Продуцирана омраза в етнически костюм

Мирослав Попов

Жителите на село Катуница казаха, че не вярват на правоохранителните институции. Протестното шествие със свещи припомни на властите, че от тях се чакат реални резултати от разследването на убийството на 19-годишния Ангел Петров. Разбираеми са страховете на хората, че някои властимащи искат да присипят обществеността и някак да потулят случая. Мнителността получи нова, солидна опора: две седмици след палежа в едната от къщите на Рашкови изненадващо бе открит "царкировият боен арсенал". Къде са гледали разследващите? Възрастни юристи разказват, че такъв е бил намерен у Кирил Рашков и при ареста му през далечната 1984г., когато - да припомним - е установено, че притежава два милиона лева тогавашни пари. Въпросът за намереното сега стрелково оръжие е, с какви цели е било събирано и кога е било използвано. 
След като се надигна протестната вълна срещу убийството и Кирил Рашков, на 1 октомври в Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) се проведе спешно обсъждане на ситуацията. Президентът Първанов определи темата: "Актуални проблеми на вътрешната сигурност. Неотложни мерки за гарантиране на реда и законността в страната и за недопускане на етническо напрежение". Малко по-рано "Атака" също поиска свикване на КСНС по случая "Катуница", но заради "циганската престъпност". Номерът на Сидеров не мина.
Хубавото е, че при разговорите там на някои политици най-сетне им светна, че в малкото населено място кметът е и полицай, и фелдшер, особено когато съответните министерства не са разбрали проблема. А той е и в това, че част от "голямата реформа в изборното законодателство" например бе да се съкратят кметовете в малките населени места, т.е. те реално да останат без местна власт. ГЕРБ не се посвени да премахне кметове и в села, които дори по турско време са имали "кнез". Дали си дават сметка, че най-доброто и тук е просто да възстановят положението от преди идването си на власт?

Провокациите на "Атака"

Що се отнася до израза "циганска престъпност", нагнетяван в обществото от партията на Волен Сидеров, той определено е некоректен.  Етносите не са носители на някаква изначална криминализираност. Престъпленията винаги са лични деяния. Но според "Атака" коренът на т.нар. "циганска престъпност" е някак "етнически предопределен", което си е чист расизъм. Онова, което те наричат "циганска престъпност", е феномен, неотделим от по-общия въпрос за криминалния преход, за странното блокиране на усилията на полицията и съдебната власт по време на колосалното преразпределение, но и съсипване на националната собственост. Той е неделим и от процесите на социално деморализиране на обществото ни. Широко разпространена е представата, че Кирил Рашков има "бизнес" в отрасли като проституция, джебчийство и продажба на алкохол менте. Друг ромски деец - Христо Върбанов - т.нар. Ицо Папата, заяви: "В Катуница е разпределителната гара на наркотиците в държавата". Обществеността очаква задълбочено проучване на всяко от тези подозрения.
Позициите на "Атака" предизвикаха ураган в международните правозащитни мрежи. Налице е изключително мощна вълна от неправителствени сигнали към международните институции за "антициганските настроения и погроми в България". В това отношение страната ни бе върната няколко десетилетия назад. Отдавна никой не бе успявал да провокира зад граница толкова широк антибългаризъм. Уличени сме в човеконенавист и антициганизъм (антиджипсизъм). Извън България случаят "Катуница" се привижда изключително като етнически. Свежда се до "насилието срещу роми", извън реалния социален контекст. На това следва да се възрази. И навън, и вътре в страната. България трябва да е пределно категорична - по своята същност протестите не бяха антиромски.

Омразата и правосъдието

"Ци-га-ни-те на сапун, турците - под но-ожа!" За изминалите повече от двадесет демократични години да се скандира такова нещо по улиците май не бях чувал. Помня началото на прехода - 1990-1991 г. Из София някакви хора заплашително крещяха: "За да има мир - БСП в Сибир!" Колко демократично, колко плуралистично, колко европейско... Малко по-късно под кабинета на именит държавник негови доскорошни съпартийци скандираха: "Нека ти умре и другото дете!" В началото на 1997 г. край централата на БСП на "Позитано" ехтеше друга "толерантна" оферта: "Всички при Лука-а-а-нов!" Общото между тези чудовищни изрази е политическата омраза. Сега се сблъскваме с нов шедьовър - продуцирана омраза в етнически костюм. Освен че е диващина, антиромските крясъци създадоха колосален международен проблем на България.
От началото на годината, до събитията в Катуница, прокуратурата не бе завеждала дело за подбуждане към омраза по чл. 162 и 163 от Наказателния кодекс. Сега са няколко десетки.
Още един детайл: протестните митинги срещу убийството бяха около двадесет. На част от тях се скандираха неща, които по-добре да не се бяха чували. По закон един митинг е или разрешен, или не. А искането за него се подава от организаторите. Кои са конкретните организатори на митингите с вулгарни послания?
Любопитното е, че "Атака" светкавично издаде пропагандна брошура, озаглавена "Циганската престъпност - опасност за държавата", очевидно подготвяна по-отдавна. Има няколко интересни неща около тази брошура. Концептуална база на брошурата е статия на Волен Сидеров "Циганизира ли се България" от 12 април 2000 г., публикувана във в. "Монитор" и отразяваща ситуацията в български села при управлението на Иван Костов. След това са подредени съобщения за около 50 криминални инцидента от периода 2006-2010 година. Внушението е подличко: "циганската престъпност" е избуяла при тройната коалиция, която "Атака" недолюбва. Инцидентите и безобразията от времето на предходното управление - на НДСВ и ДПС (2001-2005 г.), не са включени. Само че истината е друга. В периода 2005-2009 г., в някаква степен и в резултат на икономическото оживление, битовата престъпност, включително в и около етнически обособените махали и квартали, бе намаляла. А това, че с идването на ГЕРБ на власт тя започна да расте, днес е ясно за всички.
В публичното пространство "Атака" тиражира свой план за приемане на пакет от мерки за законодателство в областта на "борбата с циганската престъпност" - т. нар. осем точки, всъщност "осем тирета" в декларацията на партията. Половината от тях са абсолютно неприемливи - употреба на оръжие за "самозащита" (подобен опит за "либерализация" имаше, но след едно скандално убийство законодателят даде заден ход), или  идеята за определяне на 23 септември за "Ден на жертвите от циганската престъпност". Предлага се законова забрана на "мешерето", което е вътрешно общностен родово-кланов институт за помирение и компенсации. Макар самохвални интервюта и изявления на някои ромски лидери да създадоха градски легенди около него. Що се отнася до въвеждането на "тежки наказания за търговия с хора", на законово равнище те и сега са изключително строги. Идеята за "незабавно отнемане на имуществото на циганските барони" поражда невинното питане, дали в "Атака" признават "ромските аристократични титли" като нещо с правна стойност и имат ли "справочник за ромската аристокрация", по който може да се извърши конфискацията? Защото аз, като юрист, не ги признавам, а държавата няма право да титулова своите граждани.


Коректното дефиниране на проблема

е, че са необходими мерки за профилактика и ограничаване на противоправните действия в етнически обособените райони. Казано с ясното разбиране, че става дума за сложен, комплексен социален проблем, който изисква съгласувано поведение от страна на социалните, здравните, полицейските и други държавни институции. В предизборния текст на "Атака", наред с т.1 - "Разтурване на циганските гета", присъства и "Арестуване на всички цигански босове и конфискация на имуществото им" (ако са престъпници, защо само на циганските?); в т.3 - "Свободата да застреляш крадец в къщата си, без да те съдят за това" - много привлекателно за самотните бабички по селата; в т.5 - "Спиране на социалните помощи за паразитстващите" (кой собствено е паразитстващ?)
Въпросът за онова, което "Атака" и други организации и общественици днес наричат "циганска престъпност", е неотделим от този за криминалния преход, за целенасоченото блокиране на действията на полицията и съдебната власт, за спестените, но дължими усилия от страна на властта да спре разграбването на държавата.
Излезе интересно интервю с г-жа Малена Филипова от Върховната касационна прокуратура. Един от основните въпроси, които тя поставя, е мълчанието на жителите на Катуница по повод заграбените от Кирил Рашков общински имоти. Въпросът е принципен - как българският гражданин опазва общинските имоти. А всъщност най-крадливата част от политико-икономическите елити две десетилетия "отчуждава" хората в населените места от общинското имущество и блокира на местно равнище разговора, как то се управлява. Което никак не е случайно.  
В Катуница има гняв. Той е породен и от десетките криминални инциденти, при които държавните институции, особено тези на местно равнище, функционират само имитационно.
Пример? Има. Ами нали до случайното откриване на арсенала Кирил Рашков щеше да бъде съден само за заплахата за убийство, отправена към Веселин Христов - племенник на убития Ангел.
И още една "пързалка". Тодор Коларов от Комисията по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, обясни, че по случая с Рашков комисията е с вързани ръце. Което фактически внушава, че държавата е безпомощна да се справи с подобни проблеми. Само че комисията не е основният фактор в процеса на борба с престъпността. По закон полицията и прокуратурата имат най-големите отговорности. Те са задължени да разследват и ако се натъкнат на престъпно поведение, да идентифицират и да докажат пред съда обвинителната теза.
Принципната позиция е, че в България не може да има хулигански и вандалски палежи на къщите на когото и да е било, включително и на най-големия престъпник. Това не е пътят за решаването на проблемите, а за тяхното усложняване и задълбочаване.
"Войната" в Катуница и в Пловдив не е война между българи и роми. Общественият протест е породен от демонстрираното чувство за безнаказаност и надзаконност, което излъчват Кирил Рашков и неговия род на фона на публично изградената представа за противоправната им дейност.

Будалкането на обществото

Политическите върхушки изглежда не разбраха, или не позволиха да се разбере, че в случая "Катуница", освен друго, става дума и за драстичното социално неравенство, че конфликтът не е "роми срещу българи" и обратното, а между широки обществени среди, повлияни от крайно десни идеи и преценки, продукт на заглушаването на социално по-адекватната лява позиция. Тиражират се откровени измислици, спекулира се със съвсем реални тревоги, голяма част от които не са предизвикани от самите роми, а от щуротиите, които често ни се продават под етикета държавна социална, здравна, образователна и жилищна политика, особено изявено като "интеграция на ромите/малцинствата".
Наивно би било да не се види в случая "Катуница" проявление на силната тенденция, обществото ни коварно да бъде връщано към архаични модели на социална конфликтност, в съчетание с пълзящият нагоре ръст на обществената интертност и апатия. Което пък е важен и закономерен резултат от дефицитите в реалната политика и особено от липсата на адекватно публично разбиране на криминалните реалности на българския преход. Защото, каквото и да се говори, Цар Киро е преди всичко негова свидна рожба. Като него има доста и от различни етноси.