28 Май 2020четвъртък11:32 ч.

Интервю

Проф. Николай Витанов: Предстоят решаващи десет дни

След пика на епидемията на КОВИД-19 ограниченията и мерките трябва да се задържат още месец и половина, казва ученият, който следи кризата с математически модели

/ брой: 62

автор:Велиана Христова

visibility 334

НИКОЛАЙ ВИТАНОВ е роден на 2 декември 1963 г. във Велико Търново. Работи в Института по механика при БАН. Завършил е физика в Софийския университет. Специализирал е математика в Германия. В Баварския университет Байройт защитава втора докторантура, работи в институтите "Макс Планк", по-късно специализира във Франция и  в Япония. През 2007 г. става доктор на математическите науки. От 2010 г. е професор. Ръководи групата учени от БАН към Националния оперативен щаб, която създаде математически модел за развитието на кризата с коронавируса у нас.

- Проф. Витанов, как наука като математиката помага за справяне с един вирус? Какво представляват математическите модели, с които следите развитието на епидемията на коронавируса у нас?

- Съществуват четири вида модели, базирани на различни принципи. Ние използваме два от тях. Едните са основани на обикновени диференциални уравнения, те моделират разпространението на тази инфекция сред популация от хора, които биха могли да се разболеят. Най-простият модел е съпоставяне на хората, които са възприемчиви към тази инфекция, и на тези, които са вече инфектирани. Следващият модел е с хората, които не са податливи на тази инфекция, които придобиват имунитет, или тези, при които изходът е летален. Има и по-сложни модели, защото има хора, които може да са податливи на инфекцията, но просто не са изложени на нея. Представете си например някое село в балкана, което няма контакти с външния свят. Моделът от всичките податливи на вируса взима тези, които са подложени на инфекцията - едни се инфектират, при други се стига до летален изход. Всичко това може да се моделира от система от диференциални уравнения. Много важен параметър е колко човека могат да бъдат заразени от един вирусоносител. Т.е. ако аз съм вирусоносител, колко човека средно на ден ще заразя. За сегашната инфекция този коефициент у нас е около  2,5. Има много по-заразни инфекции, тази не е кой знае колко заразна.

- Т.е., ако се спазват мерките за карантина, избягва се струпването на хора на едно място, това намалява бройката на потенциалните  заразени?

- Да, коефициентът намалява и това е едно от основанията да се въведат ограничителните мерки. Когато човек е вирусоносител, в първите десетина дни той не знае това и, ако ходи свободно и не спазва никакви ограничения, може да зарази страшно много хора. Такъв беше случаят с пациент 31 в Южна Корея, за който бе съобщено. Мерките за физическа дистанция - казват й социална дистанция, но това е физическа дистанция между хората - целят именно да намалят този коефициент.  Което води до някои позитиви, ако можем да говорим за позитиви при такава епидемия. Първо, броят на инфектираните нараства бавно, второ - избягва се този остър пик на броя заболели за единица време, който натоварва страшно много здравната система и могат да се получат изключително неприятни ситуации, както е да речем в Италия. При такъв остър пик не достигат медикаментите за хората, които са болни, проблем има с много тежките случаи, които трябва да се вентилират със специални машини за обдишване, но ако няма достатъчен брой машини, докторът практически трябва да реши кого ще сложи на машината, т.е. кой ще живее и кой ще умре. А нека не забравяме, че освен хора с тази инфекция, има и болни от други заболявания, някои от тях също имат нужда да отидат в болница. И ако целият ресурс е впрегнат в борба с тази епидемия, тези хора остават пренебрегнати. С други думи, ако се допусне такъв остър пик на броя заразени за единица време, на ден да речем, здравната система може да се претовари. Това трябва да се избягва на всяка цена, защото последиците биха били увеличаване на броя на леталните изходи, което се  вижда в Италия и Испания. При нас няма такова нещо. Все още здравната ни система има капацитет, благодарение на това, че броят на заразените нараства плавно. 

- При вашия модел се получава една крива, която демонстрира развитието на болестта. Какво показва тази крива в момента, насочва ли се тя нагоре?

- Тя няма как да не върви нагоре. Има два варианта да не расте - или да се забрани на всички да дишат, или затваряте всички вкъщи за три седмици под ключ, което не може да се направи. Неизбежно е, че този вирус се предава нататък и броят на заразените расте. Въпросът обаче е как расте. При нас той расте доста бавно, по-бавно, отколкото в Западна Европа. Там режимът беше изключително либерален, те чак сега или неотдавна, много по-късно от нас, се сетиха да наложат ограниченията, резултатът от това е доста голям брой вече заболели и починали. В Италия има 10 000 починали, това е една армейска дивизия от старите, все едно че са на война, губят по 1000 човека на ден. 

- С модела, който създадохте, може ли да се направи прогноза как ще се развива заразата у нас? Правите ли такава прогноза? 

- Може да се направи, да. И сме я направили. 

- Прави ли са лекарите, че пикът тепърва предстои?

- При типична крива на епидемията би трябвало да сме отишли рязко нагоре. При нас ограниченията бяха наложени навреме, други сравними с нас страни имат много повече заболели на ден. Ние вървим по-бавно нагоре и се опитваме да избегнем рязко натоварване на здравната система. Българският народ се дисциплинира и трябва да устои така, особено в решаващите десетина дни, които ни предстоят. Неизбежно при тази епидемия ще има пик, защото броят на заразените на ден нараства. И в един момент ще достигне максимума, после ще започне да намалява. Този момент не сме го достигнали, още сме от другата страна на планината. Ние трябва да изкачим върха, за да тръгнем надолу. И трябва да внимаваме как ще вървим надолу, защото когато пикът бъде прехвърлен и броят на заболелите започне да намалява, има опасност да се увеличат гласовете за отслабване на мерките. А отслабването на мерките може да донесе ново покачване на броя на заразените и вторичен, че и третичен пик. Вирусът не се интересува дали хората спазват мерките или не, той гледа да зарази каквото може.

- Кога според вас може да се очаква намаляване и затихване на епидемията?

- Преди повече от седмица казах, че медицински можем да се справим до два и половина - три месеца. Ако отчитаме от 20 март, това означава някъде между 5 и 15 юни. По това време медицинските последици на тази епидемия ще бъдат овладени. За съжаление, ще останат икономическите последствия, за които ще трябва да се вземат мерки.

- Докога трябва да се спазват предпазните и ограничителни мерки?

- Когато премине пикът, вече може да се мисли за разхлабване на мерките - но това трябва да се прави изключително внимателно, за да не се получи ефектът на вторично нарастване. Вероятно първо трябва да бъдат разхлабени тези мерки, които не са свързани със събирането на много хора на едно място. Основното е да няма големи струпвания на хора, защото така се разпространява вирусът. А ограниченията спрямо тях вероятно ще трябва още месец, месец и половина след пика да бъдат в сила. Не очаквам, когато пикът бъде достигнат, мерките след това много бързо да бъдат отслабени. Просто не бива, защото ще се получи вторичен пик. Разбира се, има специалисти, които трябва да преценят как да стане това, за да не се влоши здравната ситуация. А и да не се повреди много икономиката. 

- В момента какво искате да посъветвате хората?

- Да ги призовем да спазват карантината и ограниченията. Да бъдат спокойни и хладнокръвни. Нашите математически изследвания показват, че  този вирус има някаква специфика - ако хване човека и успее да го свали бързо и за два-три дена се стигне до необходимост да го вентилират, тогава ситуацията е сериозна. Тогава лекарите трябва да се борят за живота му и леталният изход е твърде вероятен, особено ако човекът е възрастен и има някакви съпътстващи болести, отслабена имунна система и пр. Ако обаче вирусът, независимо на колко сте години, не успее да ви гътне в първите два-три дена, имате симптоми,  обаче не сте на легло, не сте в ситуация да ви интубират, вероятността да го прекарате е доста голяма. В тези случаи смъртността е много малка. Така че човек трябва да подхожда с хладнокръвие и спокойствие, дори ако вирусът го засегне. Ако не успее да го свали бързо, той има всички шансове да го преживее.

Стефан Бурджев: БСП има план за Северозапада

автор:Дума

visibility 14

СОС гласува промени в бюджета на София

автор:Дума

visibility 99

„Нисан“ закрива най-големия си завод в Европа

автор:Дума

visibility 0

Забраняват ГМО в детските храни

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 99

18,5% от фирмите са съкратили хора през април

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 99

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 610

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 255

/ брой: 99

Българите от Болград и ленивата държава

автор:Мирослав Попов

visibility 244

/ брой: 99

Датата

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ