Преводачеството като творчество и изкуство

Георги Н. Николов

Винаги, когато се срещам с творчеството на поета Андрей Андреев, се питам кое в дарованието му е по-властно: лириката или изкуството на превода. Защото Андрей е сред водещите преводачи от руски език у нас. Публикувал е стихове на руски поети в литературни вестници и списания, антологии. В негов превод са излезли книги на Владимир Соловьов - "Божествен огън", Константин Балмонт - "Дойдох да видя слънцето", Евгений Евтушенко - "Под всевиждащото небе", Анатолий Жигулин - "Полярни цветя", Александър Руденко - "Столетни вълни" и "Четвъртият вятър", съставител и преводач е на книгата с избрани преводи "Калина алена, калина черна".
"Заветът на битието", т. II от неговото "Избрано", изд. "Захарий Стоянов", С., 2013 г., е своеобразен венец за преводната му изкусност. Както отбелязва Здравко Недков,"той е представител на едно ново поколение преводачи. Вече след института остана в кръга на руската литература именно чрез своята преводаческа дейност, която е един вид осмисляне на наученото там. Романтичната младост, избуявайки в поетическа визия, озарява завинаги авторовите откровения за литературата. Превеждайки тази книга, той се е почувствал облъхнат от издръжливостта, красотата и мистицизма на руската душевност. Вероятно това му е помогнало да се справи с многото изпитания, пред които е изправен днешният писател, запазил сериозно отношение към литературата".
Понякога в творческите среди се води полемика "изкуство" ли е преводачеството, или "изкусност". Струва ми се, че при Андрей Андреев това е вътрешна потребност: да прави съпричастен българския читател с богатството на руската литература. В "Заветът на битието" са представени 23 автори от различно време: Пушкин, Лермонтов, Константин Балмонт, Александър Блок... Твардовски, Евгений Долматовски, Евтушенко... Валентин Устинов, Висоцки, Юрий Кузнецов и др. Подборът от имена, теми и стилистични особености доказват блестящата ерудиция на Андреев. Който пътува през пространството и времето, слива се с емоционалната палитра на превеждания автор и с психологическия контекст между редовете. Веднага личи, че Андреев е изцяло чужд на механичния превод. Всяка дума от руски на български език в книгата е внимателно съграждане на стихотворната конструкция с няколко творчески задачи. Да бъде запазена автентичността на оригинала във времето на своето раждане. Да бъде поднесен така, че между него и преводния вариант да има естествено преливане чрез новата езикова матрица. Споделеното в превода да буди интерес в съзнанието на съвременника, без да се лишава от патината на историческия момент на създаването си. И да възроди имената на руски автори, които преди са били много актуални у нас - Балмонт, Твардовски, Булат Окуджава, Евтушенко - но днес, поради различни причини, се обричат на забрава.  
 "Заветът на битието" е мост между културите на двете страни. Но книгата илюстрира и развитието на руската литература. Докосвайки се до мащабната й същност и до съкровеното, вълнувало най-ярките имена сред отредените им за творчество исторически декори. Без съмнение, Андрей Андреев познава в цялост творчеството на всеки превеждан от него автор. Подбрал е най-значимото от споменатите 23 поети и така е превърнал "Заветът на битието" в своеобразна енциклопедия на руското поетическо творчество. Свързано като тематика помежду си в общата история на Русия от времето на Пушкин до наши дни.
Не е подмината и темата за Отечествената война. За тежките последици от нея и спомените, които не ще бъдат забравени. Срещаме се отново с Александър Твардовски, някога много популярен у нас, с Евгений Долматовски, Алексей Сурков, Юрий Кузнецов. Следват поетите на съвремието, но какво е то, ако не отминало бъдеще? Всеки автор в "Заветът на битието" мога да оприлича с малка вселена, допуснала преводача Андреев до интимния си мир: съзерцателно-мистичен, търсещ, неспокоен. Или споделящ като Висоцки с грубовата насмешка всеизвестни истини. Представянето на всеки от 23-мата творци по страниците има голяма познавателна и естетическа стойност.
В целия избор на преводни имена в книгата си Андрей Андреев се представя като класик на преводното изкуство. Отхвърлил е изкушението да превежда дисиденти, каквато мода се възцари у нас след 1989 г. Предпочел е да се довери на утвърдената творческа методология и на имена, маркиращи руската литература в нейната "традиционна" канава. В трайното й, извечно присъствие в духовния живот на Русия. И да го пренесе на българска земя в цялото му многообразие и разностранна актуалност. Андреев не само познава и обича руската литература. Той се слива с интелектуалната същност на авторите, които превежда. Опознава света през техните очи и чрез техния нравствен модел за оценка на събитията. Така преводите му са не само ярки и вълнуващи. Те са автентични в художествения пренос от единия в другия език. Не затрудняват читателя с русизми и не оставят впечатление за "чужди" творби. Достойнствата в "Заветът на битието" почиват върху необятните познания на преводача. Върху трайния му интерес към руската литература. Книгата е несъмнено поредно достижение за създателя си в успешния му път на преводач. За нас пък - глътка жива вода, поднесена в славянски шепи.
____

Андрей Андреев, "Заветът на битието", Избрано, Издателство "Захарий Стоянов", 2013 г.