Професионална завист

Димитър БЕЖАНСКИ

Беше нежна, звездна вечер. В малко, закътано ресторантче в покрайнините на Марсилия, на масичка в ъгъла седяха двама мъже с вид на професионални шпиони. Впрочем, това, че са професионални шпиони издаваше не само видът им, но и разговорът, който водеха, и който един добре трениран слух можеше да долови без особено усилие.
- Какво ще кажеш, Щирлиц? - вдигна вежди мъжът с цивилния костюм.
- Очень плохо, Джеймс, очень плохо! - отвърна на руски другият, облечен в униформа на щурмбанфюрер от СС.
- С Мата Хари говори ли? - попита цивилният.
- Говорил! - с въздишка каза щермбанфюрерът, след което премина на английски. - Тя също е съсипана! Трети ден не става от леглото…
Джеймс едва забележимо се усмихна:
- О, на нея често й се случва…
Униформеният също се усмихна, но с оная усмивка, която поетите наричат горчива.
- Не, Джеймс! Този път не е това, което си мислиш! Страхувам се за нея! Страхувам се, че няма да преживее този шок! А някакви новини от Емил?
- Кой Емил? Боев ли? Той е в Стокхолм. Чухме се по телефона. Вчера. Засега се държи, но докога - не ми е ясно.
- Дааа… - поклати глава Щирлиц. - Емил е корав българин! Но и най-коравите трудно издържат такъв удар!
След нова въздишка Щирлиц стана, опъна уставно униформата си, стисна челюсти. В лявото му око наедря пестелива мъжка сълза.
- Джеймс… мисля… че е време! - на пресекулки рече той. После се овладя и викна на сервитьора: - Пиер, носи!
Сервитьорът - дребен, пъргав корсиканец, след секунди постави на масата две чинии с нещо панирано в тях.
- Господата не пожелаха гарнитура, но може би, все пак, по едно лимонче? - с професионален полупоклон попита корсиканецът.
- Не, Пиер, не! То е въпрос на чест! - в един глас отговориха мъжете и с видимо отвращение наченаха порциите си.
Сервитьорът безшумно се оттегли.
- Пиер, кои са тези? И какво си поръчаха за ядене? - шепнешком го попита барманът, любопитен като всеки марсилец.
- А! - махна с ръка Пиер. - Това са Джеймс Бонд и Щирлиц, не ги ли позна? Ядат си дипломите за шпиони! Ядат ги от мъка, че журналистът Юри Борисов бил по-голям шпионин от тях!
- Калканът винаги е по-плосък от мерлузата! - замислено каза барманът и излезе да погледне за пореден път звездното небе.