Прекрояване

Предизборната обстановка е време на ухажване, мили жестове и почти любовни слова между представителите на различни политически движения и партии. Обикновено по-малките впиват зъбките си във формации, за които парламентарното битие изглежда сигурно. Новоизлюпените партии с големи амбиции пък се впускат да привличат популярни лица и финансово осигурени бизнесмени. Минат ли изборите, неизменно започва политическото роене.
Росен Петров изчака да седне на депутатската банка, за да признае, че се канел да напусне ББЦ още преди изборите. Чак сега се сети да се излезе от "сянката на скандалите", от която доскоро хвалеше Николай Бареков и дружките му. Интересно, дали ако се беше класирал за вътрешен министър, щеше да търси светлината без драми? Петров ще остане в парламентарната група. Дали е защото независимите не участват в парламентарни комисии, т.е. бонусите са по-малко?
Земеделците на Спас Панчев също се опитват да седнат на два стола - хем щели да спазват коалиционното споразумение с БСП, хем ще търсят сближаване с АБВ. И междувременно ще играят сами за местните избори. Не че досега на много места кадри на земеделците не се изправяха срещу кандидатите на БСП за кметове. Сякаш единственото, което ги спира да кажат "довиждане" на социалистите, е подробност, наречена субсидия.
Време е БСП да спре да си купува невярна любов от "коалиционни партньори". С повече от слабото си представяне на последните избори социалистите ще получат изключително орязана държавна субсидия. Обаче щедро ще я разделят с партньори, които докарват подозрително малко гласове. Но пък харчат доволно много.
Платената любов е нетрайна, а влачи след себе си огорчение. Казват, че е по-добре да си сам, отколкото зле придружен. Време е БСП да рискува и да се отърве от паразитите, които точат благинки и се отплащат с неблагодарност. И да понесе прословутата отговорност за изборните си резултати. Сама, но без изненади от мними другари.