16 Май 2021неделя16:21 ч.

Мнение

Преход от "земното" към "духовното"

XXI век - социалистическо или колаборативно общество

/ брой: 75

visibility 815

Димитър ЧУРОВСКИ

В последният брой на списание "Ново време" се поставя за дискусия въпросът за бъдещето на човечеството и в частност за социализма през XXI век. Няма да се спирам на нито едно от изказаните мнения, ще споделя моето разбиране по въпроса.  

С появата на разума биологичната еволюция поражда социалната еволюция, която формира обществото такова, каквото го познаваме днес. То може да се определи като "жива и разумна система" с непрекъснато нарастваща комплексност. Разумът генерира познание и развива обществото, а обективните закони на

социалната еволюция

периодично предизвикват качествени промени, които променят посоката в развитието на човечеството. Това са промени, които са плод на развитието на познанието, но не зависят от субективния фактор. По този начин са осъществени преходите в духовната сфера от анимизъм към политеизъм, от политеизъм към монотеизъм, от монотеизъм към светско общество, а в политико-икономическо отношение - преход от Античния свят (в основата си робовладелски) към феодализъм и от феодализъм към капитализъм. Съществен момент при тези преходи е, че общественото съзнание възприема човека по различен начин и това е естествено, защото познанието за света като цяло, обществото и човека - в частност, се обогатява.  

За около 10 000 години доминиращият компонент в развитието е самото съзнание или духовният компонент. Хората са били загрижени за спасение на душите си, които приемали за нетленни и вечни. С появата на капитализма започва преход от духовното към материалното и днес сме свидетели на пълното доминиране на материализма. Само за няколко столетия светското общество и материализмът развиха науката и технологиите, ускориха развитието на обществото и провокираха промени, несъизмерими с хилядолетното развитие на човечеството.  

През средата на XIX век с появата на промишления капитализъм и техническите революции се налага мнението, че същността на човека се заключава в ролята му на производител и потребител на блага. Това мнение само е било затвърдено от икономистите от ранга на Адам Смит и Карл Маркс и упорито е утвърждавано от всички последвали икономисти. Това разбиране за човека като "хомо икономикус" доминира и днес.  

От гледна точка на социалната философия не е трудно да се проследи еволюцията на разбирането за човека от религиозен субект към икономически субект. Това разбиране подмени доминиращите до този момент религиозни идеологии с идеологии, основани на икономическия детерминизъм, като капитализъм с пазарна икономика, комунизъм, социализъм, финансизъм, леви и десни политики и т.н. Проблемът с всички тези идеологии и оценки на човека като икономически субект възникна с появата на т.нар. Четвърта индустриална революция, според която с появата на роботизацията 

човекът просто става излишен

и от икономическа гледна точка това е точно така. В резултат на това разбиране се появяват идеи, които от същата тази гледна точка звучат напълно логично, като: Нов световен ред с дигитално контролирано общество, намаляване броя на населението, препрограмиране на обществото и много други. От друга страна, се предлагат концепции за бъдещото развитие на обществото под формата на истински комунизъм или социализъм, които също звучат логично, но и двете насоки в търсените решения за бъдещето на човечеството са погрешни, за да не кажа абсурдни, от гледна точка на социалната философия, защото след пълната роботизация икономическата същност на човека престава да бъде доминираща.  

Проблемът е в това, че Четвъртата индустриална революция се оценява от чисто икономическа гледна точка, а настъпващите промени са много по-мащабни и те са по-скоро културни, отколкото икономически. Става въпрос за нова Културна (или духовна) революция, при която разбирането за човека като икономически субект се променя в друг тип човек. В действителност се извършва преход от обществено съзнание към обществено самосъзнание. Това е качествено различно ниво в развитието на обществото, при което нито отделната личност, нито колективът играят съществена роля. Най-съществената промяна ще бъде появата на колаборативното общество.

Това се налага от необходимостта за

оцеляването на обществото

като цяло. До този момент оцеляването на вида хомо сапиенс се е свеждало до физическото оцеляване на индивида или конкретна общност, а в обозримо бъдеще акцентът пада върху оцеляването ма обществото като цяло.  С протичащата Културна революция човечеството извършва преход от своя "социален пубертет" към своята зрялост, пред която се открива необятен простор за развитие. По този начин в еволюционен план се очертават три типа общества: "религиозно" - с доминиране на религията, "гражданско" - с доминиране на икономиката, и "колаборативно" - с доминиране на общественото самосъзнание. 

Човечеството може да оцелее, само когато разбирането за икономическата същност на съвременния човек се промени в разбирането за човека като духовно същество. Този човек може да се нарече 

"хомо моралес" 

защото моралът е имунната система на човечеството. Науката също е част от духовното измерение на човечеството, но всяко научно постижение може да се използва както за благото на човечеството, така и за неговото унищожение. Затова бъдещото общество следва да заложи не на науката, а на морала, който следва да контролира и развитието на самата наука. Това не означава, че икономиката губи напълно своето значение. Тя просто престава да бъде доминиращ фактор в развитието, защото производството и разпределението, изобщо физическите потребности от храна и стоки за потребление, са вече решен проблем, а оцеляването на човечеството поставя много по-сложни и трудни проблеми за разрешаване. Това са проблеми, свързани с преодоляване на противопоставянето в геополитиката, пълно разоръжаване, създаване на нов тип икономика, премахване на парите като лост за манипулиране на обществото, реорганизиране на обществото от йерархическа в мрежова структура, наподобяваща екологична система, създаване на нов механизъм за управление на всички нива и много други. В това общество не може да се говори за капитализъм, социализъм, комунизъм, лява и дясна политика, защото те са арсенал от епохата на икономическия детерминизъм. 

След прехода към колаборативното общество, който ще се осъществи след роботизацията на производството, най-вероятно през следващите няколко десетилетия хората не стават излишни, както предполагат радетелите на Новия световен ред. При подобни преходи протича неизбежно процес на преструктуриране на дейностите и професиите. С появата на индустриалните революции много фермери са преминали в градовете, за да работят във фабриките. Намаляването на работната ръка в селското стопанство се компенсира от механизацията на много дейности. Този процес също налага необходимостта от по-висока степен в образованието. Това означава, че в резултат от роботизацията на производството освободената работна ръка ще се пренасочи към решаването на много по-сложните проблеми, пред които се изправя колаборативното общество. Това, че икономисти и политици не разбират еволюционните процеси, е и причината да предлагат редуциране на населението, защото средната класа или работещите ставали "излишни". Обществото е самоорганизираща се система и броят на населението ще се саморегулира според нуждите и потребностите на самата система. Без съмнение, този преход ще постави

по-високи изисквания към образованието

Колкото и странно да звучи за съвременния човек, тогава хората ще се конкурират повече по нивото на своето образование и интелигентност, отколкото по натрупаните пари, защото при новите условия те ще загубят ролята си като лост в управлението на обществото. 

Нашето време е съпоставимо с Възраждането, когато се извършва преход от "духовното" към "земното". Време, което има както своите титани на изкуството, архитектурата и естествените науки, така и своя Саванарола. Хаосът, в който живеем, се определя от същите противоречия в диалектиката на битие и съзнание. Днес се извършва подобен преход от "земното" към "духовното". Затова е необходимо да се освободим от концепции, свързани с чисто икономическото разбиране за човека, и да го осмислим в потенциала на неговото духовно измерение. Такава е повелята на времето.

НАП започва проверки на големите данъкоплатци

автор:Дума

visibility 1000

Кабинетът освободи шефката на НАП

автор:Дума

visibility 687

България е първа по спад на емигрантските пари

автор:Дума

visibility 529

/ брой: 91

Всеки четвърти e задлъжнял към банки

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 91

Уроците на Щастливеца

visibility 640

/ брой: 91

Ново Време

автор:Дума

visibility 536

/ брой: 91

В чудния свят на маите

visibility 693

/ брой: 91

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ