Простреляно небе

Иван Петков

Генерал-майор Борис Радев Ганев е роден на 2 юли 1902 г. в село Лозница, Никополска околия. Израства в семейството на даскал Ради, участвал цели 5 години във войните за независимостта и обединението на България, и рано починалата Иванка, запомнена със своята безкрайна доброта, сърдечност и природна интелигентност. Съдбата му определи тежко детство. Едва навършил 12 години, поема грижата за двете си по-малки сестри и старата си баба. Завършва лозаровинарското училище в Плевен (но остава цял живот пълен трезвеник). За кратко време поема по пътя на баща си, но желанието му да продължи образованието си го довежда в София, където работи и учи.

Но къде работа в ония следвоенни години? Борис постъпва като войник-доброволец в Първа колоездачна дружина, което му дава възможност да запише Свободния университет. Скоро пред него се откриват светли хоризонти и той постъпва в авиационното училище като войник-ученик-летец, което завършва през 1927 г. с отличие и звание военен пилот-авиатор. Инструктор му е самият Христо Лазаров. След това постъпва като летец в бомбардировъчното ято на въздушни войски, където лети повече от 2 години.
През 1928 г. заедно с други войници летци със средно образование постъпва в школа за запасни офицери, която завършва през 1930 г. Но вместо офицерско звание те получават звание фелдфебел-школник със статут на летци, но приравнени към подофицерски чин, поставени в унизително положение по заплащане, униформа и обществено положение. Против това те отправят молба в знак на протест до Министъра на войната с искане да се оправи положението или да се освободят от заеманата длъжност. Такова унизително отношение е изразено преди всичко към младежи с леви убеждения. Тази проява се приема като организиран бунт и те са уволнени дисциплинарно на 1 май 1931 г. По това време Борис Ганев е убеден антифашист.
Започва нов период в живота на младия безработен летец. В края на декември 1931 г. заминава през Германия (под предлог, че ще следва там) за СССР. От декември 1931 г. до 25 октомври 1944 г. Борис Ганев служи в Съветската авиация, където лети под името Василий Петров Славчев.
За неговата работа през тези 13 емигрантски години говори следната информация: инструктор, командир на ескадрила и началник-щаб на Тамбовското авиационно училище. Тук е награден с почетен знак затова, че командваната от него ескадрила дълги години лети без произшествия. Наградата му връчва лично Михаил Калинин. Началник на красноярската авиационна група. Началник-курс за висша летателна подготовка в Минерални води и Ташкент. По време на Великата отечествена война е инструктор по безопасността на полетите в 5 средноазиатски републики, където осигурява подготовката на хиляди летци за фронта. На 25 октомври 1944 г., след 13 години, се завръща в родината, изпратен лично от Георги Димитров. Във ВВС на България му е възложена длъжността началник учебни заведения на ВВС на Българската народна армия. През декември 1946 г. с постановление на Министерския съвет N8 се създава Дирекция "Въздушни съобщения" (ДВС) и за нейн началник е назначен Борис Ганев. Като такъв работи година и половина до злокобната дата 30 юни 1948 г., когато е зверски убит от бандата на родоотстъпника Станимир Михалакиев при въздушен тероризъм върху екипажа, изпълняващ редовни полети по линията София-Варна-Бургас-София.
Това са сухите данни от биографията на генерал Борис Ганев. Съдбата му отпусна само 46 години. На неговите бойни колеги Захари Захариев, Кирил Кирилов, Атанас Атанасов, Август Кабакчиев, Александър Дечев, полк. Христо Паков и др. осигури време да изпълнят напълно своя дълг към родината и да влязат в авиационната ни история като първостроители на следвоенната ни авиация. 64 години след неговата гибел сегашното поколение в авиацията не знае почти нищо или много малко за него.
В периода след промените от 1989 г. се проявява тенденция за преоценка на някои моменти от авиационната ни история в стремеж да се омаловажи дейността на Борис Ганев и на неговите бойни другари, работили в СССР.
Гласно и негласно се подхвърлят оценки и поставят въпроси като: "Та Борис Ганев е работил за България само 3 години и половина! Да пишат за него и да го хвалят в Русия, където е минала по-голямата част от неговия авиационен живот!".
"Какво е професионалното ниво на летеца Борис Ганев и доколко неговата дейност е професионална и доколко - политическа?".
През тази юбилейна година, свързана със 100-годишнината от първия боен полет на военната авиация, 65-годишнината от първия полет по редовни линии на БГА и 110-годишнината от рождението на първия ръководител на БГА Борис Ганев ние сме длъжни да покажем на българската авиационна общественост от всички поколения истинския образ на големия български летец, родолюбец, антифашист и авиационен ръководител генерал-майор Борис Ганев. В следващите редове ще се опитам да запълня част от тази празнота и да дам мнението си по горепосочените въпроси.
И така, какъв човек и летец бе Борис Ганев? Ето какво пишат за него неговите съвременници:
Ген. Захари Захариев: "С ген. Борис Ганев съм летял стотици пъти; още като млад летец в Божурище той се открояваше от нас с летателните си качества. Изпълняваше всичко с прецизност при отделните елементи на полета. Имаше най-чистата техника на пилотиране. Смел и безстрашен човек. Борис от най-ранна възраст показа, че е роден за летец. ...На едно всесъюзно състезание между авиационните училища на гражданския флот на СССР Борис Ганев печели първа награда по висш пилотаж. Наложи му се да лети като полярен летец в условията на дългата полярна нощ при температура минус 51 градуса в района на басейна на река Енисей."
При напускането на авиационното училище в Тамбов началникът на политотдела полк. Шаповалов казва: "На негова сметка са записани над 2000 обучени летци, цяла въздушна армия."
Иван Шивачев, летец-пилот, главен пилот на ДВС: "Не познавам в живота по-съвършен човек от Борис Ганев. Слабост не може да му се намери. С благородството си омайваше всеки."
Цитати като горните мога да продължа да давам, но и посочените дотук са достатъчни да се види какъв човек и летец е Борис Ганев. На опитите за преоценка на дейността на нашите летци-антифашисти в годините преди и по време на ВОВ на СССР ще отговоря така: групата български летци напускат България и българската авиация след дисциплинарно уволнение, защото, като антифашисти, за тях там няма място. Целият по-следващ период потвърди тази истина. Редица от неговите колеги загинаха в огъна на ВОВ. С това те участваха на страната на антифашистката коалиция през ВСВ и те нямат вина за това, че България се оказа на другата страна на събитията. За това отговорност носят онези, които подписаха договора за присъединяване на България към Тристранния пакт.
Съвременниците на Борис Ганев свидетелствуват за желанието му да се сражава за Република Испания и във Великата отечествена война като боен пилот. Той няколко пъти лично е отправял настоятелна молба до Георги Димитров за това, но му е отказано, тъй като е нужен за подготовката на летци за фронта и за изграждането на следвоенната българска авиация.
Борис Ганев като изпълнителен директор на ДВС съчетава по блестящ начин използването на всички поколения български авиационни специалисти. Завидна е кадровата политика на Борис Ганев за единство на всички кадри в изграждането на българската авиация. И ето ни в малкия салон на летище София. Годината е 1978. В него са летците от първия випуск, подготвен във ВНВВУ "Георги Бенковски" за нуждите на БГА. Те се готвят по отделна програма, в отделно звено в отряд Ту-134 с командир Илия Венев и командир на звено Стефан Вутов. Тук са техните инструктори. Присъстват част от летците, работели с Борис Ганев при създаването на БГА. Тук е съпругата му, дъщеря му.
С пълно болшинство и въодушевление всички млади летци приеха да носят името на своя патрон. Впоследствие те защитиха името му с достойнство и чест. Вече повече от 3 десетилетия летят в почти всички големи авиокомпании в света на почти всички типове самолети. Посмъртно на Борис Ганев бе присъдено високото звание Герой на социалистическия труд.
Това написах за днешното и бъдното поколение на българската авиация, да знае и помни своите първостроители и да защитава името на българския летец така, както стори това ген. Борис Радев Ганев.