Престъпна търпимост

     Интелигентен, говорещ логично и граматически правилно (макар и в униформа) шеф от сферата на движението по пътищата, съобщаваше по телевизията, че през 2010 г. са загинали при катастрофи по-малко българи, отколкото през предишните години. И обясняваше този радостен факт с поставянето в последно време на камери, които снимат лудо каращите "джигити" и те биват солено наказвани. Освен това някакъв закон станал по-строг към тях, макар в него да се дава възможност на богаташите да плащат индулгенции за опрощаване на престъпленията си. Друго решение пък - от парадоксите в родното здравеопазване, лишава бедните ни сънародници от правото да живеят, ако са закъснели и са направили инфаркта си след изчерпването на определена бройка, явно недостатъчна за нашия стресов живот...
Днес обаче не съм седнал да деля народа на бедни и богати, а на дисциплинирани, притежаващи обществено чувство, обичащи реда българи, и такива, на които са дълбоко чужди и необясними всяканви прояви на добро възпитание, всяко правило, чието спазване ни отличава от тълпа диваци (а може би не трябва да обиждаме диваците). Не ми се ще да се съгласявам с обидните думи на господин премиера за нашите сънародници, но що се отнася за опростяването и опростачването ни (имам предвид голям брой от хората, населяващи прекрасната наша земя) в годините на така наречената демокрация, тях никой не може да ги оспори.
За доказване на тази очевидна истина е достатъчно да тръгнете по коя да е улица, да се възползвате от градския транспорт, да седнете пред малкия екран... Не ни стигат демографските притеснения от стопяването на нацията ни чрез масово емигриране и намален естествен прираст (много умират, малко се раждат), а ако използваме старата поговорка за първите седем години, в които възпитанието на детето е решаващо, трябва да признаем, че напоследък много от бебетата прескачат тези седем години и се раждат направо след това.
И когато пораснат, за тях са необходими не правила за спазване, а камери, заложени по улици и шосета, които да ги дебнат и наказват, по възможност най-строго.
Но нека се прехвърля в областта, в която имам нахалството да твърдя, че се чувствам у дома си! В нея са българските думи, езикът ни. Всъщност  там се чувствах у дома си преди време. Сега в нивата, засята с бисерни слова от класиците на литературата ни, в езика, свещен на нашите деди, в родната ни реч, омайна сладка, са избуяли безброй отровни бурени. И никой не ги скубе - те душат звънката ни словесност и едва ли ще е пресилено, ако кажа, че са една от заплахите за националното ни оцеляване. У нас само хирурзите правят операции, но по служенето с думите всички са специалисти. Началниците на столичните автобуси и трамваи ни навират в очите ново заглавие на службата си - "Център за градска МОБИЛНОСТ" или ни съветват "в случай на СПЕШНОСТ" да счупим стъклото". Проспериращата общо взето "ТВ 7" предлага рубриката си "бОдилник", която произлиза от глагола "будя", а не от дамската долна дрешка "боди" (после отделиха О-то с друга боя, защото се шегували)...
Крайно време е (моля да ме извините за шаблонния израз!) да се вземат не само законодателни мерки за запазване чистотата на езика ни, но и просто да се наказват (защо не с глоби) пращящите от самочувствие неграмотни телевизионни водещи. Бях започнал да записвам на едно листче кои от тези "звезди" какви и колко езикови и правоговорни грешки допускат. И то редовно. Оказа се, че по-лесно е да записвам малцината, които говорят правилно. Нямам претенции (по този въпрос) към политиците, някои от които (между тях и господин премиерът) редовно мекат (казват "правимЕ" вместо "правим"). Не мога да простя обаче на телевизионните водещи, за които правилното говорене е първо професионално задължение. Нека станат министър-председатели и тогава да мекат! А сега - да плащат солени глоби, докато научат родната реч. Тези глоби не изискват купуване на камери, а ще носят чисти приходи.
Лично мен ме вбесяват освен мекането и пренебрегването на падежите, които са богатство на славянския ни език и вмъкването на паразити (всеки ЕДИН човек, всяка ЕДНА звезда) и други... Но повече от всичко ме вбесява безразличието на отговорните фактори към чудовищното обедняване и грубото нараняване на богатата ни и красива родна реч.