Прикрито безсрамие

ДУМА от 2 септември т.г. публикува статията "Пожара трябва да гаси този, който го запали!". Справедлива статия. Авторът проф. Иван Ангелов ни предлага разсъждения и доводи, с които няма как да не се съгласим. Заслужава внимание преди всичко основната идея на статията, че решението на проблема за бежанците трябва да бъде поето от тези, които създадоха този проблем. Това в частност са държавите от Западна Европа и САЩ. Обединени в престъпната военна организация НАТО, те нападнаха, в пълно

нарушение на международното право

редица суверенни държави.
Нападнаха Югославия/Сърбия, за да й наложат мюнхенския вариант от 1938 г., в резултат на което от Сърбия бе откъсната изконната й област Косово. Нападнаха Ирак по изцяло измислени обвинения, като разрушиха тази сравнително добре уредена държава, избиха стотици хиляди мирни иракски граждани и създадоха всички предпоставки за възникването на ужасната "Ислямска държава". Нападнаха, без да търсят дори някакви основания, може би най-социалната държава в Африка - Либия, убиха нейния държавен ръководител Муамар Кадафи и хиляди негови поддръжници. Предизвикаха цветни революции в почти всички северноафрикански държави, като ги хвърлиха в братоубийствени граждански междуособици. В Сирия продължава провокираната от тях гражданска война, която не предлага в близко време мир за нещастния сирийски народ.
Как при това положение няма да има бежанци от всички тези страни, в които шансът да се оцелее между куршумите съвсем не е голям, а да се намери работа - повече от мизерен. И хиляди тръгнаха да търсят спасение в страните, които до неотдавна им се представяха като техни доброжелатели.
Европа ги посрещна, както можеше да се очаква, не съвсем доброжелателно. Започна да издига по границите си високи огради. Когато огромните вълни от бежанци преминаха и най-високите огради, Западът реши сякаш да прояви някакво

подобие на милосърдие

Заяви готовност да приеме определен брой бежанци, които обаче трябвало да бъдат разпределени между всички европейски държави. На всяка страна бе определена   квота. По-големите държави като Германия и Франция ще поемат повече бежанци, по-малките като България - по-малък. Външно погледнато, решението изглежда почти справедливо, но по същество е повече от несправедливо. То е едва прикрито безсрамие. Защо държавите, които нямат никакво отношение към възникването на бежанския проблем, трябва изобщо да носят отговорност за неговото решение.
Би могло да се възрази, че и България има все пак определено отношение към възникването на бежанския проблем, доколкото и тя участваше в агресивните действия срещу Афганистан и Ирак например. Възражението не е лишено от своите основания. Но вината на България е все пак несъизмерима с вината на държавите от старата Европа. На нея й бе наложено от НАТО да се присъедини към разбойническите акции срещу посочените по-горе държави. Ето защо би било несправедливо България да получава каквато и да е квота от бежанците, подгонени от своите страни в резултат на политиката на държавите от старата Европа и създадената от тях военна организация НАТО. Ако бе оставена да следва своите

национални интереси

и собствения си морал, изработен в годините на социализма, България никога не би предприела враждебна дейност срещу някой народ.
На дневен ред се поставя и друг въпрос. Кой трябва да поеме финансовите разходи, свързани с приемането и интегрирането на бежанците? По този въпрос нашата позиция трябва да е ясна и категорична. Всички разноски по приемането на бежанците трябва да се поемат изцяло и единствено от държавите на старата Европа. Това са държавите-колонизаторки, които векове наред ограбваха азиатските и африканските народи. Благоденствието на Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Португалия, Испания почива върху труда и костите на милиони човешки същества от техните колонии. Те превърнаха в своя стока и жителите на колониите, като ги продаваха главно в Северна Америка. Колониална държава до Първата световна война бе и Германия (тя имаше колонии във всички части на света). Императивът в случая  е ясен: на когото са колониите, негова трябва да е и грижата за съдбата на хората от тези колонии.
Ако, проявявайки човешка солидарност с бежанците, България заяви готовност да приеме част от тях, всички разноски следва да се поемат от държавите на стара Европа - колонизаторките. България не може да бъде задължена да плаща за чужди грехове, трупани векове наред. Българското правителство трябва да прояви характер и да заяви категорично своята позиция:

за бежанците - нито един български лев

за посрещането и интегрирането им. Всички разноски трябва да поемат държавите, които предизвикаха бежанската вълна.
В статията на проф. Иван Ангелов се постави и въпросът за наказателната отговорността на държавите, виновни за бежанската криза. Според автора следва да се създаде световен трибунал, пред който да бъдат изправени най-висшите ръководители на САЩ и техните съюзни държави, допринесли пряко с действията си за сегашното опасно преселение на народите към Европа. Справедлива позиция. Но трябва да се каже, че такъв световен трибунал съществува - това е Международният наказателен съд, създаден с Римския статут от 1998 г. В статута е предвидена възможността за наказателно преследване на престъплението "агресия", но за съжаление все още няма легално определение на това престъпление, поради което съдът в това твърде важно направление практически бездейства. Той бездейства и по отношение на държавите от НАТО, които през 1999 г. нападнаха в пълно нарушение на международното право суверенната държава Югославия/Сърбия. Подчертано агресивен характер имаше и предприетата през 2011 г. от държавите на  НАТО война срещу Либия.
Пред прогресивната световна общественост стои задачата да вдъхне живот на Международния наказателен съд, като го освободи от пагубната опека на САЩ - най-реакционната държава в света.