02 Март 2021вторник10:30 ч.

Д-р Христо Хинков:

Повечето политици са гастрольори

Хората полудяха да разбогатяват. Извън парите и натрупването на богатство не остана нищо, категоричен е лекарят

/ брой: 129

автор:Веселка Венкова

visibility 986

Д-р Христо Хинков е психиатър с 30-годишна практика. Работил е в Нови Искър, в Медицинската академия, в специализираната клиника по психиатрия на "Пирогов", в МЗ. Той е един от първите зам.-директори на НЗОК. Терапевтичният контакт между лекар и пациент е въпрос на изкуство, но точно доверието лекува, твърди главният експерт на Националния център за опазване на психичното здраве.


- Какви са причините за агресията между хората днес и сега у нас, д-р Хинков?
- От доста десетилетия вървим към днешната реалност. След 90-те години ценностната система, създадена по времето на социализма, се дискредитира и беше премахната, защото показа несъстоятелност. Но тя не беше заменена с друга, за съжаление. Най-големият проблем за нашия народ е, че не можа да открие своите изконни национални ценности и да ги преследва. Много силна, в личен план, е моралната деградация, защото се стигна дотам да се следват чужди образци, без да имаме имунна защита срещу тях. Ние сме отворена пазарна икономика, което означава, че с всичко хубаво идва и лошото. Преобладава общият либерален модел за свободно поведение между хората в това ново общество. Това е проблем на прехода, би казал някой, но това е проблем и на нашия народ, защото той много се е лутал в различни посоки през дългата си история. От търсене на своята национална идентичност, през най-прогресивни за времето си идеи, които обаче се прегръщат безкритично, както писа Тончо Жечев в "Страстите български". Приемането им по този начин от младите нации, каквато е и българската след Освобождението, води до нашата предопределеност да бъдем лявоориентирани. Казвам това с голяма доза условност - ние нямаме десен крак, имаме само ляв и куцаме след народите на Европа.
- Докога ще куцукаме и има ли вина за това "примерът" на политиците - за агресията между хората, за безпардонност в обществото, усещането за всепозволеност и слободия?
- Политиците са еманация на обществото. За да разберем какво означава български политик, трябва да се взрем в обикновения българин, който е измислил поговорката: "Законът е врата у поле". Политиците имат нагласата, че това е занимание временно, поради изчерпване на мандата. Истинска политическа класа у нас не е създадена. Имаме примери за добро партийно строителство, например в БСП, затова независимо от всички сътресения тя стои устойчиво. Макар че аз не съм нейн привърженик, това е обективната реалност и това е левият крак, на който куца България, подскачайки към Европа. Десният крак не може да се създаде по много причини. Една от тях е унищожаването на индустриалната класа след 9 септември 1944 г. и разпиляването на наследниците й с техните ценности - с всичките условности, безспорно. По тази причина дясна партия у нас се създава по презумпция, а не на базата на реалности. Рано или късно и ние ще имаме устойчива демокрация, която да бъде съставена от ляв и десен крак. В момента преразпределението предхожда натрупването и ние сме в постоянна бедност. Гледам на нещата от психологическата им страна и понеже ме попитахте за политиците - те нямат усещане и нагласа за приемственост и за продължителност в това занимание. По-голямата част от тях се чувстват гастрольори, затова се занимават с "натрупване".
- Само липсата на десен крак ли е причина българинът да не успя да се адаптира в "Прехода"?
- Богатите хора у нас днес не са дясномислещи, те са олигарси, които нямат консервативни ценности. Техните внуци евентуално могат да изградят "десния крак". Сега ние сме олигархична страна, в която има една свръхбогата прослойка с корени в бившата номенклатура от Живково време.
- Това разслоение ли най-силно разстройва психичното здраве на българина? Верен ли е онзи графит от метрото: "Убиват ни с бедност" и кой ни "убива"?
- Хората са отчаяни, защото не виждат истинска алтернатива, защото са обезверени от лявото, което не им е дало онзи просперитет, който са очаквали. Особено на средното поколение, а хората в пенсионна възраст са много отчаяни, защото цял живот са работили с нагласата за справедливост и за светло бъдеще. Те видяха, че зад тези лозунги се крие едно друго обогатяване, което обезвери истински вярващите в идеала. Това е едната страна на нещата. Но ние не сме чак толкова бедна страна, напротив, България винаги е била богата и още Достоевски е писал, че когато руските войски са идвали да освобождават "бедните българи", били изненадани колко богати са селата, и то по времето на османската империя. "Убиват ни с бедност" за мене означава убиват нашия стремеж към просперитет и свобода. Равните възможности са утопия и ключовата дума е справедливост. България е участвала в поредица от изследвания на специалисти от Харвардския и университета в Мичиган на тема "Епидемиология на психичните разстройства", под егидата на Световната здравна организация. Още 2002-2003 г. успяхме да заделим пари от бюджета и да проведем епидемиологичните изследвания. Установено е, че връзката между социалната класа и психичното здраве е свързана повече с усещането за нисък доход - у нас то е едно, в Афганистан друго, в Германия - трето. Има сравнителна технология, която проучва усещането за бедност и риска от поява на психично разстройство, защото е казано, че бедността, независимо как се дефинира, поражда психичен проблем. Но бедност и усещане за бедност може да има при човек, който сравнява себе си не с олигарсите, а със съседа. Когато българинът се сравнява с испанеца, той се чуства зле. Българският народ не сравнява себе си с Афганистан, нито с Иран, затова нашата бедност зависи от контекста, в който се поставяме.
- Къде се дянаха уж изконните добродетели - чест, семейство, деца, трудолюбие, какво ни оформя като завършени егоисти, д-р Хинков?
- На българския народ му липсва време, за да изгради истинска национална духовна платформа. Есеисти, литератори, интелектуалци, чиито творби са събрани в сборника "Защо сме такива", още преди 1940 г. са били в крайно отчаяние и чувство на безнадеждност, с ужасяващо предчувствие за катастрофа... Какво да кажем за след това? Сега навлизаме в нов период, можем да си говорим свободно, а вие да пишете. На нас ни липсва обаче време, да можем да се успокоим, защото в момента заслепението на богатството е невероятно. Хората полудяха да разбогатяват, побъркаха се по богатство. По-важното е, че извън парите и натрупването на богатство не остана нищо.
- Защо, чия грижа е опазването на общественото психично здраве?
- На държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването. Не мога да обвиня колеги, че работят на пазара на труда и мислят само за доходи. Въпросът е, че те са частни лица, помагат на един човек. Той си отива и няма кой да го проследи. Не работят колегите в мрежа, за да има гаранция, че тяхната работа е устойчива! Напротив, те имат интерес да бъдат посетени още и още, фармацевтичните фирми да продават лекарства, да се трупат пари - всичко това извън общностния ефект от работата на един лекар. 
Ако си в Швеция, разказваше мой колега, не можеш да изпишеш човек от болницата, без да е дошъл социалният работник, за да го поеме и да го включи в т. нар. кейс мениджмънт или управление на случая. Това означава група от специалисти с разнопосочни умения, за да поемат един човек с различните аспекти на неговите нужди - социален, юридически, медицински, психологически. Това е общественото здраве, когато ние гарантираме, че един човек ще получи услугата за конкретна болест, но след това може да бъде обхванат от различни по видове служби.
Да не говорим за  предотвратяването на болестите. Но профилактиката не носи пари, не е свързана с доходи... Профилактични прегледи се правят с ресурс, осигурен от държавата, освен ако законът не задължи частните компании да изследват служителите си.
- Как се помага на общество, което не иска да признае, че има психиатричен проблем?
- Този въпрос е свързан с психиатричната стигма. Нашето общество е нетолерантно към тези хора и това е стара традиция, макар че чисто исторически ние никога не сме малтретирали тези хора. Църквата се е занимавала предимно с хората с психични увреждания и е имала милостиво отношение към тях. За разлика от католическата църква, където в Средновековието директно са ги пращали на кладата.
- Задълбочава ли се този проблем, д-р Хинков?
- Напрежението е високо, задълбочава се. Трябва обучение, да се започне от училищата, в първи клас. Трябва да се ограничи инвазията на масовата култура, която създава модели на агресивно поведение. Един етикет "филмът е забранен за лица до 16 години" не изчерпва отговорността. Училището е мястото, откъдето трябва да се тръгне и към възпитанието на родителите. Сега расте озъбено, напрегнато, агресивно поколение, което няма никаква идея за ценностите, за които говорим, никой не му отваря очите за тях. Нещата са много трагични.
- Защо, оказва се, още сме народ от индивиди, а не нация?
- Не знам дали не сме закъснели да ставаме нация, защото докато формираме младата си нация, народите отдавна ще са забравили това понятие. Защото има глобализационни процеси, които размиват понятието национална идентичност. Налага се понятието глокалност, което трябва да съчетае в себе си ефектите на глобализацията с особеностите на местното развитие, които не могат да бъдат унифицирани, защото става страшно. Това са големи проблеми, за които България не е готова да се справи с тях, защото и по тях няма национална стратегия. Всеки, който идва на крилете на една бюлетина и влиза в парламента, знае много добре, че ще стои максимум 4 години там. Ако успее осем да изкара, значи е избрал правилната партия, която ще го държи там доста време, но не мисли в дългосрочен план. Малко са хората, натоварени с историческата и политическата отговорност, които мислят повече за общността, отколкото за себе си.


 

Пак затвориха „зелените коридори“

автор:Дума

visibility 84

COVID-19: Рязък скок на заразените – 2 588 нови случая

автор:Дума

visibility 195

Отново опашки за ваксини

автор:Дума

visibility 161

Сбъркана винетка ще може да се поправя

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 42

Прекратяват съдебния туризъм на фирми пред фалит

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 42

"Енерго-Про" очаква 1,7% поскъпване на тока

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 42

Гърция спря да тества шофьорите на камиони

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 42

СЗО: Пандемията няма да приключи до края на годината

автор:Дума

visibility 184

Все повече хора желаят ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 42

Масирана атака в Скопие срещу Любчо Георгиевски

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 42

Не на монолога от джипката!

автор:Павлета Давидова

visibility 347

/ брой: 42

Легендарната епопея на връх Шипка

visibility 331

/ брой: 42

Ентусиазмът в първите дни на Свободата

автор:Никола Чолаков

visibility 232

/ брой: 42

Величието на един обикновен руски човек

visibility 225

/ брой: 42

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ