Провокацията на Олаф Шолц

Велизар ЕНЧЕВ

Ако някой все още има илюзии за историческото ни приятелство с Германия, време е да изтрезнее. Преди седмица германският Бундестаг прие резолюция в подкрепа на Скопие, с която призна "македонската култура, идентичност и език" и отправи косвен упрек към България. 

Преди 48 часа за миг повярвахме, че има и видни германци, които не споделят позицията на Бундестага. В първата си визита в Брюксел Николай Денков се срещна с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която тържествено обеща на българския премиер... "България да има подкрепа навсякъде, където има нужда..."

Часове след това обещание един сънародник на Фон дер Лайен ни попари с публичната си подкрепа за антибългарската политика на РС Македония.   

"Трябва да има нормален процес на присъединяване. Нещата са договорени и не трябва да има допълнителни условия", заяви германският канцлер Олаф Шолц на съвместната пресконференция с македонския премиер Димитър Ковачевски, който е на посещение в Берлин.

Изявлението на Шолц бе в отговор на твърдения в македонски медии за нови условия, които България поставя пред РСМ. Истерията в Скопие избухна след писмо на българския президент до всички европейски страни, в което Радев припомня поети от съседите ангажименти. 

Всъщност няма никакви нови български условия към Скопие. Има само подписан от македонска страна Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България (август 2017 г.), с който РС Македония поема ясни задължения, както и Заключения на Европейския съвет за разширяването на Съюза (юли 2022 г.), императивно припомнящи на Скопие да изпълни договорите с Гърция и България...

Договорът за приятелство от 2017 г. и протоколите от съвместните заседания на междуправителствената комисия по чл. 8 и 12 от договора визират тези ангажименти: промяна на съдържанието на учебниците по история и география в общообразователната система, отказ от езика на омразата към България, прекратяване на дискриминацията срещу самоопределящите се като българи, разсекретяване на архивите на югославските тайни служби, свързани с погромите над българското население след септември 1944-та...

Шест години по-късно е ясно като бял ден: нито един от тези ангажименти не е изпълнен! Но за германския канцлер това не е проблем, а неизпълнените от македонската страна ангажименти се наричат от Шолц "допълнителни условия".

Защо Германия е официален адвокат на македонизма? 

В дипломатическите кулоари се мълви, че Шолц заема страната на РСМ, защото се чувства гузен заради едни други германци, които унищожиха 11 000 македонски евреи по време на Втората световна война. Понеже не е политкоректно тази "мръсна тайна" да се изрече на глас, вината се прехвърля на подчинената на нацистите българска администрация във Вардарска Македония.

Но да отминем болната немска съвест и да разлистим документите на Европейския съюз и най-вече Копенхагенските критерии (1993 г.) и Договора от Амстердам (1997 г.). И ще се убедим, че Олаф Шолц нито познава, нито спазва европейското законодателство. 

В Копенхагенските критерии четем, че първото условие пред страна - кандидат за членство в ЕС е "стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата".

Днес правата на българите в РС Македония не само се погазват, но те са подложени на системен физически терор. Що се отнася до закрилата на малцинствата, "закрилата" в Северна Македония се видя при закриването на двата български културни центъра в Битоля и Охрид.

Ако Копенхагенските критерии налагат фундаментални изисквания към кандидатстващите за еврочленство, Договорът от Амстердам "вдига летвата", въвеждайки "нови сфери на обединен суверенитет, включващи повече от гражданските права".

В член 12 от Договора от Амстердам се въвежда "забраната за дискриминация", а в член 18 - "свободното движение на гражданите на ЕС".

Дискриминацията към българите в РС Македония е видима за света, след като македонският парламент отказва да впише българите в конституцията и така не изпълнява европейското условие за стартиране на преговорите за еврочленство.

Що се отнася до свободното движение в ЕС, нека не забравяме: през май т.г. македонското правителство призна за съществуване на "черни списъци" с имена на български граждани, нямащи правото да влизат на територията на РС Македония.

Лобистката игра на Скопие в Брюксел и Берлин е прозрачна: рано или късно македонският парламент ще впише "българско малцинство" в конституцията. Но за македонизма е по-страшен следващият ангажимент - ревизията на учебниците, която трябва да заличи фалшификациите и бруталното присвояване на българското културно-историческо наследство.

Сега е важно как ще реагира българското МВнР. 

Но могат ли днешните ни управници да реагират адекватно на провокацията на Олаф Шолц, след като това са същите хора, които преди година капитулираха пред Скопие?