Няколко думи
Прозрение ли?
/ брой: 168
Помните ли оня симпатичен журналистически лаф, че "ситуацията започва да прилича на положение, което всеки момент ще ескалира в обстановка"? Доживяхме той да се сбъдне - за властта. Защото се оказа, че Той също се вълнува от положението и иска да го обърне в обстановка. Всъщност, управляващите се правят, че не забелязват изгарящите въглени и отровния дъх на положението. Но днес омразата, непримиримостта, възмущението и гневът на българите може наистина да ги изметат от политическата сцена...
И за да е ясна обстановката, Той внезапно прогледна и даде на заден (стр.2). Не, не се радвайте! Не е хвърлил оставка! И дори няма намерение да го прави. Само изведнъж прозря, че баламосването със сладки приказки за нова Конституция и ВНС удари на камък. Слави му обърна гръб, верните му ДПС и дори пуделите от "Воля" го прецакаха. БСП се сви в юмрук срещу тъпотиите му и даде категоричен отпор на опитите депутатите й да бъдат разделени и овладяни. Даже аверите му от "Атака" не му подават ръка. Поне засега. А Той отново привидя сценарии и главните режисьори в тях пак са президентът и социалистите. Е, щом е така, Той пък няма да подаде оставка, дори и да не се приеме безумната му идея за ВНС. Ей тъй, на инат, за да ни е гадно!
Той за пореден път доказа, че мъжкарското при него се свежда до дуене на мускули и сладки приказки. И че за мъжка приказка и дума не може да става. Не може вечер да казваш едно, а сутрин да бълваш точно обратното. Жалко, смехотворно и опасно за държавата е да се въртиш като фурнаджийска лопата.
Той продължава да се държи като трите тибетски маймунки - не чул, не видял, не говори. И да се прави, че не разбира призивите на все повече българи да напусне властта заедно с придворните си шутове. И с депутатите си, които са само придатък към Неговото его. За всички вече е ясно колко фалшиви са напъните Му да доказва какви таланти има в ГЕРБ и да печели време, за да донагласи и да дооправи тази или онази далаверка... И да си да си спретне пак "свои" избори.
За всекиго обаче вече е ясно, че е изтръпнал от страх. От всичко и от всички. Защото едно е да си самооблизваш егото, да въртиш волана на джипката и да дърдориш врели-некипели, да се самовенцехвалиш и да се самопъчиш до големите. Съвсем друго е да управляваш с талант и ум, с мисъл за хората, не за шкафчето си. Е, не е лошо политиците да четат. Може пък и да попаднат на полезната мисъл на Абрахам Линкълн: "По-добре е да замълчиш и да те помислят за глупав, отколкото да си отвориш устата и да премахнеш всички съмнения за това."