Няколко думи
През просото
/ брой: 112
Не е работа на служебното правителство да се заема с неща, които няма как да свърши за два месеца, камо ли читаво. Това особено важи за чувствителна сфера като здравеопазването. От вчерашната среща на Кацаров с НЗОК разбираме, че министърът се е нагърбил с радикална смяна на модела на системата. А най-лошото е, че си е повярвал.
Вярно е, че "здравните показатели на населението не са добри", но това не е от днес и моментът не е назрял от вчера, а доста отдавна. Но е сигурно, че всяко прибързано или половинчато действие повече ще навреди, отколкото ще помогне.
Отпадане на лимитите за болниците, промяна на цените на пътеките, прехвърляне на дейности в извънболничната помощ са все неща, за чието въвеждане е нужен действащ парламент, а такъв няма. И дори да има, съвсем не е сигурно, че ще постигне онова обществено съгласие, което е необходимо.
А какво да кажем за идеята да се сложи край на "24-часовата ангажираност" на личните лекари? Те и сега не я практикуват, пък и не биха могли, щото обикновено двама делят един кабинет.
Евала за разкритията на безобразията в част от големите болници, но изхвърлянето на някои лекари вдигна страната на протест. Затова - по-полека и не през просото. Негативът пада върху Радев.