Правила за нелекуване

Втора година не спират опитите да бъдат задушени малките болници, като се измислят нови и нови, най-вече - неизпълними, критерии. В началото на м.г. болниците можеха да сключат договор с касата по клинична пътека, ако имат двама специалисти. Така на хиляди болни се наложи, ако имат пневмония например, да изминат по 70-80 км до "най-близката" болница. Защото онази, която е на 30-40 км, изведнъж се оказва, че не можела да лекува пневмония, защото имала само 1 пулмолог, а не двама.
Докато един документ определяше минимален брой от 10 легла за съществуването на болница, изведнъж някому хрумна изискването да се промени на 30 легла. И този критерий можеше да изтрие от лицето на българската здравна карта 80-100 малки болници. Подплашена от протести, държавата направи "реверанс" и отложи с 1 година тази мярка.
Сега се появяват нови "правила": операция на апендицит може да се прави само в болница, която има лаборатория по патология и 3-ма хирурзи. Защо? И тримата ли ще оперират? Или единият оперира, а двамата седят на резервната скамейка? Как до вчера в тази болница е можело и 1 хирург да оперира, а от днес не може? Защо до вчера апендиксът можеше да се оперира без патологична лаборатория, а от днес не може? На колко километра трябва да пътува пациентът с остър апендисит, кой му осигурява транспорт и кой му гарантира, че след 70-80 км, когато стигне в "най-близката" болница, ще е жив? Как изведнъж се оказва, че деца може да се раждат само в болници, в които има хормонална лаборатория за неонатален скриниг?
Официалният мотив за промените - "подобряване на качеството на здравеопазването", е благороден. Всички искаме качествено здравеопазване. А и кой друг, ако не държавата може да се заеме с решаването на този проблем? Въпросът е с какви средства го прави и дали подборът им ще доведе до желания резултат. Засега отговорът никак не е очевиден. Затова от само себе си се налага въпросът дали целта на всички промени от година и половина насам не е да бъдат закрити 100-ина малки болници, които са трън в очите на правителството? Същите, при чийто фалит здравната каса ще си спести едни 50-60 млн. лв., а 2 млн. души на практика ще останат без достъп до медицинска помощ. Защото държавата не е измислила какво звено може да осигури здравна помощ на 1/4 от населението на страната.
Виновен ли е гражданинът Х, че живее в малък град? Виновен ли е д-р У, че е избрал да работи в малка болница? Трябва ли заради бълхата да се изгори юрганът?