Повече от половината българи свързват корупцията с политиката

За 57,6% от българите политическите и роднинските назначения в администрацията са една от клювите форми на корупция у нас. Търговията с влияние и конфликтите на интереси в министерства и агенции също са сред проблемите, свързани с корупционната среда. Това сочи проучване на асоциация "Прозрачност без граници", което бе представено днес на пресконференция.
Около 41 на сто от запитаните не биха подали сигнал за корупция, а други 36 процента смятат, че няма какво да направят в борбата срещу корупцията.
Политическата корупция, злоупотребата с обществени средства и тази в съдебната система продължават да са във фокуса на общественото внимание.
Сред другите форми на корупция анкетираните посочват незаконното финансиране на партии и предизборни кампании (56,7%), търговия с влияние в съдебната власт (53%), искане на подкуп при предоставянето на административни услуги (48,7%), отказ на контролните органи да разследват злоупотреби в управлението (46,1%) и лобизъм в законодателния процес (40,2%).
По данни от изследването 41,5% от респондентите не биха подали сигнали за корупция, срещу което стоят 24,5%, които биха подали сигнал, но до медиите. 20% биха уведомили полицията, а 13, 5% биха сигнализирали Антикорупционната агенция. Най-малък дял - 10 на сто биха се обърнали към прокуратурата.
Еднакъв е броят на хората, които твърдят, че биха отказали плащане на подкуп и тези, които смятат, че няма как да се противопоставят на това - 36 процента и при двата отговора.
Според проучването условията, при които гражданите биха подали сигнали за корупция са безпристрастно разследване, опазване на данните за самоличността на подателите на сигнали, гаранции за защита от неблагоприятни последици и репресии, гаранции за защита, безпристрастно разследване, материална и морална награда, анонимност и гарантираност.
Ниската степен на готовността на гражданите за подаване на сигнали за корупция се коренят в страха от неблагоприятни последици за здравето им, недоверие в длъжностните лица и усещането, че човек е безсилен и безпомощен в борбата срещу корупцията, липсата на интерес върху проблема, липсата на време и липсата на желание за разкарване по институциите.