Проф. Никола Великов на 90

Проф. Никола Великов е роден на 13 ноември 1930 г. в с. Голямо Буково, община Средец, Бургаска област. Завършил е Висшия икономически институт "Карл Маркс" (днес УНСС), където работи до пенсионирането си през 2002 г. като асистент (1958), доцент (1968) и професор (1973). Бил е административен и научен ръководител на различни академични звена и структури по политикономия, икономика, управление и ефективност на извънпроизводствената сфера, на научни секции и в БАН. Два мандата е бил зам.-ректор на УНСС, ректор на Славянския университет в България до закриването му през 1999 г.

Като преподавател и изследовател проф. Великов е типичен макроикономист по днешните стандарти. Автор на учебници и методики на обучението по икономическите дисциплини - монографии, студии и статии. Обучавал е близо 50 випуска, бил е ръководител на докторанти, от които седем чужденци - от Египет, Ирак, Сирия, Палестина, Афганистан, Чили и Япония. Негови ученици днес са преподаватели по микро- и макроикономика. От кандидатската му дисертация за разпределението на доходите според труда в ТКЗС (1959) до докторската по регулиране на доходите (1975) и след това проф. Великов има над 40 разработки по аграрно-икономическите проблеми на нашето развитие. Участвал е в голям колектив под ръководството на акад. Павел Попов за създаване на система на земеделието в Кърджалийски и Сливенски окръг. Не са загубили своята актуалност проучванията му по отраслите на социално-културната сфера - комплекса от методики за установяване, измерване и оценяване на ефективността на образованието, културата, здравеопазването, физическата култура и спорта. Част от тях бяха издадени на френски език в Париж от ЮНЕСКО. През годините проф. Великов се изявява и като активен общественик. Президент е на фондация "Славянски университет" в България. Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" - I и II степен.

Кръвно свързан с родния Странджански край, Никола Великов и днес вярва в бъдещето на бащиното си огнище с. Голямо Буково. Днес, когато Странджа се обезлюдява, а в Малко Търново заради безпаричие продават възрожденски къщи, е важно да посочим кои са според него приоритетите на една бъдеща програма за съживяване на целия регион.

Иска ми се да вярвам, че ще се намерят далновидни общински ръководители и стопански дейци да прегърнат идеите му за възраждане на Странджанския край, който е бил и ще бъде извор на живот за поколения трудолюбиви българи. 

Първият проблем е решаването на големия въпрос за огражденията на границата с Турция, през която да не могат да минават нито домашни, нито диви животни. Важно е да се организира ново доказано ефективно производство, способно да се конкурира в ЕС, да се търсят инвестиции за това. Трябва да има и органи за координация при приемането на проекти, сключването на договори и текущия контрол на създадените производствени звена. И нещо много важно - при никакви обстоятелства да не се допуска нарушаване на екологичното равновесие в региона, изсичане на гори и пр. 

Землището на Голямо Буково е подходящо за животновъдство. По поречието на Бяла река могат да се изградят развъдници за риба. Регионът е благодатен за производство на автентичното вино "алжирка" и на балкански мед, за отглеждане на ягоди, малини, къпини, ябълки, круши, сливи и др.

При наличие на суровинна база може да се създаде малък, но модерен месокомбинат и млекопреработвателно предприятие (мандра) за производство на екологично чисти масло, сирене, кашкавал.

Част от земите могат да се дадат под аренда за организиране на ловни резервати за едър, дребен и пернат дивеч. Те ще изискват и подходяща туристическа база. Наложително е да се подобри инфраструктурата - пътища, битово и медицинско обслужване, културна програма и пр., за да се устроят в селището хората, които ще работят във фермите или на полето. Няма да е лесно. Но Никола Великов никога не е търсил и не е робувал на лесното.