Простотията струва 1 евро
Кьолнската катедрала е обект на туристически изстъпления
/ брой: 51
Таньо Василев,
кореспондент на ДУМА в Германия
Със своите почти 1 милион жители Кьолн се нарежда на четвърто място по големина сред градовете в Германия след столицата Берлин, Хамбург и Мюнхен. Символът на града е прочутата катедрала "Св. Петър и св. Мария", която се намира в непосредствена близост до река Рейн и до централната гара и е първото нещо, което пристигащите имат удоволствието да видят. Със своите 157,31 метра тя е втората най-висока църква в Германия след катедралата в Улм (161,70 метра) и е една от най-посещаваните туристически дестинации изобщо в Европа. През 1996 г. тя е включена в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а през последните години попадна в топ 77 на класацията за новите седем чудеса на света.
Строителството на Кьолнската катедрала протича на два етапа - от 1248 до 1437 г., когато строежът е прекратен заради липса на пари, и от 1842 до 1880 г. По време на Втората световна война катедралата е уцелена от 14 самолетни бомби, но оцелява. Следват години на ремонт, като дори в този момент някои от пораженията от войната все още си личат. Катедралата е и постоянен обект на разрушителното действие на атмосферните условия, като около нея има издигнати множество скелета. Служителите в самата катедрала я определят като "вечното строително място", но именно непрекъснатите реставрационни дейности показват значението на тази сграда за германското общество.
Въпреки това обаче се намират хора, които не мислят по този начин и не оценяват културното наследство, с което имат допир. А катедралата се оказва, че има по-голям враг от войната и природата. Докато отвън тя, въпреки всичките ремонтни дейности, вдъхва изключителен респект, отвътре картината е направо жалка. Южната кула на "Св. Петър и св. Мария" е достъпна за туристи, които трябва да изкачат 533 стъпала, за да достигнат до открита площадка на 97,25 метра височина. Изкачването и слизането стават по извито стълбище и траят общо половин час. Гледката по стените на стълбището обаче е потресаваща. Те са надраскани с маркери, спрейове, коректори и тебешири. По тях са увековечени имената на туристи и датите, на които те са се изкачвали към откритата площадка. Личат имената на хора от различни нации и религии, включително германци, а България, разбира се, не прави изключение. Наши сънародници, успели успешно да надраскат стените на катедралата и да оставят своите инициали, носят имената Тони, Ванката, Ирка, Катя, Сиси, Петя, Бобо, Яна и др. Освен това пътят до върха е съпроводен с безсмислени драсканици, гротескни рисунки, еврейски звезди, графити, надписи, призоваващи за употреба на определени видове алкохол, както и телефонни номера с покана да се позвъни на тях. По стълбите има хвърлени хартийки, фасове от цигари, а някои туристи дори са сметнали за уместно вероятно от умора - така, между другото - да похапнат семки.
На входните билети пише "От любов към катедралата", което някак си не се вписва с това, което очаква посетителите. Тези билети струват по 2,50 евро за възрастни и по 1 евро за деца, студенти и пенсионери. Това е наистина ниска цена за възможността човек да демонстрира своята простотия и да се изгаври с паметник на културата на няколко стотици години. А простотията независимо от религията и от националната принадлежност си остава простотия. Уви!