Приземяване

Европейското политическо семейство, към което се прилепи ГЕРБ, преподава сериозен урок на управлявалата до вчера партия на Гражданите за европейско развитие на България. Урокът по приземяване не е от най-любимите, но на Борисов и сие ще им се наложи да го изучат в детайли.
За близо 4 години във властта бившият охранител остана далеч от дипломацията и протокола. Което не само забавляваше западните му колеги и му създаваше проблеми на международната сцена, но предизвикваше присмех, неодобрение и бе срам за България. Днес ни липсват прегръдките с Ангела Меркел, към която Борисов се лепна като бодигард, или потупванията с Берлускони. Патетиката след всяка протоколна среща в Брюксел завяхна още през м. май. Изборната победа на ГЕРБ бе отбелязана от кумова срама с няколко поздравителни телеграми и телефонни обаждания - добро възпитание и протокол. Всички разговори на лидера на ГЕРБ в качеството му на премиер винаги са били такива, независимо от халюцинациите, който той екстраполираше в публичното пространство. Борисов така и не "вдяна" дипломатичното отдръпване на ЕНП и Брюксел - навярно заради манталитета на момче, избутано от нищото до върха.
Не помогна и ролята на мъченик, в която той бе натикан след 12 май. Маската на страдалец и оплакването от "безпрецедентните скандали на новото българско правителство" трудно ще впечатлят бивш председател на Европарламента и партийни говорители, белязали последния берлински воаяж на Борисов. За разлика от гръмките аплаузи от срещите с канцлера Меркел, сега съобщенията от централата на ГЕРБ носят белега на политическото приземяване. Едва ли залязващата слава на мачо, който между две пури джитка с айфона, заслужава нещо повече.
Борисов винаги е бил неудобен партньор за Европа. Заради фриволното си поведение, сикаджийското си минало, скандалните разкрития на "Уикилийкс". И в ЕНП, и в ХДС на Меркел, и в Брюксел има достатъчно умни хора, които в навечерието на общоевропейски избори ще предпочетат да се дистанцират от проблем, вместо да си вземат беля на главата.