"Принципната" Европа

Лесно им беше на политическите елити на големите и икономически силни страни от ЕС да прокламират позитивните нюанси, социалните ползи и дори всеобщото благоденствие за всички европейци от обединяването на Европа. До голяма степен те все пак бяха честни - предупреждаваха, че трудности, естествено, ще има, и че не навсякъде ефектът от всеобщото обединение ще настъпи в осезаемо бързи срокове.
От многото фактори, които се изпречиха на пътя към реалната интеграция в европейското пространство, може би на първо място беше преодоляването на условието за свободното придвижване на капитали, финансови ресурси, инвестиционни проекти и, разбира се, на човешки ресурси. Иначе казано - на потенциална работна ръка, от която в условията на "възвишените" пазарни механизми стара и богата Европа все повече имаше нужда. Това се случи!
"Ловът" на кадри означаваше на първо място, да се привлекат висококвалифицираните източноевропейски специалисти - тези, които така или иначе имаха натрупан голям научен и практически опит. И за чиято подготовка парите бяха дали същите източноевропйски страни. И това се случи.
Последва "ловът на територии", на територии финансови, производствени, инвестиционни (у нас предимно под формата на търговски и бизнес центрове, вериги от магазини, бутици, туристическа индустрия и т.н.). Това също стана!
Световната икономическа криза срина част от усилията за продължаването на интеграционните процеси в общността. "Гастарбайтерите", предимно от България и Румъния, започнаха закономерно да се прибират, "придвижвайки се свободно" от благодетелната Западна Европа. Защото вече не бяха нужни, превърнаха се във воденичен камък за европейските икономики. И на този фон във всеевропейска беда се превърна трайното присъствие в Европа на представители на българската и румънската ромска общност. Как, ако не като цинично, може да се определи становището на френския държавен секретар Пиер Льолуш, според когото присъединяването на България и Румъния към ЕС е довело до наплив на роми във Франция, което пък станало причина за силно нарастване на престъпността.
Обхванатата от криза Европа намери реалната изкупителна жертва - ромите, които вършели престъпления. Разбира се, законът си е закон и неспазването му води до наказание. Но да обвиняваш България заради нежеланието на някои етнически слоеве да се впишат в съвременния живот е повече от странно. Защото обещаваните фондове, помощи, програми, идеи и потенциални възможности останаха почти само празни думи от празни по съдържание "европейски принципи". Защото едно е да организираш шумни информационни кампании за милиони евро, а съвсем друго е да подпомогнеш с дела и пари страните с масираното ромско присъствие. Нещо повече - именно обединена Европа допуска и почти мълчаливо отминава ксенофобските настроения и прояви на явна дискриминация, жертва на които са, разбира се, ромите, тръгнали към хипотетичното европейско Елдорадо.
Всъщност проблемите с ромските общности няма как да се решат от две изоставащи икономики като румънската и българската. Нужни са десетилетия от бъдещето, в които обединената Европа ще трябва да осмисля политиката си към изоставащите си страни членки. Но вече без фарисейство и демагогия. А ромите ще си ги приемем обратно, защото са част от народа ни, която трябва все пак да се интегрира някъде. Но нека "европейците" поне да спрат да ни поучават.