Пропилени надежди

Енчо Господинов

От снощи световни медии и локални медийки ни затрупват с планини от оценки за отишлия си от този свят Горбачов. Свят, който той искаше да промени към по-добро, но гледайки към настъпващата зима и отстъпващия политически разум, в крайна сметка си остава свирепа джунгла. 

Като кореспондент на стария "Поглед" съм отразявал три от срещите на Горбачов с президента Рейгън: в Женева, Вашингтон и Москва. И двамата искаха да направят нещо значимо. Успяха само частично. Особено в създаването на надежди. Повечето неосъществени. Сега, от дистанцията на времето можем по-ясно да разберем какво е имал предвид китайският премиер Чжоу Енлай, когато е отговорил, че е още твърде рано да даваме оценка на Великата френска революция...

През ноември 1985 г. срещата в Женева звучеше почти като Ода на радостта. Три години по-късно, вече в Москва, президентът Рейгън напомни хладно: "Доверяй, но проверяй!

Trust, but verify!"

Горбачов, изглежда, не обърна сериозно внимание на тази фраза. Защото пропусна да превърне в официален договор онова, което Рейгън, Джордж Буш-Старши, държавният секретар Джеймс Бейкър и канцлерът Хелмут Кол му обещаваха. После критиците на Горбачов с лекота го обвиниха, че наивно е пропилял златната възможност, което довело до логичния край: краха на Съветския съюз.

Малката метална фигурка на първия и последен президент на Съветския съюз, сложена пред "Мисли"-те на Макиавели, напомня, че предоверяването в политиката и на обещанията на политиците може да доведе до тъжни последици. Нещо, което виждаме днес във всички посоки. Както и усещаме мразовития полъх на зимата, пълна с обещания за танкери и втечнени надежди.

Моят колега Хю Сайди, който в продължение на близо половин век водеше рубриката "Президентството" в някога елитното списание "Тайм", описва с гордост и горест как пред очите му 11 американски президенти са строели кули от слонова кост, илюзии и обещания. Някои са успели повече в строителството, други не. И той също напомня като Чжоу Енлай, че трябва да изчакаме, преди да отсечем с перото как да оценяваме Бил Клинтън: по случая със сочната Моника или по Югославия. Деликатна материя е оценяването.

И Горбачов изпита лично огорчението: едни изтъкваха куража му, други - наивността и нарцисизма му.

На Путин и на Байдън днес остава да решат какво да правят с този клет свят, който се търкаля като снежна топка надолу, докато безпомощна Европа гледа с отчаяние нагоре към облаците в очакване на Годо...

Фейсбук

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.