Превземането на Измаил

Дмитрий Шеваров

Вземете в ръце речника на Измаил Срезневски и още първата страница ще ви превземе с красотата на забравените думи. Оказва се, че много от старинните руски думи са започвали от песента: песнописец, песнотворец... Великият учен-лексикограф е започнал пътя си в науката със събиране на украински песни. А след това е изминал стотици километри по пътищата на Източна и Южна Европа, записвайки фолклора и мечтаейки за създаването на общ за всички славяни речник.
Срезневски се ражда десет дни преди началото на войната през 1812 г. в Ярославъл, в сградата на Демидовския лицей, където преподавал (и живеел със семейството си) баща му. На 17 юни момчето било кръстено с името Измаил - в памет на персийския посланик, станал християнски мъченик. През август 1812-а семейството се мести в Харков, където баща му поема катедрата по руско красноречие и поезия.
Още 8-годишен Измаил съчинява стихове. На 17 години той завършва университета. На 19 публикува първата си научна работа. На 25 защитава магистърска дисертация и малко след това тръгва на първото си пътешествие, като за 3 г. преодолява пеш пътя от Балтийско до Адриатическо море, записвайки наречията, нравите, песните, легендите на различни народи. След като се връща в Русия, Срезневски става първия в страната доктор по славяно-руска филология. Той започва да преподава в Петербургския университет и среща любовта си - Катя Тюрина.
След смъртта на академик Срезневски един от колегите му казва, че "неговите трудове са били достатъчни да прославят няколко учени". Срезневски описва 2700 паметници на древната руска писменост и разяснява в прочутия си речник (той скромно го наричал "Материали за речник на древноруския език по писмени паметници") 39 000 древноруски думи. Домашната му картотека е имала 100 хиляди картончета. Четиридесет години Срезневски преподава в Петербургския университет и известно време е негов ректор.
Измаил Иванович е имал осем деца - четири сина и четири дъщери. Естествено, при своята заетост той едва ли би могъл да им отдели сериозно внимание. Когато обаче четеш публикуваните неотдавна спомени за Срезневски от неговия син Всеволод, се създава усещането, че великият учен основно се е занимавал с децата си. Как е успявал - остава тайна за нас. Всичките му осем деца прославят рода си във физиката, литературата, лингвистиката, медицината, живописта, фотографията. И най-важното - те продължават делото на живота на баща им: подготвят за печат два огромни сандъка с негови ръкописи, а през 1912 г. приключват първото издание на Речника на древноруския език.
За наш срам, сегашният 200-годишен юбилей на Измаил Срезневски се оказа почти незабелязан в Русия. Печално е, че много ученици и студенти може би никога няма да научат за Срезневски - една от най-светлите и харизматични личности в руската наука и словесността на ХIХ век.


"Равнодушието, мързеливо или невежо, само то няма нужда от речник; обратното, образоваността никога няма да се срамува да вземе в ръце речник и да потърси обяснение на думите, неизвестни или не съвсем ясни..."
(Из изказване на Измаил Срезневски)