Френската изненада

Голямата изненада на изборите във Франция съвсем не е убедителната победа на Льо Пен. В много отношения тя беше очаквана и предизвестена. Еманюел Макрон се погрижи за нейния възход и политически успех. В това е политическата ирония...
Истинската новина обаче е, че обединената левица зае второто място. Това е сензацията, защото с появата на Макрон на политическата сцена френската левица беше в кома. Социалистическата партия се стопи драматично. Жан-Люк Меланшон остана популярна фигура, която се представя добре на избори, но резултатите му така и не позволиха да бъде сериозна алтернатива както на Макрон, така и на Льо Пен. Комунистите също минаха през своята голяма криза, а еколозите, макар и популярни след младите, така и не получиха по-сериозен резултат.
Това продължи близо осем години. Осем години разединение на левицата. Междувременно крайната десница натрупа мускули, популярност и ефектно узурпира много социални послания на левите партии.
В решителния миг преди вота френската левица стигна до една проста истина: само заедно всички леви могат да дадат истинска алтернатива.
Скандалите могат да продължат до безкрай. Те са политическа мода в лявото пространство, но винаги идва историческо време, в което левите трябва да осъзнаят своята отговорност. Десницата не може и никога не е била спирана от инженерни продукти и политическия център. Нейната истинска алтернатива е вляво.
Съвсем наскоро бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис остро разобличи мита, че центърът е спирачката пред крайната десница. Тази идеологема и лъжата в нея доведоха до възхода на крайнодесните. Защото политическа система без силна левица винаги отива в екстремна крайност, а цената за това я плащат обикновените хора.
Урокът на Франция може и трябва да даде пример на България. И тук левицата изкара последните няколко години в състояние на крайно разцепление и войни. Резултатът от това е на хоризонта - Сглобката изсмука здравия разум от политиката, църквата на евроатлантизма превърна управлението в лакей на геополитическото статукво, а на последните избори ГЕРБ и ДПС станаха първа и втора политическа сила. Защото е абсолютна илюзия, че телевизионна партия като ПП или психодясна като ДБ и ДСБ могат да бъдат алтернатива на олигархичното безумие на модела.
Във Франция обединението на левицата стана като по учебник. Това не беше обединение на лидерите, а те разписаха ясна, точна и конкретна програма, която да противодейства на отровата на макронизма и нейните очевидни неолиберални опиянения.
Френските леви лидери разбраха очевидното - дрязгите между тях остават неразбрани от левите избиратели. Те не се интересуват от личностните противоречия, а искат някой да забележи проблемите им и да се бори за тях. Да им даде алтернатива, да им покаже, че ги разбира и ще отстоява техните интереси. В това е големият смисъл на обединението.
Във Франция го разбраха. Наред е България...