Простете, за да ви бъде простено

Денят за прошка мина, но в навечерието на едни от най-светлите празници всички българи чакат една друга прошка. Надяват се на прошка от своите властници, от управниците си. Повече от 20 години народът тегли хомота на прехода, който го измъчи, опустоши душата му, изтерза тялото му. И нито един от водачите му, от лидерите, от политиците не намери сили да се изправи пред хората, да си признае греховете и да поиска прошка!
Ще се намери ли един умен, силен, морално чист, светъл, благороден управленец, който най-после да поеме вината? Да не я хвърля на предишните, да признае своите собствени грешки, да поиска извинение от хората? Защото големият, силният човек, умният водач и кадърният управленец умее да носи дълга си, умее да поема отговорността си. Той знае как да се отчете пред народа си. Преценява къде и в какво е допуснал пропуски и грешки.
Драги наши управленци, не се явявайте да докладвате какво и как сте свършили. То се вижда, то се усеща. Въоръжете се със сила, със смелост, и кажете какво не успяхте да направите, какво не можахте да осъществите. Кажете в какво излъгахте надеждите на хората. Кажете защо не оправдахте вярата и очакванията. Тогава народът ще ви прости пропуските. Защото без народ закъде сте вие?
Водачи и народ - това е вечният тандем! Има ли недоверие, има ли между тях противоречия - става лошо! Историята и днешните събития доказват, че народът иска от водачите си честност, откровеност и човешко признание за управленските пропуски, за допуснатите грешки и провали. Кога най-после ще случим на такива управленци - големи в делата си и в признанията за своите собствени грехове.