Председател и лидер

Колкото и да са силни подозренията, че има нежелание за свикване на присъствено заседание на Националния съвет (НС) на БСП, такова трябва да има. Не толкова, за да бъде констатирана оставката на председателя на БСП Корнелия Нинова и тя да бъде отстранена от преговорния екип с "Продължаваме промяната" и другите участници в оформящата се коалиция. Това поне искат нейните противници в партията, които не желаят да чакат до насрочения за 22 януари конгрес. 

От друга страна, този НС досега винаги е демонстрирал лоялност спрямо председателя на БСП и няма видими причини да смятаме, че балансът на силите в него е рязко променен. Когато един лидер иска да се проведе честен разговор при закрити врата, то той трябва да се проведе, независимо колко тежък ще бъде, а не да се заменя с други форми, като вземане на решения "на подпис", както сега постъпи председателят. 

Трябва да бъде проведено присъствено заседание, най-вече за да се консолидират позициите на партията по време на тези преговори. В момента БСП създава усещането, че влиза в тях разединена, на фона на председател в оставка. Това не е добра комбинация. Тя се подсилва и от обявяването на становища, за които няма ясен мандат от НС. Например председателят Нинова очерта две червени линии за БСП - Северна Македония и Истанбулската конвенция. По първата има консенсус в обществото, по втората има решение на КС. В случай на прекрачване на тези червени линии от партньорите на БСП, това може да доведе до провал на преговорите. Това може да донесе някакъв бонус на "Позитано 20" от националистическите среди, но ако обществото остане с убеждението, че именно БСП е виновна да няма кабинет, на следващите избори партията ще е там, където сега е "Демократична България". В добрия случай. 

Колкото и да теоретизираме каква трябва да бъде масовата лява партия, тези разговори нямат никаква практическа стойност, ако тази партия остане на сегашните си нива на подкрепа или изпадне от парламента. Защото е тръгнала натам. Динамиката на избирателната подкрепа е красноречива. Т.нар. твърдо ядро на БСП, което никога през годините не е падало под 500 хиляди гласа, сега се топи като лански сняг. И това се случва, при положение че БСП е против членството на Скопие в ЕС с цената на националния ни интерес и против джендър идеологията. Самото чертаене на червени линии е рисковано и, ако ги има, те трябва да подчертават социалния характер на партията. Я данъчна система, я образование, я здравеопазване, я пенсии. 

БСП трябва да бъде част от бъдещото правителство, да формира левия му спектър, да развива именно лявото в неговия очертаващ се лявоцентристки профил. Това е шансът ѝ. Това трябва да направи лидерът на левицата, с цената на компромиси, които да включват и собствената му позиция. За лидера не е важно дали ще бъде председател.