Признат провал
/ брой: 185
Управляващите промениха датата за присъединяването на страната към заветната еврозона и я отложиха с една година. Така те официално признаха поражението си за приемането на еврото. Въпреки това призивите да бързаме и оптимизмът не секват, защото ако се бавим, според думите на финансовия мнистър Асен Василев загубите за държавата ще се изчисляват на 4-5 процента от БВП. Как ги е изчислил, само той си знае.
Известни са социологическите проучвания, според които над 60 процента от жителите на най-бедната държава в ЕС - България, не желаят еврото. Явно те инстиктивно усещат, че не ние все още там мястото, въпреки че непрекъснато ни убеждават, как е престижно да влезем в Еврозоната - клубът на богатите. А има доста богати страни, като например Швеция и Дания, които не желаят да влизат в този клуб. Защото тази мантра няма да ни направи нито по-богати, нито пък по-успешни.
Единственото сигурно там е членският внос, а той тепърва ще нараства. При положение, че нашите доходи са едва наполовина от средните за ДклубаУ това означава, че българите в буквалния смисъл ще трябва да си изгладуват своето членство, или пък ако искат да се доближат до клубния стандарт, ще могат да го направят само на кредит. Вероятно ще стане точно това, тъй като с влизането си ще получим по-висок рейтинг, по-изгодни лихви и така по-лесно ще потънем в дългове.
Като съседна Гърция, чийто публичен дълг до влизането в Европейския съюз беше едва 50% от БВП, но през 2001 г., когато страната влезе в Еврозоната вече достигна над 100%, а след това, до началото на дълговата криза съотношението се увеличи двукратно.
Освен това повечето от досегашните оценки за вредите и ползите от единната валута са меко казано непълни, а сериозният анализ изобщо отсъства от дневния ред на страната. Разбира се, без да броим пропагандното говорене на политическия и икономическия елит, въпреки провалите му в тази област. Всичко е въпрос на интерес, но не националният интерес е тема на този излишен публичен шум.