Православен календар

Събор на свети пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан

На следващия ден, след празника на свето Богоявление, Църквата още от най-първите си времена извършва празника на събора на честния и славния пророк Йоан, Предтечата и Кръстителя на Господа. И напълно подобаващо е да се почете със специален празник този, който послужил на тайнството на Божественото кръщение, като възложи ръката си върху главата на Владиката на всички.
И така, след празника на Кръщението Господне, съборно се почита и се прославя с песнопения Кръстителят. А самата дума "събор" означава, че народът се събира в църквата, за да извърши богослужение в чест и за похвала на сега прославяния велик Предтеча и Кръстител Йоан.
Макар че такъв събор се е извършвал и се извършва във всички храмове по вселената, но с особена тържественост се извършва в храмовете, които са посветени на името на Кръстителя, както това било преди в неговия храм до Йордан, на мястото, на което той кръстил Христа; и в Севастия, където той бил погребан, след като Ирод го убил; и в Антиохия, където най-напред била донесена дясната му ръка от свети евангелист Лука; а също и в Цариград, където впоследствие тази ръка била пренесена от Антиохия и където с особена тържественост се празнувал съборът на Кръстителя, тъй като неговата ръка била донесена в самото навечерие на светото Богоявление, когато става освещаването на водата: сякаш тогава сам Кръстителят дошъл невидимо на освещението на водите и голяма радост и ликуване изпълнили царя и целия народ. Затова тогава на следващия ден, след Богоявление Господне, с голяма тържественост бил отпразнуван съборът на Кръстителя и продължил да се празнува така.
Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света. Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

От днешния празник можем да извлечем много важна поука

Всеки от нас е поставен от Бога на някаква своя пътека: един е готвач, друг учител, трети полицай, на четвърти Господ е дарувал деца - всеки има някакви задължения. И тяхното добросъвестно изпълнение е особено важно. Нали всеки човек неслучайно се е появил на земята, той е нужен на Бога. Човек е дошъл на земята като съработник на Бога. Господ действа в този свят чрез хората. Той би искал всички хора да бъдат верни Божии раби, да изпълняват волята Божия. И всеки от нас е поставен в своето семейство, в определено обкръжение на работа, посещава определен храм. Всеки има свое собствено предназначение, своя роля, свое място в живота, в Църквата, във вселената, въобще в устройството на света. Място не физическо, а именно духовно.