Пожарникарят е гол

Съвсем логично бе онзиденшното възмущение на Слави Трифонов и неговата редколегия срещу лицемерно обявения от родните управници ден на национален траур заради смъртта на трагично загиналия Пламен Горанов. Още по-логична бе тяхната критика срещу недодяланите заигравания на "човека от Банкя" с каузата на "този човек - Пламен", която той обяви за кауза на ГЕРБ. Абсолютно точни бяха саркастичните и безпощадни реплики както на самия Сл. Трифонов, така и на неговите колеги по адрес на Б.Б. Ивайло Вълчев: "Обявяването на национален траур точно от това правителство буди асоциации за дебелоочие, двуличие, наглост и лицемерие". Филип Станев: изреченото от Б.Б. са "думи на върховен цинизъм или обикновена човешка глупост". Драгомир Петров: "Изборът на Пламен Горанов доказа, че политическата система у нас е толкова уродлива, че ни докара един некадърен премиер". Светослав Митев: "Правителство, което принуждава хората да се самоубиват, е правителство от убийци". Иво Сиромахов цитира определението "морален идиотизъм или грандомания". Иван Кулеков: "Когато човек изгуби надежда, че с живота си може да промени живота на другите, остава му вярата, че може да направи това със смъртта си".
Тези дни "случаят Пламен Горанов" стана повод за какви ли не коментари, скудоумни анализи и словесни брътвежи. Свещеник обясни на ТВ-зрителите, че варненският младеж е "жертва на отчаянието си", склерозирал психиатър потърси в мотивите на неговото самозапалване "психически отклонения". Трети подириха препратки към "будизма" и случая с Ян Палах.
А простата истина е, че със своята саможертва Пламен Горанов протестира срещу търпимостта ни към "мафиотската държава" и "мутрополитиците" (пак по думите на Ив. Кулеков), срещу бездушието и пословичното ни българско примирение. Другата истина е, че след толкова много подгъзвания и слагачества на "свободните" ни медии към нашенските управници най-после някой се осмели да назове нещата с истинските им имена и да каже, че Царят (пардон, Пожарникарят) е гол. Браво, Слави! Браво, момчета!