Право, куме, та в очи!

Всички го похвалиха. Сузане Лутер, международната секретарка на германската ХСС, се оказа по съвместителство и акушерка, и градинарка: "акуширахме ГЕРБ" и... "посяхме нежно цвете. ГЕРБ израсна до голямо цвете, на което сега всички се радваме". Депутатът от Бундестага Ханс-Петер Ул - за това, че не сме "вървяли по пътя на Кипър", защото ГЕРБ ни е водил "по един сериозен, стабилен път, който не води до задлъжняване". Трябва да го разберем и да му съчувстваме на хер Ул: на Германия й писна да плаща чужди масрафи - гръцки, кипърски... Все в тоя дух бяха похвалните слова, произнесени на герберската суперпродукция в "Арена Армеец" от главния секретар на ЕНП Антонио Лопес, експремиера на Турция Йозал и шефа на групата на десните в ЕП Дж. Дол. И изтъкнаха колко разпознаваем е в Брюксел Бойко Борисов. Има си хас да не е разпознаваем - та на кого другиго са мерили с педя гърбината, както това стори приятелят му Берлускони. Няма да вземе да му мери IQ-то, я! (IQ - Intelligence Quotient, коефициент на интелигентност)
И, както винаги при подобни потупвания по рамото, "ето на, пак ни хвалят от чужбина колко сме хубави, колко добре управлявахме държавата, как преборихме престъпността, пък ако не беше Дянков, вързано ни беше да сме на власт до 2030 г". Впрочем лиричното превъзнасяне на г-жа Сузане за "нежното цвете, на което всички се радваме", е също така неангажиращо, както и многото подобни похвали, на каквито се наслушахме през последните близо 4 години. Явно не сме се научили, а май е по-удобно да се научаваме, че когато ни кажат "Впечатлени сме от усилията на българското правителство за справяне с престъпността", верният превод не е този на Цветан Цветанов, че се е справил с престъпността, а че се наблюдава правенето на някакви усилия в тази насока. А ефективни ли са - ние си го знаем по-добре и от тези, дето така любезно ни насърчават. И най-малкото може да се очаква от представители на сестрински на ГЕРБ партии, поканени на шоуто в "Арена Армеец", да вземат да ни хокат за смачкания среден и дребен бизнес, за двойно увеличената безработица, за мизерстващите близо 40 процента българи, за жалкото здравеопазване, за свободното падане на образованието... Та, ако вие сте поканили гости и чорбата на жена ви е пресолена, манджата - загоряла, а виното - боклук, да не би да рипнат от софрата и да си идат? Не, ще похвалят домакинята за готварските й умения, но ще обяснят, че хапват малко, защото са на диета, а и лекарите са им забранили алкохола.
По начало ние някак избирателно възприемаме казаното, вадим от контекста само онова, което ни отърва. Смятаме, че словесното общуване трябва да се подчинява единствено на принципа "право, куме, та в очи". А време е вече да прозрем, че говоренето на нашите партньори от Европейския съюз обикновено не е еднозначно, еднопластово. Когато французин, англичанин, германец на ваше питане отговори "Не казвам "не", това не значи, че ви казва "да", макар че повечето от нас така биха го изтълкували.
Съзнавам, че следващият пример, който ще дам, няма да събере овации, напротив. Но той е характерен за типичното говорене с подтекст, който подтекст не сме свикнали да дешифрираме и с който да се съобразяваме. Става дума за прословутите 800 дни на Симеон Сакскобургготски. "Хубаво ни оправи той за 800 дни, оправи си горите на Мусала" е най-стандартната реакция и в нея вероятно има някакъв резон. Но я прочетете внимателно пълния текст на онова послание от 2001 г.: "Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви." Т.е. има едно условие, по-злонамерено е да се каже словесна вратичка - ще се промени животът ви, АКО се задейства "прочутото българско трудолюбие и предприемчивост". Седем години по-късно, на 5 ноември 2008 г., в интервю за списание Симеон казва: "Надцених трудолюбието и готовността за тежка работа на немалко хора." Да не забравяме, че човекът е бил няколко десетилетия изгнаник и е нямало как чак в Мадрид да достигне до слуха му прословутото "ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат".
Трябва, следователно, да се научим да четем докрай изказванията на европейските ни партньори и да не отъждествяваме например "правите сериозни усилия за покриване изискванията за Шенген" с "покрили сте всички условия за присъединяване към Шенген". Защото, ако ги бяхме изпълнили, щяхме да сме вече в Шенген - нали оставаше само да се пребоядиса един граничен пункт! (Както обикновено, автор и на този словесен бисер е Бойко Борисов.)
Със сигурност временният му наследник на премиерския пост няма да може да му съперничи в бисеротворчеството. Изказът на дипломат от кариерата неизбежно е подчинен на определени канони, които изключват дебелащини от рода на "ще кажа на Цецо да купи пържоли на кучето, дето изрови трупа на убитото момиче". Няма да има нужда от преводачи, които да затруднява с лафове от рода на "шменти-капели". Европа пък няма да има повод да се подхилква иронично при излъчването на телевизионни кадри от заседание на най-високо равнище в Брюксел, на което българският премиер сладко-сладко похърква. Нито пък някой колега ще се изкуши да мери с педи плещите на Марин Райков. И сигурно в изявленията му ще има и от характерната за обиграните политици иносказателност, многоплановост, подтекст. За два месеца обаче едва ли ще му се удаде да ни откаже от подхода "право, куме, та в очи". Което не ни пречи все пак да поумуваме над отговора му на въпроса, зададен от Румен Петков: "Бил ли е Марин Райков сътрудник на разузнаването?" "Няма как да съм бил. Аз съм бил два пъти посланик, два пъти зам.-министър, шест пъти съм проверяван от различни състави на комисията по досиетата." По френски брилянтно - "Няма как да съм бил", което обаче не е тъждествено с "не съм бил". Да не пропускаме, че никой не се ражда нито посланик, нито зам.-министър - при такъв ранг обвързаността със службите отпада, но преди това... Каквато обвързаност не е укорима, ако е била подчинена на интересите на отечеството, па било то и социалистическо.