Прогноза за България

Панко АНЧЕВ      

Политическите прогнози не са обикновени конкретни предсказания за събития и факти от ежедневието. Те не са гадания, а и да бяха, никога нямаше да са верни и да ни дават онова, което се иска от гаданията. Политическите врачувания са празна работа и залъгват наивници и се използват от примитивните пропагандатори на тоталитарни идеологии и режими, за да всяват страх от "врага" и любов и вяра в "бащата на нацията".
Да прогнозираш бъдещето означава да опишеш и изучиш тенденциите и закономерностите, по които досега се е движила историята, да отчетеш актуалното състояние на всички сфери на живота, като се съобразиш с това, което се налага като възможност за по-нататъшно развитие. Необходимо е още да се види как се държат другите участници в геополитиката - от великите сили до малките съседи,

покровителите и вечните врагове

Но както хората, така и държавите могат да са свободни и независими, но не са равни (те са равноправни, но не са равни!) и всяка според силата си придобива и съответното място и значение в световното устройство и в геополитиката. Светът има своята политическа, икономическа и военно-политическа йерархия. Тя се утвърждава бавно и продължително, изисква, а по-късно и налага, определени условия и не може да бъде произволно нарушавана.
Световното развитие се характеризира с две особености. Първата е, че светът е в постоянна промяна. А втората, че постоянно се стреми да запази статуквото. Тази диалектика е изключително важна. Именно тя е в основата на геополитиката - особено в днешния глобализиращ се свят.
За една нация и държава е изключително важно да знае къде се намира в тази йерархия, какво означава за останалия свят, какви са нейните връзки с другите народи и държави, кои са традиционните й съюзници и приятели, доколко може да им вярва и разчита на тях. И още: какво е реалното й състояние като участник в геополитиката, на какво се дължи това място и доколко са допустими желанията й да придобие по-добро и по-близо до върха положение.
За малките народи е важно да умеят да прогнозират стратегически. Колкото и съдбата им да е зависима от волята на великите сили, все пак те имат някакъв свободен периметър на действие, което трябва да бъде отчетено.
Може ли тогава България да прави собствени сценарии за собственото си геополитическо бъдеще, т.е. възможно ли е тя да се намесва активно и решително в геополитическите процеси, да им влияе и да постига онова, което й е необходимо и което желае? Или поне доколко това е възможно днес.
Желанието

да живеем по-добре

се е превърнало във фикс идея за цялото общество и държава. Бедността и непреодолимите икономически трудности все повече хвърлят в отчаяние хората, отнемат им перспективите и ги прогонват от страната. Паника е обзела нацията: другите "се оправят", а ние не можем. Отговорът обикновено се намира в "националния характер", в "българската неспособност и нежелание за труд", в липсата на разбирателство между партиите и лошите политици и държавници, които управляват България от двадесет години насам.
Икономическата слабост, военно-политическата несигурност на страната и комплексите за малоценност у нашите държавници, както и компрадорският характер на българската буржоазия, превръщат българската външна и вътрешна политика в противно и унизително слугуване, самопредлагане за повече, отколкото искат от нас. И това все заради желанието да ни харесат и възнаградят по милост. С "приятелството" си с великите сили се мъчим да респектираме по-слабите си съседи и да се възпроизведем в техни регионални лидери. А то е мнимо, понеже не ни обръщат внимание и не ни зачитат изобщо.
България принадлежи на православно-славянската цивилизация и териториално се намира в зоната на руското влияние. А политически, икономически и военно-политически е част от Европейския съюз и НАТО. Тя е част и от буржоазно-капиталистическата система, утвърдена в Западна Европа, макар в България, поради изостаналостта на икономиката и бедността, в която живеят хората, тази система да се проявява в по-остри, груби и уродливи форми. Но това са само форми, а не същности, и по тях трябва да определяме характера на системата. Към изостаналостта и бедността ще добавим и острата системна криза на изчерпания модел, която рязко определя състоянието на България в момента и я обрича на трайна изолация и липса на солидарност с нейните жизнени проблеми. Българският буржоа и капиталист носи всички белези на капиталиста от тази криза: алчен, некреативен, с ленив ум и безотговорен спрямо държавата си. Неговият капитал не е национален и не работи за въздигане на националната икономика. А самата икономика се нагажда към новото състояние и практически

обрича нацията на бедност

и без възможности за цялостна реализация на възможностите на отделната личност. Тук не се предвиждат инвестиции за развитие на високи технологии или индустрия, а само в инфраструктурата, която да служи на охранителната роля на държавата. Това ще доведе до ново социално разслоение, породено от структурата на икономиката. Постепенно ще намаляват, а дори и ще изчезват, професии и специалности, които някога са били широко разпространени и са били свързани с технологичната характеристика на стопанския ни живот - напр. различните видове инженери, физици, химици, математици. Тях ще ги има дотолкова, доколкото ще бъдат необходими за поддържането на инфраструктурните обекти като електроцентрали, телекомуникационни и енергоразпределителни съоръжения, поддръжка и управление на все още съществуващите заводи и промишлени предприятия. Т.е. ще бъдат необходими единствено за обслужващата сфера, а не за производство.
Извършваната в условия на тежка икономическа криза преориентация на българската икономика поражда дисбаланс в цялостната структура на обществото, което ще доведе до сериозни трудности в евентуалния следкризисен период и в адаптирането на страната в бъдещите условия на международното разделение на труда. Стремежът за излизане от сегашното тежко състояние на икономиката и ниското жизнено равнище не може да се осъществи с такава структура на икономиката и качествен състав на интелигенцията. Т.е.

предстоят сериозни изпитания

за обществото, което все по-трудно ще понася тежестта на слабата държава и неработещата й икономика. Искам да кажа ясно, че бедността ще е за доста дълго време - най-малкото за обозримото бъдеще. Тук не бива да храним никакви илюзии. При такава структура на икономиката и работната ръка всяко производство ще бъде неефективно и трудно ще издържи конкуренцията на вноса. Тогава са неизбежни верига от фалити на производители в различните сфери - от индустрията до селското стопанство. Инфраструктурата ще се поддържа с чужди производства - още повече, че нейни собственици все повече ще бъдат чуждестранни компании, за които ще е по-изгодно да внасят поддържащите елементи, отколкото да развиват тук собствено производство.
При такава икономика ще западнат науката и образованието, а пазарът ще наложи окончателно масовата развлекателна култура над истинската. Притегателната сила на идеята за отечеството, за родното и българското, чувствително ще намалее, все по-малко българи ще осъзнават дълга си към родината и ще се чувстват привързани към нея. Това ще доведе до нова мощна емигрантска вълна, която ще повлече не само младите, но и по-възрастното население. Най-тревожното е, че обезлюдяването на страната няма да предизвиква повече тревоги, защото ще се осъзнава като естествено и закономерно и защото националното чувство ще бъде потиснато от социалните проблеми.
Сценарият, който тук изнасям, не е просто една от възможностите за България, а процес, който вече протича и чийто резултати се виждат всеки ден. Никак не е случайна манията на днешната власт да строи магистрали и не е лудост на един или двама души от нея. Тя е реализация именно на този сценарий за превръщане на  България в своеобразно

караулно помещение за охрана на южните граници на ЕС

Подобен сценарий се прилага и спрямо Гърция. Днешните нейни проблеми ознаменуват края на положението й на примамка чрез някакво високо жизнено равнище за живеещите при социализма, огледало за близко виждане на постигнатото от капитализма. Повече такова огледало и такава примамка не са необходими и е време да се върнат дадените назаем пари.
България ще разчита да постигне добро бъдеще, ако осъзнае реалността на своето положение и успее да съчетае намирането на тактически правилни решения със стратегическите си цели; ако най-сетне разбере мястото си в съответната зона на влияние, принадлежността си към православно-славянската цивилизация и необходимостта да се съобразява с моментните съотношения на силите в геополитиката, като не противопоставя едното на другото. Трезвото и разумно отношение няма да позволява да се говори, че ние сме с европейска ориентация, но не сме против Русия, защото е вярно обратното. Като част от православно-славянската цивилизация България е и в зоната на руското влияние. Но това не означава, че трябва да е срещу Европа и да не бъде в диалог със западноевропейската цивилизация. На проблема "Русия-Европа" не бива да се придава политически смисъл, макар често да ни се налага да правим този избор именно в политически план.
В ход е установяването на нов световен ред с нова йерархия и нов основен хегемон, което ще окаже безспорно влияние и върху геополитическото положение на България. Много фактори ще влияят върху нашето бъдеще, ще ни тласкат от един към друг "спасителен бряг", но няма да променят основния ход на историята. Затова колкото по-бързо осъзнаем истинското си място в нея и намалим очакванията от някаква благоприятна конюнктура, толкова по-лесно ще намерим верния път. Такъв има, но за да се намери, трябва да се търси там, където е.
Но близкото ни бъдеще с такива управници няма да е радостно и светло.