Поуки от разгрома на Септемврийското въстание

Евгений БЕЛИЙ *

Септемврийското въстание от 1923 г. е едно от най-героичните и забележителни събития в историята на нашия народ и на БКП. То бе неповторима епопея на героизма и саможертвата на хиляди работници и селяни, вдигнали се на борба срещу установената след кървавия Деветоюнски преврат монархо-фашистка диктатура. То бе и първият в света въоръжен отпор против настъпващия в Европа фашизъм. И затова има не само национално, но и международно значение.

Абсурдно е, че в днешно време, в уж цивилизована България, която е част от ЕС, антифашистката съпротива, включително Септемврийското въстание, са подложени на охулване и на 

съзнателно "изчегъртване" от историята

на страната. В новите учебни програми и учебниците, създадени при управлението на ГЕРБ, българският антифашизъм липсва. Въстанието през септември 1923 г., както и Деветоюнският преврат в учебните програми са буквално скрити и извратени в темата "радикализация на политиката на БКП и политическите кризи през 20-те години". Коминтернът е закачен за думичката "терор", но липсва и намек за Белия терор, за убийствата на комунисти и земеделци. И т.н. Само един резултат от новата идеология в училище: според гимназисти, участвали неотдавна в телевизионна викторина, Гео Милев пише поемата "Септември" за... Априлското въстание! Без коментар.

Макар че редица въстания на трудещите се като Септемврийското са завършвали с неуспех, партиите и революционните движения извличат от тези събития ценни поуки. Това направи и БКП. Септемврийското въстание стана 

преломен момент в по-нататъшното развитие на партията

Нещо повече - то даде сериозен отпечатък в развитието и на останалите прогресивни, демократични сили в страната. Това бе началото на нов процес в идейното развитие на БЗНС - от съсловна в трудово-борческа организация. Единството на работническата класа е главното условие за успеха на нейната борба за освобождение от експлоатацията и безправието. За да осигури победа над капитализма и над фашизма, БКП трябваше постоянно да се грижи за осигуряването на единството на работническата класа и на нейните съюзници. За голямо съжаление, широките социалисти не можаха да се конструират като съюзник на партията. По време на управлението на БЗНС те се противопоставяха на негови прогресивни мероприятия. Призоваваха царя да изпълни своя дълг и да разгони правителството на БЗНС, водиха ожесточена кампания и против БКП. Нещо повече - те приветстваха кървавия Девети юни и взеха участие в монархо-фашисткото правителство. Това ги демаскира като слуги на буржоазията. А тя се възползва, за да трупа печалби и всички тежести от войната стоварваше върху трудещите се.

Партията започна редица акции 

срещу настъплението на капитала

Бяха образувани комитети - на гладуващите, на бежанците, на безработните и други, които провеждаха демонстрации и стачки. По време на управлението на БЗНС има немалко случаи на сътрудничество между него и БКП. Например въвеждането на прогресивно-подоходен данък, срещу монопола на търговията със зърнени храни, закон за конфискуване на имуществото, придобито незаконно или чрез спекула по време на войната, закон за трудово-поземлената собственост, за съдене виновниците за националната катастрофа и др. Партията подкрепяше активно по-голямата част от тези прогресивни мероприятия. На няколко пъти ЦК на БКП съобщава на ръководството на БЗНС за подготвяни от реакцията заговори и взе позиция с оръжие в ръка да се бори срещу тях.

Александър Стамболийски и ръководеното от него правителство в своята дейност изхождаха от погрешната теория за самостоятелна селска власт. Той не осъзнаваше необходимостта от единодействие с работниците и техния авангард БКП. През 1919 и 1920 г. правителството на БЗНС жестоко потуши стачката на транспортните работници. През 1921 г. разтури над 25 общински съвети, в които комунистите имаха мнозинство. Особено се изостриха отношенията в края на 1922 и началото на 1923 г., когато БКП получи второ място след БЗНС. Вместо единодействие, те насочиха своята борба не срещу буржоазията, а срещу БКП - разгромяваха предизборни събрания, малтретираха застъпниците и агитаторите на БКП. Внесоха законопроект да се изземат земите на комунистите и заедно със семействата им да бъдат изселвани в комуни в блатисти места край Бургас. 

Отношението на БКП към БЗНС също беше непоследователно. Дори и за прогресивни мероприятия, БКП невинаги подкрепяше БЗНС. Тя не умееше творчески да приложи постановката за селяните като съюзници на пролетариата и за работническо-селската власт. Считаше, че бедните и безимотни селяни трябва да се привлекат в нейните редове, а не да се работи с БЗНС. Това пречеше на съвместната борба на комунисти и земеделци срещу реакцията, която се групира и организира кървавия преврат на 9 юни. БКП зае погрешна линия на неутралитет по отношение на Деветоюнския преврат, което доведе до разгром на БЗНС и се пристъпи към разгромяване на БКП.

Независимо от тези взаимоотношения, в много райони на страната работници и селяни, комунисти и земеделци, виждайки общата опасност, заедно оказваха въоръжена съпротива на превратаджиите, действаха единно, биха се рамо до рамо, а на редица места - Плевенско, Горнооряховско, Кнежа, Карловско - начело на борбата срещу фашистките узурпатори застават комунистите. Пръв Стамболийски по време на преврата осъзна грешките, допуснати от правителството и от БЗНС, и се обърна с писмо до ръководителя на комунистите в с. Церово, Пазарджишко, да дойде със своите хора и да поеме военното командване на новата народна армия, за да се борят заедно срещу превратаджиите. "След победата властта ще я делим между вас и нас". Това писмо е ярък документ за прелома, който настъпва у него. "Сега нищо не ни дели от комунистите" - казва той, говорейки, че земеделци и комунисти ще се споразумеят за създаване на работническо-селско правителство.

Военно-фашисткият преврат на 9 юни измени съществено политическата обстановка. На власт дойде крупният капитал, най-реакционната и контрареволюционната сила на буржоазията. Фашисткото правителство на Александър Цанков установи кървав терор. След като разгроми земеделския съюз, то насочи ударите си към комунистическата партия. Фашистки шайки започнаха да нападат събрания и клубове на БКП, да арестуват комунисти и да им нанасят побои. Въведе се цензура на комунистическия печат. Започна настъпление срещу икономическите придобивки на трудещите се. Отнемаха се и придобивките на селяните, раздадената им земя. 

По поръчение на ИККИ генералният секретар на Коминтерна Васил Коларов изпрати телеграма, като обърна особено внимание на ЦК на БКП върху неправилната му позиция и върху необходимостта веднага да се отиде на съвместни действия с БЗНС срещу превратаджиите. В статия във в. "Правда" той поставя задачата: да се издигне лозунгът за "работническо-селско правителство", под който да се обединят демократичните сили в страната. Васил Коларов се завръща нелегално в България. На 5 и 7 юли на заседание на ЦК той обстойно разяснява, че трябва незабавно да се коригира грешната тактика. Приема се резолюция за изграждане на Единен фронт между работници, селяни и градски трудещи се маси. Бе намерен правилният път за прилагане на тактиката на Единния фронт и на спечелването на съюзници на работническата класа за въоръжено въстание. Седмица след заседанието на ЦК Димитър Благоев публикува в сп. "Ново време" статията "Политическата криза", в която аргументирано обосновава необходимостта всички демократични антифашистки сили да се борят срещу общия враг - фашизма. В периода 22-30 август Георги Димитров излезе в партийния орган "Работнически вестник" с няколко статии. В тях той разяснява редица въпроси около изграждането и 

задачите на Единния фронт

разкрива същността на фашистката диктатура, като предупреждава, че "фашизмът е не само антикомунистически, той в същото време е и антинароден". Решението на ЦК на БКП от 5-7 август, статиите на Д. Благоев и Г. Димитров са нещо ново в практиката на световното комунистическо и работническо движение. Те конкретизират и обогатяват Лениновата идея за единния фронт и за съюзниците на пролетариата в условията на фашизъм.

След пленума на 5-7 август партията се заема и с практическата работа по изграждането на Единния фронт. На 16 август БКП прави второ предложение до СДП. Не последва отговор, СДП остава вярна на буржоазната реакция. ЦК отправя предложение към БЗНС, Занаятчийската и Радикалната партия, към анархистите. Занаятчийската и Радикалната партия отказват да участват в изграждането на Единен фронт; анархистите приемат, но без да се подчиняват на партийните норми. Само лявото крило на БЗНС приема. След преврата БЗНС е напълно разстроен. Партийните организации оказват помощ на земеделците да възстановят дружбите си. По селата и градовете започват масово да се създават единофронтовски комитети. Извършва се усилена подготовка за въоръжено въстание. Виждайки, че Единният фронт става реалност, фашисткото правителство решава да нанесе удар и на 12 септември арестува 2000 дейци на партията, спира нейния орган "Работнически вестник, затваря партийните клубове. Това не предотвратява въстанието. В него участват комунисти, земеделци и големи маси безпартийни трудови хора от градове и села. 

Опитът на Септемврийското въстание има значение за непрекъснатото усъвършенстване на стратегията и тактиката на международното комунистическо и работническо движение за разгръщане на масова антифашистка борба чак до Втората световна война и след нейното завършване - за народната демокрация в редица страни. Господа от властта, променете учебните програми, оставете поне няколко изречения за този важен момент в историята ни! 

• * На състоялия се вчера Конгрес на Българския антифашистки съюз Евгений Белий бе избран за председател на организацията
•  
•  
•  
•  
•  
•