Празник, който пречиства душите

В дните преди Великден пролетта вече се е настанила в хълмистата и митична Странджа. Цялата природа се е събудила, овошките цъфтят. Чуват се блеене на овце и агънца, кучешки лай, говор на забързани стопани - беше краят на трийсетте години на миналия век.
Дни наред вече великденският дух е завладял душите на хората в голямото село Момина църква. Момите подготвят през целите Велики пости премяната. Те са в градините под отрупаните с цвят овошки. Везат ръкави, или парти, или поли. И не обичат други да надничат през плета, искат да бъде изненада какво си приготвят за най-големия празник.
Булките и майките са в разбоя - тъкат шарени престилки, модни пояси, кипри възглавници, бели месали. Момите ходят за специална пръст от Юрдията или други места, майките разбъркват калта и замазват пръстения под, който става като нов - чист, свеж. И около входната врата с вар и синка обновяват. Една шетня е овладяла както жените, така и мъжете, които по двора притягат колата или разкривения плет или оглеждат къде ще бъде вързана великденската люлка за децата.
Но четвъртъкът преди празника е много важен - ден за боядисване на яйцата. Те са от домашните кокошки, събирали сме ги от полога дни наред. Около обяд влизам вкъщи: на печката в тенджера врят бели яйца, а в 3-4 по-малки съдини майка е разтворила червена, жълта, зелена или друга боя.
Първото яйце трябва да бъде червено. Имаше вече доста боядисани яйца. И хоп - майка взе червено яйце, опря го на двете ми бузки, а на челото направи кръстче с думите: "Здрав да си, здрав да си!". И сложи яйцето при иконата. Тя е с кандило с шарлан и в такива дни се пали.
Вечерта се отслужва църковна литургия за разпятието на Исус Христос. В петък има обедна църква, носят се цветя и подаръци на Господ.
В събота се меси обреден хляб от бяло пшенично брашно. Прави се великденски кулак със специална украса и с червени яйца. Домакинята влага много сръчност и майсторство. Хлябът се слага най-напред на софрата. Той е началото. Не се използва нож, домакинята го чупи и оставя пред всеки.
В събота през нощта е ранната църква, посрещане на Възкресението. Присъствал съм с майка. Човек до човек. Приятен аромат на свещи, тамян и босилек изпълват храма. Централният полюлей хвърля обилна светлина, а иконите привличат погледите. Хората вглъбени слушат хубавата проповед на свещеник Стефан. Тържествена тишина владее. По някое време, в полунощ, настъпва леко раздвижване и вълнуващо прокънтява гласът на отеца:
- Христос воскресе!
Множеството отвръща:
- Воистина воскресе.
Това се повторя и потретва. Включва се ученическият хор. Всички се кръстят.
Свещеникът, с кръст в едната ръка и кандилницата в другата, тръгва навън. Отпред носят Разпятието и хоругвите. След него са миряните със свещи в ръка. Обикаляме три пъти църквата и отново отиваме вътре.
Поставят Разпятието на мястото му, свещеникът продължава с вълнуващо слово за Възкресението. Пускът става около 3 часа. Навън е тъмно. Със запалени ламбади хората се разотиват на всички страни - към домовете си. Виждат се само мигащите движещи се светлини. Неповторими мигове.
Следва отварянето на домашните фурни. Приготвени са печени великденски прасенца или агънца. Постите са свършили преди няколко часа. Цялото семейство сядаме около синията. Там е кошницата с боядисани великденски яйца. Празнично вълнение е обхванало всички. Родителите ни благославят. Децата едно след друго целуваме ръка на татко и майка с думите: "Христос воскресе".
Те ни отговарят: "Воистина воскресе"!
Започва боричкането с червени яйца, усмивки озаряват лицата. И първите хапки от яденето - блажно! А е едва 4 часът сутринта. Софрата не се вдига, тавата с печеното остава там, докато не се дояде всичко. Така започва първият ден на Великден.
Към 10 часа, като попривърши къщната работа, младоженците ходят у кумовете. Виждал съм такава млада семейна двойка. Той върви 3-4 крачки напред с шарена бъклица, а тя след него носи в месал великденски кулак и паница великденска манджа. И двамата с озарени лица са заети с мислите за предстоящото гостуване, за ритуала, за кумовете, които вече са най-първи роднини за цял живот. Там младоженците целуват ръка на кумовете, разменят се кулаци и яйца, а пожеланията са:
"Кумице, тази година венчавахме, догодина да кръщаваме!"
Лека руменина залива лицето на младата жена, когато обръща поглед към младоженеца за подкрепа и кураж.
През това време пременени, хората се отправят към селския мегдан. Голямо е селото, просторен е мегданът, стотици се сипват на него. Първия ден на Великден момите запяват "Дойке оро води".
Хорото повежда чорбаджийска мома. Ергените, по двама, се движат в хорото в обратна посока, гледат и избират кой при коя мома да се хване. Тогава става мълчалив избор между младите.
Децата пък се гонят наоколо, боричкат се с червени яйца. Но знаят, че ако се строши яйце, не бива дете да изяде цяло яйце, защото ще му излезе бучка на петата, а да даде и на другите при него деца. Купуваме си симид от Лачуновата фурна или при баба Мара си опитваме късмета на въртележката.
След първата песен момите запяват троплива великденска песен:
 
Събрали са се събрали
на Станковото дюкянче...

...и хорото става все по-голямо.
По някое време пристига музиката - гайда и даул (тъпан). Тя е типична, запомнена в село Момина църква. И затова в съседните села ни викаха "даулжии".
Момците поемат върха, а хорото става все по-буйно. Ех, та то хоро ли е - всички моми и ергени с най-хубавата си премяна!
Ненагледна е момино-църквинската носия. Сукманите са черни, украсени с белки от златиста и сребриста сърма, поли, обсипани с цветя и красиви фигури, отпред, горе, парти-нагръдник и газе, везано с червени, жълти и бели копринени конци.
Хубав е поясът, но престилките грабват погледа с красивите цветни фигури, ушити и везани от момата. В последните години проникваха хубави промени в моминското облекло от Елховско.
Черно е облеклото и на ергените - потури, червен пояс с бели кантове, долама или касак, украсени с фигури от гайтан и гъсти редове от златисти телени копчета, каскет или калпак.
Стремежът беше да са повече редовете на гайтана. Цървулите и навущата, обвити с черни хайдушки върви, отстъпваха мястото на потурите с пъчи, на лъснати обувки-половинки от кожа и гьон или на ботушите...
Хоро на два и три реда! А отстрани плътни няколко кордона от жени, също пременени. Говорят и гледат, гледат и коментират: Коя е тази мома, ама това момиче кога порасна, а на онази сукманът и престилката като че с ръка не са пипани, греят като слънце! Гледат и избират коя снаха, коя зет. По мое време богаташките синове не се бутаха да поемат върха. Те преминаваха на "движение" по главната улица, като по-модерна изява на своето "Аз".
Отново се показва "бижуто" - тублите (алтъните) и златните обеци. Останали са от стари времена. Някои моми въобще нямаха тубли. Повечето носеха по една завързана на червен ширит или златно синджирче. По-малко бяха тези, които имаха по три-пет-седем - красив наниз от златни монети. С такъв наниз лицето на момата още повече грее. Това е бъдеща зестра. Най-големи нанизи носеха моми от семейства с добро имотно състояние.
И в кръчмите, пет-шест, разположени около площада, великденският празник е завладял отрудените стопани, които пред чаша червено вино се веселят. В кръчмата на Георги Новаков свири с гайда Иван Физиев, а Понко Чолаков му приглася с песента "Заправил господ манастир, с човешки души без грехове". Още по-весело е в кръчмата на Иван Дойнов - млад, добре сложен, с лъчезарна усмивка, подсилвана от един златен зъб. Там с писана гайда свири Димитър Врачев.
Хорото е най-голямо на втория ден на Великден, понеделник. Момите и булките са пак грижливо накипрени.
И на третия ден никой не помисля за работа. Голямо хоро отново се извива на площада. По традиция, донесена от Киряковата махала, в този ден след обяд кръчмарите излизат от дюкяните си заедно с гайдите, даулите и кавалите. С кани с червено вино отиват на площада и заиграват "изводеното" хоро.
Великденските дни бяха най-личните празници - през онези години строго се изпълняваха наследените традиции, ритуали и обичаи. Показваше се почит и уважение. Това бяха празници, които пречистваха душите на обикновените хора. Това бяха дни на вяра, смирение, благочестивост и духовна добродетел.
                       

Всички моми - на хорото


Боядисването на яйцата - едно от тайнствата на великия ден


Честит празник!