18 Септември 2021събота23:05 ч.

Позиция

Простотии без граници

Вината за естетическото и моралното оскотяване на народа, за епидемията от невежество носят т.нар. жълти медии

/ брой: 31

автор:Тодор Коруев

visibility 3296

"Вестникът e двуостро средство на обществено-културния живот. Има вестници, които не само не принасят никаква полза на народа, но които са много опасни за него. Наглед те понякога са не само интересни, но дори и сериозни, а всъщност са просташки, мръсни и вредни. Има вестници, които вонят от глупост и шарлатанство, от неграмотност и противонародност. Заради тази им воня те са наречени жълти вестници, жълта преса. Прозвището им е грубо и силно, но правдиво. Те са клоаки на търгашеството и невежеството. Сред добрите вестници те стоят като смрадни ями, чиито нечистотии причиняват болести... Жълтият вестник разлива само смрад и отрова. Той изнудва читателя. Ограбва го. Опростачва го. Развращава го, защото никога не му разкрива истината." Тези думи са писани не вчера, не завчера, а преди има-няма повече от деветдесетина години.

Не си спомням как попадна в ръцете ми стар брой на сп. "Народна целина" (година III, ноемврий, 1927, книга 2) и погледът ми се спря върху едно заглавие в рубриката "Читалищно дело" - "Жълтият вестник". Авторът е Цветан Минков (1891-1967) - писател, автор на исторически романи, фолклорист, събирал митични народни песни, литературен историк и критик, автор на портрети на писатели, а най-популярен е с "Очерки по българската литература". В статията си в сп. "Народна целина", от която е цитатът,  той издига лозунга "Борба срещу тоя разбойник и развратител!". И повелява: "Всяко читалище да затвори вратите си за жълтия вестник!" Днешните читалища не са застрашени от жълтата преса, те почти нямат пари за абонаменти и едва ли ще ги пръснат за "жълти таблоиди", за да разнасят там "смрад и отрова", ако използвам думите на Цветан Минков.

В интерес на истината, сегашните жълти вестници не са "такива смрадни ями", каквито бяха преди 20-30 години. Поизтупаха се, погримираха се, понапарфюмираха се. В пространството на изстрадалата родна печатна журналистика пластовете се разместиха. На вестникарския тепих т.нар. сериозни вестници са в положение на партер, т.е. или ще се измъкнат до следващия партер, или ги чака туш. Дочакаха туша - в. "Преса" преди три години, а сега и "Стандарт" сдаде трикото си; вярно, умря и един от жълтите таблоиди - "Всеки ден", но близнакът му "България днес" е на пазара всеки ден. 

Сериозните вестници с мизерните си тиражи въздишат по недавнашното благатно минало. Докато т.нар. истински таблоиди и "флагманите на свободното слово" се лапат от публиката като топъл хляб и делът им в печатарския бизнес е голям (дори при затихващите функции на печата). Високотиражната отрова "Уикенд" - рожба на свободното слово, от десетилeтия поразява народонаселението. Ако питате експертите, ще ви кажат, че жълтите вестници са истинското убежище на свободата на печата, източниците на финансиране са кристално ясни. Читателят с неговите стотинки. Какви ти стотинки - от лев, та до два. А няма теми табута, защото ония с жълта пяна на устата нямат мило и драго. Като в. "Ретро", който имитира издание за пенсионери. Не му мигна окото да изтъпани на първа страница папарашкия си "подвиг": "Ето я Лили без грим. Лицето на 82-годишната естрадна прима увисна след пластичните операции." И си спомних "задявките" на Слави Трифонов с възрастта на примата на българската естрада, което си беше чиста "простотия без граници". Може би сте забравили, че преди години Трифонов съдеше жълти вестници, обяви издателите им за злодеи, а ония му отвърнаха, че и неговото предаване преливало от лайняна жълтина, гъмжало от цинизми и вулгаризми, от примитивни каруцарски вицове, обикновено със сексуален подтекст. И когато се захвана да прави партии и референдуми, ни се струваше, че Дългия се е поосвестил, но и сега "Шоуто на Слави" прави това, което и жълтата преса. Само че по-малко чрез клюки, а чрез неуместни вицове и скечове, сее простотия. На жълто не само намирисва и тв предаването "Папараци", където набедени плеймейтки си мерят силиконите. И то плува в смрадните ями. Но темата за простотията в телевизията няма начало и край - тъй като съм изтощен от ВИП Брадър, завърши и БИГ Брадър, я оставям за друг път.

Повтарям: за жълтите вестници няма теми табута, защото те нямат мило и драго. И това ги прави свободни - да раздуват клюки, откровено да лъжат дори. Аз пък си бия главата (напразно!), като как се засилва този интерес към клюката, към задния двор, към нечия спалня, към сензацията, към низките страсти, към орезиляването на този или онзи, към всичко, пораждащо мазохизъм у читателя. Или ние, "високомудрейшите", не можем да разберем читателя на "Уикенд", "Галерия", "Шоу", "Шок", "Таблоид", "Жълт Труд" и др., както не можем да влезем в кожата на ония, които получават едва ли не оргазъм от поп-фолка. Таблоидите гледат света и страната през кривото си огледало деформирано, едностранчиво, от това на никого не му пука - важни са тиражите. 

Каквато е пашата, това ще пасе стадото

Зрителите и читателите у нас са засипани от звезди, млечният път не ги побира - миски, айдъли, сървайвъри, манекенки, гейове и гейки, фолкдиви и телеводещи... Масовата култура е налагана тотално от всички телевизии, с необяснимо усърдие - и от БНТ. И почвам да си мисля, ако трябва да се теглят на кантар вините за естетическото и моралното оскотяване на народа, чий е по-голям грехът - на телевизиите или на жълтия печат, май работата ще излезе 50 на 50. Не ми се ще да отварям дума за неграмотността и невежеството, което се шири като епидемия, защото и да си посипя главата с пепел, с нищо няма да помогна да се измъкнем от сокака на безкултурието и обезродяването, в който ни задъни преходът към т.нар. демократично общество. С безкористната помощ на големия бял брат - САЩ. Там, в Ню Йорк в един вестник се е родило и комиксовото момче в жълта пижама, родоначалникът на "жълтия печат". Ще ми се да припомня един факт, който американците сигурно не знаят. Когато Владимир Маяковски пристигнал в Америка, за него се разпространявали в печата куп всякакви глупости. Попитал един репортер защо не е написал, че той, Маяковски, е убил своята леля. Репортерът се замисли и казал: "И наистина, защо не написах това!"

Тази история с великия поет ми дава възможност да открехна вратата към 

технологиите на жълтия печат

"Сиела" издаде книгата "Прекрасният нов свят. Един германец в Ню Йорк" от Александер Озанг, роден в ГДР, кореспондент на сп. "Шпигел". Запитан за жълтата преса, той казва: "Качествените таблоиди пишат сензационни новини, но обикновено използват "може би" и "вероятно". Или "говори се" и т.н. Те надничат в личния живот на известните хора и пишат неща, които читателите харесват и купуват." И ми напомня за времето, в което заглавието под главата на един главен вестник завършваше почти през ден с "май". Думичката "май", която хвърля грам съмнение, но може да скрие лъжа, неистина, измама, злословие и какво ли още не.

В жълтия печат (а и не само в него) препинателните знаци са по-важни от думите. Например въпросителната, или както я наричахме в училище питанката. Една нищо и никаква питанка може да те отърве в дело за клевета. Четеш "Благой Георгиев кръшнал на Златка с хостеса?" Да, ама има питанка. Кръшнал ли е? Може би! Ама надали! (На въпроса на Манго в първата брачна нощ: "Честна ли си?", Айше отговаря: "Може би! Ама надали!") 

"Слиза ли от сцената Мутафова?" Слиза ли, не слиза ли - читателят сам да решава. "Къде изчезна гъзягата на Ким Кардашиян?" - питат в заглавието и читателят ще открие, че се е намесил фотошопът. 

Няма брой на в. "Ретро" (за това се басирам), който да не клепе (така в Родопите наричат клюката, слуха) президента Радев ("Радев бута Борисов", "Държавният глава въвлича страната в политическа криза и хаос", "Румен Радев пълнее от стрес"). Ако не той, на прицел е жена му Деси ("Генерал Деси пие домашна ракия", "Генерал Деси превзе летния дворец на властта", "Деси Радева тропа на хоро на НСО", "Бащата на Румен Радев на нож с ген. Деси") или на двамата ("Радеви гуляят в баровски ресторант", "Радев и Деси вдигнаха сватба" - а те просто кумували?). А когато те са подминати по някакъв начин, интересът се прехвърля към бившата жена Гинка ("Дъщерята на Радев - красавица като майка си", "Бившата жена на президента - Гинка, отдадена на децата им") и децата им ("Четирима гардове пазят сина на Радев"), или към бившия мъж на Деси Георги Свиленски ("Бившият на Деси Радева сваля Деница Златева"). Когато един вестник се върти като пумпал по една и съща тема и в повечето случаи изсмуква от пръстите си описаното, само и само да поддържа огъня, у непредубедения читател остават съмнения около моралността на този нездрав интерес, пък и понамирисва и на поръчка отвън.

Знам, че "дъвките", които таблоидите предлагат, по-лесно се дъвчат, няма сериозни анализи, коментари, препечатки от чуждия печат, каквито можете да намерите дори в някои от жълтитe седмичници, в които вече работят или сътрудничат много вестникари с пера, избягали от свободата на многотиражните всекидневници. Социолозите казват, че 43 на сто от населението се информира за събитията от вестниците, важното е и, че расте броят на младите хора от 18 до 29 години, които четат пресата. Но ето как всестранно ги информират вестниците с жълт код: "Веселата вдовица Мая Илиева вилнее в бар с лесбийки", "Любен Чаталов има ново гадже", "Пиянището Гъмов потъна в дългове" (Интерес към известните), "Ева от "Тоника" направила черна мигия на Ваня Костова", "Мария Илиева се разгони", "Михаела Филева - най-голямата мъжемелачка в гилдията" (В света на поп-музиката), "Мария и Глория делят любовник", "Милко Калайджиев бил с над 300 жени", "И Емануела спала с Благой", "Райна цъфти покрай гадже", "Сузанита наду пазвата" (Тия пък от поп-фолка), "Джендърът Кулагин покровителстван от влиятелен любовник - наркобос от "Люлин", "Щерката на Йорданка Христова си прибра лесбийката Камелия" (Уважение към сексуалните малцинства), "Рачков с присадена коса", "Башар Рахал на калъп с хубавица" (Искаш култура, на ти!), "Стиви Уондър не бил сляп" (Ето и световна култура). 

"Учителка ражда от ученик" (има и за просветата), "Детеубиецът отказал да се застреля", "Жена от Трявна олекна с 10 000 лева", "Банда от трима пребива случайни люлинци" (Не е подмината престъпността), "Русата Златка изхвърли багажа на ММА боеца и приюти Благой Георгиев-Джизъса", "Андрея си натъртила дупарата на мача" (на Кубрат), "Никол тайно изцедила в Монако пропадналия Гришо" (Ето, има го и спорта), "Росен Петров с нов нос за 60 000 лева" (здравеопазването също е застъпено)... Показвам заглавията в кафенето в с. Кръстевич. "Зарежи ги, 

те се ровят в гюбрето"

Тъй ми рече един байчо.

Жълти вестници има навсякъде по света. В моята любима Прага също излиза един - "Блеск", той има тираж. Но другите - "белите" вестници  "Право", "Лидови новини", "Млада фронта днес", не си позволяват нито за миг да наденат жълтата пижама на комиксовия герой от "Ню Йорк уърлд". От онова емблематично Жълто хлапе тръгва понятието "жълта преса". У нас в последните години настъпи процес на конвергенция - белите вестници пожълтяват, някои даже отдавна са пресекли дъгата и са си сменили пола, жълтите вестници пък се професионализират - доста именити журналисти нахлузиха жълти пижами и от това таблоидите спечелиха. Привлечени бяха добри коментатори и анализатори - ще чуете мнозина от читателите на "Уикенд", "Галерия" и "Ретро", дори  на "Шоу", да твърдят, че подминават "жълтините", а търсят сериозното четиво в тях.

Конвергенция е понятие, което взех на изполица от политическата икономия, то означава преливане на капитализъм в социализъм и обратно. Това не стана, но преливането между "белите" и "жълтите" вестници е факт. Кой губи - ясно е! Попаднах на "Спътничката" на Виктор Самуилов: "Хич не ми е интересна/ тая непозната:/ още има жълта преса/ около устата."

Всуе се морим, устата на жълтата преса няма запушване. Нашата беля не е, че нямаме "Сън" или "Билд" (имаме "Уикенд"), а е, че нямаме "Гардиън".  А както е тръгнало, няма да имаме.

Айтос на протест: „Без тирове убийци!“

автор:Дума

visibility 152

Съборът на БЛС преизбра д-р Иван Маждаров

автор:Дума

visibility 174

Петков и Василев представят проекта си утре

автор:Дума

visibility 1127

Стефан Янев се срещна с пътните строители

автор:Дума

visibility 274

Задава се риск за бюджет 2022

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 179

НАП проверява спортния тотализатор

автор:Дума

visibility 281

/ брой: 179

Само момчета ще учат в гимназиите в Афганистан

автор:Дума

visibility 168

САЩ спретнаха англосаксонски военен пакт в Азия

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 179

Курц: Пандемията за ваксинираните свърши

автор:Дума

visibility 440

/ брой: 179

Протести срещу дясната политика в Еквадор

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 179

Страховете ни

автор:Георги Георгиев

visibility 1312

/ брой: 179

Не е яко да си вандал

автор:Велиана Христова

visibility 545

/ брой: 179

Президентската прокаженост на ГЕРБ

автор:Юри Михалков

visibility 842

/ брой: 179

Инфлацията ще ни помете безпощадно!

visibility 629

/ брой: 179

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ