Психолог: 5-годишните боравят с тъчскрийн, но не търсят знания

(Интервю на радио Фокус-Бургас)


- Г-жо Желязкова какво трябва да знаят бъдещите първолаци и техните родители, за да са спокойни, че лесно ще се адаптират в новото начинание, което им предстои?

- Децата ще прекарат поне 12 години в сферата на образованието. Това, което трябва да знаят родителите е да успеят да създадат и да съхранят познавателната им активност, т.е. мотивацията им към знания. Защото в момента наблюдаваме деца, които са информационни. Тоест на 2, 5 години те боравят с тъчскрийн, непрекъснато сетивата им са претоварени с всякакви информационни стимули. Затова е необходимо да създадем мотивация, която да е ориентира към знания за самите тях.
Децата на 7 години започват да развиват освен логично мислене и една адекватна самооценка, т.е. започват да сравняват себе си с останалите. Ако до момента са били в центъра на света и ще продължават да бъдат такива в семейството, навлизайки в социума и отваряйки се и към връстници, и към учители, са им необходими така наречените емоционална и социална компетентност.
Точно това им е необходимо, за да могат да се адаптират лесно в първи клас и да припознаят училището като място, където могат да получат удовлетворение и където да намерят деца на своята възраст.

- От известно време премахнаха количествените оценки за децата до трети клас. Позитивно на самочувствието или негативно на мотивацията се отразява това на съвременните ученици?

- Смятам, че основната задача на учителят е точно тази – да създаде колектив и да мотивира за децата, които тръгват в първи клас . Той трябва да им даде посланието, че оттук нататък с кооперативни усилия ще се адаптират и ще успеят.
Доказано е вече, че един клас, в който е създадена позитивна атмосфера, по-нататък в годините успехът в училище се повишава. Затова смятам, че създаването на подкрепяща среда е основата, за да могат след това децата лесно и бързо да учат.
Доказано е също, че децата много по-лесно и бързо учат през емоциите от хора, които харесват. Те трябва да усещат тяхната справедливост. Затова смятам, че е много правилно да нямат оценки.

- В момента текат и доста дебати на тема „за“ и „против“ електронните учебници. Вашата позиция каква е?

- Имам доста опит с деца и с възрастни. Много от децата споделят, че от първите чинове не виждат добре, ако трябва да преписват от интерактивна дъска.
Тези, които са назад и имат някакъв проблем с очите също не са доволни. Не смятам, поне в начален етап от образованието, че трябва да се въвеждат електронните учебници.
После, когато трябва да се научат да презентират себе си и да търсят информация – да. Но в по-малките класове това няма да е в тяхна полза.

- Един въпрос извън темата за първолаците. Как ще коментирате разпростанената напоследък мода сред юношите да си правят опасни селфита?

- Свързва се със самооценката. Дори когато работя с възрастни, това е един от основните и най-чести проблеми, които се заявяват. „Аз“ давам силата си на другите, защото те са тези, които трябва да ме одобрят и да ме харесат. Това винаги се случва през интереса на индивида. Тоест „аз“ ставам зависим от интереса на другите и го поставям пред своя собствен.Това не е адаптивно за всяка една личност..
Когато човек прекарва времето си във виртуалното пространство цени повече там реакциите, отколкото в реалността.