ПРАЗНИЦИ

Петър Попов

Аз не се впечатлявам само от празниците, означени с червено в календара - официалните и християнските. За мен те са друго нещо.
Празнувам например, когато Киро ми върне заема от двеста лева, който задържа по за три-четири години.
Малка радост ли е!? Направо щастие...
Толкова съм радостен, че за лихва въобще и не питам...
Празнувам и когато моята Фиданка домъкне у дома едър бройлер – цял половин килограм. След което сътвори от него три манджички – фрикасе, яхния и супичка. Царска гощавка и кулинарно пиршество го наричам аз това. Само десерт от бройлера не е направила още Фиданка, но и това сигурно ще дочакам...
Празник за мен е и денят, в който съседът Гочо ме покани у тях през зимата на табла и по ракия. Изключвам духалката, с която отоплявам цялата панелка, взимам и жената и... след гостуването цял час пресмятаме двамата колко ток сме спестили... За нас и това си е истински празник! Нали сме на далавера...
Празнувам и когато внукът Дойчо донесе хубава бележка по английски. На дядо златото, нали го подготвяме за емигрант един ден, та е хубаво да се справя с английския. Празнично ми е цял ден при такова събитие...
Да си кажа право – най-празнично ми е в душата, когато напролет поникне копривата. Берем с Фиданка, берем, че и съревнование помежду ни се получава. Накрая натрупаме такова количество, че да ни стигне за половин година изхранване. Така де, половинкилограмов бройлер, вече казах, е само за празници при нас...
Та празници много при мен. Не живея само за именни дни, рождени дни и национални чествания.
Зная, че съм за завиждане с толкова често празнуване...