17 Февруари 2019неделя09:32 ч.

Тенденции

Провалената демокрация в Африка

Какво пречи на Черния континент да стигне до желания от Нелсън Мандела ренесанс

/ брой: 28

visibility 402

Елиана Иванова*

2019-та ще бъде изборна година за много държави от африканския континент. Означават ли обаче изборите демокрация? 

В началото на 90-те години на XX век, когато военните диктатури и еднопартийните държави почти едновременно отстъпват пред многопартийните системи на демокрация, Африка започва своята трансформация. Най-същественият външнополитически фактор за това е краят на Студената война. Британският историк Кевин Шилингтън отбелязва, че "Африка не е вече тропически терен, на който глобалните сили разиграват стратегически игри. Корумпираните и неефективни правителства или диктатори с дългосрочни периоди на самовластие, вече не срещат подкрепата на външни фондове и не получават военни доставки само, защото са се самообявили за антикомунисти или антикапиталисти." Силно решен да намери свой изход от проблемите на Черния континент, електоратът решава, че е време да потърси отговорност от своите управляващи. Така се ражда подтикът за нова африканска демокрация. 

Преди около 20 години африканските лидери и интелектуалци прокламират началото на "африканския ренесанс". Това означава да се сложи край на тъмната страница от постколониалния период на континента. В основата й трябва да се положат демокрацията, развитието и мирът. "Африка се нуждае от прераждане. Трябва заедно да декларираме, че вече няма пречка да осъществим новото африканско възраждане" - заяви южноафриканският президент Нелсън Мандела на среща на регионалните лидери през 1994 г. Африканското възраждане е опит за успешна модернизация след дългите години на терор и саморазрушение. Единствената алтернатива пред държавите от Черния континент е да обединят своите усилия за изграждането на едно по-светло бъдеще. Това е доказано работещ механизъм за преодоляване на различията и обединяването около идеите за икономическо развитие, просперитет и мир е интеграцията. Регионалната интеграция в Африка е обявена за приоритетна цел както от африканските правителства, така и от международната общност през първите години след извоюването на независимостта. Тя трябва да адресира динамиката на глобализиращата се икономика като средство за осигуряване на конкурентоспособност чрез по-добрите възможности, които предоставя международната търговия. За Африка интеграцията е с особено високо значение заради колониалното наследство, недалновидното управление и множеството конфликти. 

Регионализмът се разглежда като фактор за решаването на политическите и икономическите 

проблеми на континента. Корените на идеите за африканска интеграция водят началото си от края на ХIХ  и началото на ХХ век, когато, в отговор на колониализма и расизма, се заражда панафриканизмът. Постулатите на тази идейна доктрина са насочени към идеята за африканско единство - не толкова икономическо или политическо, колкото като идеологическа и културна солидарност. По думите на изследователя от Република Южна Африка Колин Макарти "Панафриканизмът, като израз на континентална идентичност и последователност, отличава регионалната интеграция в Африка от други райони в развиващите се страни". 

На 16 февруари тази години предстоят президентски избори в Нигерия. Населението на Нигерия е едно от най-бързо развиващите се в света и едно от най-младите в световен мащаб. Тази държава е най-голямата икономика в Африка, но въпреки това процентът на хората, живеещи в бедност, е твърде висок. 51% от 84-милионния електорат е на възраст между 18 и 35 години. Основните кандидати за президентския пост са настоящият президент Мухамаду Бухари и кандидатът на Народната демократична партия Атику Абубакар. Една седмица преди началото на изборите ситуацията в Нигерия е сложна. Доверието на избирателите в демокрацията рязко спада, след като уважаваният съдия Уолтър Оноген бе остранен от изборите. Това действие предизвика масови протести и недоволство. Въпреки, че президентът Бухари успя да изпълни голяма част от предизборните си обещания от май 2015 г. и най-вече успехи в борбата срещу местната терористична организация "Боко Харам", спечелването на втория мандат ще бъде трудно. 

Интересно явление в Нигерия са т.нар. кръстници (Godfathers). Това са хора, влиятелни и богати, обикновено държат местен бизнес, които твърдят, че контролират изборните резултати и решават кой ще бъде следващият държавен глава. Той трябва да бъде удобен, 

да играе успешно ролята на марионетка 

в ръцете на местните елити. Тази тенденция на предварително решаване на изборния вот определено не отговаря на демократичното разбиране за честни и свободни избори. Но тя е част от африканската реалност и присъства и в други държави от континента, но под други форми. 

Несъмнено интерес ще предизвикат и изборите в Сенегал, насрочени за 24 февруари. Президентът Маки Сал също се включва в надпреварата за втори мандат. И в тази африканска страна наблюдаваме народно недоволство, както и твърдо противопоставяне  от страна на опозиционните кандидати. Любопитни ще бъдат и изборите в Република Южна Африка, които ще се проведат на 8 май тази година.

Защо се провали демокрацията в Африка? На първо място можем да поставим силната зависимост на африканските държави от външни фактори. Разрухата, която бившите колонизатори оставят в тези страни, все още не може да бъде преодоляна. Бремето на робството тежи в мисленето на африканските елити. Не е за подценяване и нивото на политическо развитие и политическа организация. В много от държавите в Африка държавното развитие е в застой и е на ниво племенно общество. Споменавайки външни фактори, не можем да пропуснем и наркобароните от Латинска Америка, които използват Африка за пренос на наркотици и оръжия. На следващо място трябва да посочим демографската криза. Нивата на раждаемост са високи, въпреки високата смъртност, и продължават да се увеличават. Това също е наследство от колониалната епоха, особено от френските колониалисти. Африканските жени е трябвало да раждат по минимум 5-6 деца в семейство, за да се осигурят достатъчно работници в колониите, мините и плантациите. Тази практика е закрепена със закон през 1920 г. Увеличаването на прираста обаче ще доведе до трудова криза, защото африканските държави няма да бъдат способни да осигурят достатъчно работни места и това 

ще води до нови миграционни вълни най-вече към Европа. 

Икономическата зависимост е новото робство. Китай все по-силно обвързва финансово африканските държави към себе си. Като противовес на китайските амбиции се явяват новите икономически проекти на ЕС, като например т.нар. План Мюлер, и тези на САЩ. 

Безспорно Африка е апетитна хапка, защото е богата на полезни изкопаеми като въглища, мед, руди, скъпоценни камъни, нефт, дървен материал. И всеки от големите геополитически играчи иска да сложи ръка върху тях. В 48-те държави от континента тиранията, стагнацията и конфликтите са на дневен ред. Поставената през 2000 г. от ООН задача във всички развиващи се страни до 2015 да бъдат постигнати базовите показатели в сферата на образованието, здравеопазването и доходите изглежда все по-далечна за Африка. Тя е единственият регион в света, който демонстрира недостатъчен прогрес или влошаване по всеки основен показател. Главно разочарование са двете ключови африкански държави Кения и Нигерия, в които наблюдаваме криза на демократичните ценности. По-назад не остава и Ботсвана - единствената държава, която запази демократичен характер от обявяването на своята независимост през 1966 г. След 2005 г. наблюдаваме възраждането и на военните преврати. Особено тежко е положението в района по делтата на река Нигер, а също в Конго, Того, Гвинея, Кот Д'Ивоар, Уганда. Феноменът, известен в международните отношения като "пропаднали държави", придобива все по-африкански измерения: в неговия списък, публикуван в списание "Foreign Policy", 22 от всичките 37 такива държави са именно в Африка.

*Авторката е главна редакторка на сп. "Интернешънъл"

БСП поиска анкетна комисия за гафовете с е-винетките

автор:Дума

visibility 269

Харчим най-много за храна, жилище и данъци

автор:Дума

visibility 302

/ брой: 32

Срокът за касовите апарати остава засега

автор:Евгени Гаврилов

visibility 207

/ брой: 32

Два пъти са скочили случаите на морбили за година

автор:Дума

visibility 261

Депутатският имунитет в Гърция беше отменен

автор:Дума

visibility 309

Обезцветяване

автор:Павлета Давидова

visibility 280

/ брой: 32

Кръстчето

visibility 298

/ брой: 32

Един час с ценностите на земите ни

автор:Велиана Христова

visibility 193

/ брой: 32