Президентско лицемерие

Слушах внимателно изявлението на президента Плевнелиев по повод решението му да върне за ново обсъждане приетата актуализация на държавния бюджет за 2013 г. Той прибягна до доводи, които трудно могат да бъдат приети.
Ще се съглася с тезата, че президентът има право да върне за ново обсъждане всеки закон, без да е ограничен в своите основания. Той може да върне закона, както когато той е несъобразен с Конституцията, така и когато е нецелесъобразен. Конституцията (чл.101), не прави в това отношение никаква разлика между законите.  
Стои обаче въпросът дали президентът може да атакува по съображения на целесъобразност именно закона за държавния бюджет.  

Законът за бюджета е особен законодателен акт

Той е от такова естество, че единствено правителството като централен орган на изпълнителната власт би могло да го разработи по възможно най-целесъобразния начин. Само то  разполага с онази цялостна информация, без която законът за бюджета не би могъл да бъде изготвен в съответствие с обществените интереси. Дори народните представители, които в своята съвкупност съставляват законодателната власт, са с ограничени правомощия по отношение на законопроекта за държавния бюджет. Съгласно чл.87, ал.1 от Конституцията "Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет." Текстът позволява да се мисли, че няма законопроект, който народните представители да не могат да внесат в НС. И все пак има такъв законопроект. Това е законопроектът за държавния бюджет. Правото да се изготви и внесе в НС законопроектът за държавния бюджет Конституцията е резервирала единствено и само за Министерския съвет. Такъв е изричният текст на чл.87, чл.2: "Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет". Очевидно е, че и президентът е с ограничени правомощия по отношение на закона за държавния бюджет. Доколкото притежава предимно представителни функции, той няма онази компетентност, която му е необходима, за да прецени доколко законът за бюджета е целесъобразен. Няколкото съветници, с които той разполага, не могат да се сравняват с огромния щаб при МС, който осигурява цялата необходима за изработването на бюджетния закон информация.
Може следователно да се приеме, че като атакува закона за актуализацията на държавния бюджет по целесъобразност, президентът е навлязъл, нарушавайки Конституцията, в правомощията на изпълнителната власт и в частност на Министерския съвет.
Президентът обяви, че бил решил да наложи частично, а не цялостно вето, за да подчертаел ясно, че подкрепял предвидените 40 млн. лв. допълнително, които ще бъдат изразходвани за социални мерки. Възможно е, разбира се, да бъдат оспорени и само отделни текстове от закона. Проблемът обаче е в това, че както оспорените, така и неоспорените разпоредби на закона не могат да влязат в сила, доколкото оспореният закон изобщо не се обнародва. Със своето вето президентът следователно блокира и възможността да бъдат разходвани въпросните 40 млн. лева за предвидените социални мерки.  

Великодушието му остава без всякакво покритие

В изявлението на президента откриваме и редица изпълнени с благочестивост твърдения, които обаче са толкова несъответни на истината, че могат да бъдат определени единствено като проява на изключително лицемерие.
Г-н президентът заяви, че неговите аргументи  "не са плод на каквото и да било политическо заиграване или задкулисни намерения". С това вето той се бил придържал "стриктно към конституционните си правомощия". Закъснелите усилия г-н Плевнелиев да прикрие политическите си  пристрастия не могат да имат успех. Той системно се проявява не като отговорен партньор на легитимното правителство на страната, а като негов враждебен опонент. Нека припомня какво заяви той на 14 юни т.г. - че снема своето доверие от правителството.
Това бе съвършено недопустимо от конституционноправна гледна точка изявление.    Конституцията е изключила от правомощията на президента всякаква възможност да снема доверието си от правителството - каквото и да е то. Единствено Народното събрание може да снема доверие от правителството при спазване, разбира се, на съответна, строго установена конституционна процедура. Какво обаче политическо поведение може да се очаква от един президент, "снел" своето доверие от правителството и, разбира се, от парламента, който го е избрал? В най-добрия случай една скрита враждебност, която обективно ще създава сериозни затруднения както за правителството, така и за парламента. Ветото на г-н президента има всъщност тъкмо този смисъл - да затруднява и компрометира дейността на изпълнителната и законодателната власт.

По същество това е държавен саботаж

Враждебното си отношение към правителството и парламента г-н Плевнелиев прояви и по повод наблюдаваните през последните месеци протестни акции. На 23 срещу 24 юни група граждани блокира сградата на Народното събрание и нападна автобуса, с който народни представители, министри и служащи трябваше да бъдат изведени навън. По този повод г-н президентът заяви, че "най-голямото достойнство на протестите е техният мирен характер". В това негово изявление, безсрамно скарано с истината, нямаше дори и опит да осъди по някакъв начин съвършено недопустимото от всякаква гледна точка нападение срещу парламента. Очевидно е, че г-н Плевнелиев действа не като държавен глава ("президент на всички българи"), а като партиен лидер, съвестно изпълняващ дадените му партийни поръчения. Не е необходимо да казваме на коя партия поръченията.
На пресконференцията, на която обяви решението си да върне закона за актуализацията на държавния бюджет, г-н Плевнелиев трябваше да отговори на въпроса дали намира някаква разлика между извършената през 2010 г. актуализация на закона за бюджета и актуализацията на закона за бюджета през тази година. Отговорът му бе оскърбително примитивен. Станалото през 2010 г. било грешка, а ние като разумни хора трябва да се учим от грешките си. Тогава сме сгрешили, сега обаче не грешим. Г-н Плевнелиев успява, както виждаме, добре да избере момента, в който да се поучи от собствените си грешки.
В изявлението на президента се съдържат   

недостойни подмятания по адрес на правителството

По негово мнение правителството щяло да  изхарчи завишените разходи "както намери за добре", т.е. произволно. Той очевидно бърка правителството на г-н Орешарски с правителството на г-н Бойко Борисов. Решително не вярвам г-н Орешарски да предостави правителствения самолет  на свои приятели да отлетят нанякъде, за да ритат топка. Можем да бъдем напълно уверени, че всички ние ще знаем къде отива всеки един лев от държавната ни хазна.
Изявлението на президента Плевнелиев по повод наложеното от него вето на закона за актуализацията на държавния бюджет е обременено с твърде сериозни недостатъци, от които най-неприятният е лицемерието. То цялото е просмукано от лицемерие. Нищо в него не е истинско, всичко в него дрънчи на кухо. А това вече трудно се понася.