Повече няма да отида на училище

Ирина Ивойлова, Сергей Михеев
 

"Второкласниците не могат да решават задачи, не познават състава на числата, а най-важното - не умеят да говорят и свързано да оформят мисълта си"

Според статистиката всяка година близо 100 хиляди семейства в Русия започват да обучават децата си сами вкъщи. Като цяло опит на семейно обучение са получили вече над 1,5 милиона руснаци. И все по-често родителите се отказват от традиционното училище в полза на семейното образование.
Може ли на 4 години да се завърши първи клас? Защо при записване на детето в училище питат за ръста на бащата? Колко струва семейното обучение? За това кореспондентът на "Российская газета" разговаря с убедения противник на обикновеното училище, завършилата педагогическия институт, кандидат на психологическите науки и автор на методиката за ранното развитие на децата Наталия Бабич.

- Наталия, вашата собствена дъщеря е завършила първи клас на едва 4-годишна възраст?
- Да. Когато се роди дъщеря ми, ми беше много интересно да наблюдавам как се развива детето, как усвоява информацията. Картинки, книги, разговори - и се получи така, че към 1 година и осем месеца момиченцето знаеше всичките букви. По-нататък - още повече, всъщност направих експеримент със собствените си деца. Известно е, че интелектуалният потенциал на детето се формира до 6-годишна възраст. При нас на тази възраст е прието децата само да се хранят. А моята дъщеря на 2,5 години четеше, а към 7-годишна възраст вече беше завършила началното училище. Със сина беше още по-лесно. Аз вече имах опита от направените грешки. На 7 години той отиде в пети клас в частно училище.
- С други думи - вие много рано сте започнали да учите децата си да четат и пишат?
- Да. Но не така, както правят това в училище. Там в подготвителните класове всички ученици първо пишат буквите в квадратчета. Това е много трудно, а е и вредно, защото по-нататък затормозява навиците при писането. Измислих друг метод, който е приемлив за малчуганите.
Направих игра за занятия с малки деца, която наскоро бе публикувана от едно от издателствата. Комплектът включва шаблон с печатни букви и различни картички, на които са написани думи и буквите.
Избрах 60 думи с различен начин на прочитане. На едната страна на картичката е изобразена картинка на това, което е написано. Детето вече знае буквите, може да прочете думата. Обръщаме картичката - там е картинката, а под нея са звездички. Търсим картички със звездички. На тях са буквите от думата, която четем. Събираме думата, обръщаме - а там е илюстрация от приказка. Моята дъщеря, когато беше на две годинки, много обичаше тази игра.
- А в обикновено училище дъщеря ви ходила ли е?
- Когато беше 5-годишна, я взеха в едно известно училище за талантливи деца. Отидохме, започнахме да учим там. Гледам, стоим на едно място. След два месеца такова обучение предложих да направят на дъщеря ми индивидуален план за занятия. А на мен ми намекнаха: не би било зле да си платите. Учудих се: извинете, ама за какво? На следващия ден ми съобщиха, че вече не учим там.
На 7-годишна възраст дъщеря ми беше готова да се учи в пети клас в обикновено училище. Като отидх да я записвам в едно училище, директорът ме попита: "Детето ви колко е високо? А мъжът ви? ...Не, в пети клъс не можем да я вземем!". Не беше виждал очите на детето ми. В крайна сметка ни се наложи да сменим четири училища. На 15 години дъщеря ми си получи дипломата за средно образование.
- Нима никъде ни ви се падна нито един добър учител?
- Провървя ни едва сега, когато намерихме училище, в което се учи синът ни. Училищата ги сменяхме защото не ми харесва случващото се там. Ни ми харесва, когато навикват децата, когато в отговор на предложение да се реши задача по два начина, а не по един, както го изисква учебникът, дъщеря ми отговаряше: "Инициативата е наказуема!".
Спомням си как веднъж се случи така, че от 28 души 17 в класа си се оказаха с двойки за срока. Отидохме с други родители при учителите. Питам: "Защо пишете толкова много двойки? Двойката е стимул на външната мотивация, а не на вътрешната". Един такъв премъдър учител ми отговори: "Може пък да им дойде умът в главата". Ами ако не дойде? Учителите си мислят, че може ето така - раз и ги построяваш в редичка, караш ги насила. Смятат, че децата трябва да учат. Учителят трябва да направи така, че да им е интересно да учат.
- А дъщеря ви как все пак се е учила?
- Съвсем не лошо. След училището записа математическия отдел във Висшата школа по икономика и, между другото, има два Кембриджки сертификата по английски език. Вярно е обаче, че никога не е учила английски в училище, винаги е учила този език с частни учители.
- Излиза, че семейното образование е много скъпо нещо?
- Да, сравнимо е с разходите за частно училище. Обучаването в частно училище обаче не дава никакви гаранции, че детото ще се чувства там удобно. На седемгодишна възраст синът ми отиде в частно училище, в пети клас. В крайна сметка още през първата година там го набиха. След това се разбра, че детето неведнъж е било подлагано на различни издевателства. Когато Тимур навърши 11 години, той напусна училище. И аз за пореден път взех инициативата в свои ръце. Синът ми издържа ГИА (Държавна окончателна атестация - бел. прев.) за девети клас с "отличен". Всеки ден при него идваха частни учители, сега той е на 14 години и вече сам ходи при тях.
- Това са учители от училище или вузовски педагози?
- Различни. Търсих учители в специализираните сайтове в интернет. По литература например смених трима учители. Едната ми се стори неинтересна, другата беше прекалено заета със себе си, а третата ми хареса на 100 процента. Математиката му преподава девойка, завършила математическия факултет в МГУ.
Аз самата, между другото, също имам ученици, и напоследък имам усещането, че децата в училище не ги учат нито да четат, нито да смятат, нито да пишат. Второкласниците не могат да решават задачи, не познават състава на числата, а най-важното - не умеят да говорят и свързано да оформят мисълта си.
- Талантливи деца срещали ли сте?
- Разбира се! Те се забелязват веднага. Надарените - това е висок интелект, мотивация и креативност. Надарените по друг начин изпълняват задачите, държат се настандартно, те имат склонност към класификация. Надарените се характеризират с невероятна концентрация на вниманието, съсредоточеност върху предмета, невъзможност да бъдат откъснати от заниманията. Надареният може да има моментална мислителна реакция и невероятна работоспособност.
- Случвало ли се е да работите в обикновено училище?
- Да, но аз имах един голям недостатък: ходих само при децата, за което бях критикувана от колегите. Сега, за съжаление, учителите са с много ниска квалификация. Съгласна съм с тези, които смятат, че в училище отиват само хората, преминали двоен негативен подбор. В крайна сметка там отиват невинаги умни, невинаги образовани и често агресивни хора. Когато работих в катедрата по психология на началните класове, правих изследване, което показа: 95 процента от бъдещите учители в началните класове имат високо ниво на агресивност. Бях шокирана.
- Може би все пак на детето ще му е психологически по-добре да се обучава в колектив, отколкото вкъщи?
- Когато е само - знанията са му по-дъблоки. Всички наоколо използват изтърканата фраза "детето трябва през цялото време да е в колектив". При това, фактът, че там го "изравняват", също се смята за социализация. Само че не знам кое е по-добро: да оправяш счупено цвете или да му дадеш първо да укрепне, а едва след това го проверяваш колко е здраво? Докато детето не се е формирало като личност, по-добре е да се избягва враждебна среда. Затова не смятам, че сме загубили много, отказвайки се от обикновеното училище.


А как е при тях?

Семейното образование е популярно в над 45 държави в света. В САЩ е създаден Национален изследователски институт за домашно образование, публикуват се списания. Всяка година броят на "домашните ученици" в Съединените щати се увеличава с 5-12 процента. В Европа семейното образование е популярно в Австрия, Великобритания, Унгария, Италия, Норвегия, Полша, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Чехия.


Наталия Бабич със сина си Тимур


Книгата на Бабич