Приоритети

Първите, които го отнасят при всеки нов взрив на заразени, са учениците. Това стана аксиома за последната година. Няколко випуска са унищожени в образователно отношение в резултат на дистанционното обучение. То не може и не бива да замества присъствената форма. Има ученици, които за цяла година, са били по 30 дена в училище. Безумие.

При това никой не се и опъва особено. Нито учителите, нито учениците, очаквано за възрастта, вятър ги вее на бял кон, нито министърът, нито местните власти. Не го е еня и премиера, но от еднокнижника друго не се и очаква. Родителите са недоволни, но на всеки недоволен по телевизора ще покажат друг, който е много доволен. Хора разни, идеали също.

Не се обсъжда сериозно въпросът за възобновяване на нормални учебни занятия при поголовна ваксинация на учителите и насочване на усилията в тази посока. Засега от над 92 000 педагогически специалисти са ваксинирани едва над 27 000. Какво правим?

Виж, като стане въпрос за заведения, ще си издерат очите. Децата не гласуват, но работещите в сектора на услугите гласуват. Еднокнижника този въпрос сега го вълнува най-много. 

Сега спират горните випуски от присъствено обучение в София и още в няколко области, но от 1 април ще заработят дискотеките. Това вече не е майтап. Това са приоритети.