучието на републиката. Сега е ясно, че хората, които заради войната отвикнаха да живеят съгласно закона, все пак могат да живеят и съгласно закона, и съгласно конституцията.


Кадиров Рамзан Ахмадович е президент на Чеченската Република.
Роден е на 5 октомври 1976 г. в селище Центорое. През 1992 г. е завършил средно общообразователно училище № 1 в Центорое. От 1996 г. е помощник и началник охрана на своя баща, мюфтията на Чеченската Република (ЧР) Ахмад Кадиров. През 1998 г. започва да учи в Махачкалинския институт по бизнес и право, в специалност право. Завършва института с отличие през 2004 г. Работи като съветник на упълномощения представител на президента на РФ в Южния федерален кръг. Герой на Руската Федерация, награждаван с орден за Мъжество, с медали „За отличие в охраната на обществения ред”. Подполковник от милицията. Кандидат-майстор по бокс.
Женен. Има пет деца.
Рамзан Кадиров и Роналдо по време на приятелски мач