"Посоченият от Бога" става Паганини на пианото

Когато на 28 август 1827 г. Адам Лист издъхва в ръцете на своя 16-годишен син Ференц, изрича заръката си: "Рожбо моя, пази се от жените!"
Париж, където всеотдайният баща е довел наследника си да овладява върховете на музикалното изкуство, вече познава виртуозните изпълнения на гениалния юноша, а парижанките се надпреварват да го ухажват. Няма как бащата да не е забелязал нескрития интерес към незащитеното лакомство, каквото е изглеждало невинното, симпатично и надарено момче в очите на обиграните в любовта дами, а и... пророчеството на кръвта навярно е проговорило.
Не закъснява и първото му влюбване. По правило - в неподходящия обект! Госпожица Каролина Сен-Крик завладява изцяло съзнанието му. Те свирят на четири ръце и пръстите му пораждат непозната дотогава музика при допира до нейните. Отначало строгият й папа граф Дьо Сен-Крик - министър на търговията и промишлеността в правителството на Мартиняк, приема ентусиазма на своята щерка към уроците на чужденчето като проява на музикално проникновение в дарбата на обожавания от цял Париж млад унгарец, ала по-късно докладите на личното му разузнаване разкриват същината на проблема. Увлечението на дъщеря му към невръстния и при това беден музикант влиза в конфликт с разбирането му за бъдещето й и той категорично се намесва - прекъсва уроците й по пиано при Ференц Лист и забранява да се среща с него. В добавка обявява годежа й с граф Д'Артиго. Какво като е чувствително по-възрастен от Кара? Зрелостта, парите и мястото му в обществото ще й осигурят спокойни и щастливи дни, мисли си министърът.

"Целият ми живот е една дълга одисея на любовта."
                                                                                                                                                                                                                              Ференц Лист


А покрусата на Ференц е толкова силна, че той изпада в нервна криза и моли своя духовен наставник абат Барден да му съдейства да стане монах. Паметни остават думите на абата: "Дете мое, вие имате прекрасна възможност да служите на Бог посредством музиката си. Не я пропускайте!"
Любовната му мъка по девойката с виолетовите очи го хвърля в отчаяние обаче и за броени дни Ференц се стопява и вече рядко става от леглото си. А когато един от приятелите му го намира изпаднал в несвяст, помества във вестник "Етоал" некролог за смъртта му. Но "Посоченият от Бога" оцелява. Помага му и литературата, която усилено поглъща. Чете Паскал, Байрон, Боналд, Юго, Ламартин, Монтен, Кант, Констан, Ламне... Овладява и литературния френски език. Възмъжава. Поумнява.
Случаят му поднася приятна и ползотворна изненада - в голямата зала на Парижката опера Лист слуша нашумелия из цяла Европа Паганини. Той е възхитен от великото умение на италианеца да пресъздава музиката в най-достъпната й форма, както и от неподражаемата му техника на изпълнение. Дни наред дяволските очи на Николо не напускат въображението му и Ференц Лист решава да се захване с обогатяване на изпълнителското си умение до такава степен, че да стане Паганини на пианото. Така ще може да натрие носа на онзи високопоставен парвеню... "таткото".
Този му стремеж забелязва ученичката му Валери Боасие, оставила по-късно немалко редове за него в своя дневник. Той е доволен от напредъка й на пианото и често се отплесва в разговори, които неусетно сближават. Затова тя има основание по-късно да напише: "Думите му... бяха ясни, смели, ярки и пълни с истина..."
Документирала е и влиянието му върху околните: "Когато свири, очите му хвърлят светкавици..." А и върху нея: "Природата го е създала в изблик на щедрост". Трябва да е била съвсем зряла в преценките си тази негова ученичка, щом толкова вярно формулира тайната на бъдещите му успехи още в зародиш!
Щедрата към него природа го подготвя за една голяма любов, която ще извиси и двамата. С княгиня Мари д'Агу се запознава на приятелско увеселение в салона на херцогиня Дюрас. Присъстват още Хайне, Мицкевич, еманципираната Жорж Санд, Шопен, Дьолакроа, Майербер... Ференц изпъква с импровизациите върху Шуберт, Бетовен и Моцарт. Всички са възхитени, а графиня Д'Агу споделя с Жорж Санд своето усещане за прилив на рядко срещано щастие. Умната Санд знае какво ще се случи по-нататък. Въздъхва от спомена по неговите ласки в една открадната вечер, останала единствена заради приликата им в непостоянството - и Жорж, и Ференц решили флиртът им да се преобрази в "мъжко" приятелство, въздъхва, а после ги представя (или предоставя) един на друг.
Мари е нежна, висока, има светлокестенява коса и изразителни очи. Очи, които не се забравят. Хубава, интелигентна, на 28 години, дъщеря на граф Флавини, съпруга на полковника от кавалерията граф Д'Агу, по-възрастен от нея с 20 години, майка на три деца. Пише статии за изкуствата по вестниците, упражнява магическо влияние върху всички в аристократичните кръгове, най-много върху съпруга си, има свой салон на изкуствата. 
Красотата й изглежда студена. Студена ли? - под този лед бушува лава.
Младият Лист вече има известен опит в интимните отношения, научил се е да удържа чувствата си като добре обучени кончета, овладял е и тайните на ухажването. След като Лист е поканен да посети къщата на Мари д'Агу, тя му позволява това да се превърне в приятен и за двамата навик. Така не след дълго лавата пропуква леда. Никак не е трудно на Лист да почувства, че графинята е прекрачила "границите на общественото приличие". Страстта им изригва и скоро разпалва грандиозен парижки скандал: консервативните кръгове от столицата на света не могат да приемат опустошителните размери на една толкова голяма и така безразсъдна любов. За техния музикален идол Ференц Лист сега се говори като за "похитител" на символа на неопетнената дотогава добродетел. Името му за известно време усилено се сатанизира.
Двамата влюбени решават да заживеят заедно. Ференц е откровен до крайност: "Може би вие не сте жената, която ми трябва, но сте тази, която искам". Изразът му показва, че се е научил не само да иска, но и да постига.
За начало Лист я отвежда в Женева. С нейните пари. Неговите са парици, които чезнат поради хроничната му щедрост. Как изглеждат двамата в очите на тамошните люде от обществото? "Млада руса и малко бледа по лице красавица с висок и тънък дългокос младеж, по-малкият й брат", както ще напише един от биографите на Лист. Те не крият любовта си обаче, а и не биха могли - тя струи от тях. Научили кой е младежът с кестенявите дълги коси, жителите на Женева му уреждат грандиозни концерти и средствата от тях поукрепват изтънелия му бюджет. Лист се вдъхновява от новата си популярност и с охота започва да дава уроци на дъщеричките и синчетата на местните аристократи, защото с Мари очакват рожбата на любовта им. 
Лист става баща на едно малко и красиво съкровище, именувано Бландин. Посвещава му своите нови музикални етюди "Камбани". Но Лист на едно място не може да стои - Женева вече е тясна за душата му. И той натоварва в каретата своите две любими същества и потегля за Шамони, където срещат Жорж Санд. Тя е навсякъде, развела се е и щурее от желания. А във Фрайбург Лист свири Моцарт. 
Като са тръгнали, защо да се връщат, нека продължат нататък! В Париж ги посрещат повече с любопитство, отколкото с укор. Лист търси компенсация за позагубената популярност и я намира в музикалния дуел с пианиста Талберг. О, това е истинско събитие! Салонът на княгиня Белджойозо не успява да побере дори само истинските ценители на клавирното изкуство, дошли да отсъдят кой от двамата виртуози е по-добрият. Състезанието, по сведения на съвременници, завършва "наравно". Лист подава ръка на своя съперник за приятелство, след като някой вече е произнесъл присъдата: "Талберг е първият, Лист обаче е единственият".
Какво повече да правят в Париж, след като той отново е тяхно владение! Ще поемат за Ноан, ще погостуват на Санд, която от тези дни и вечери оформя своите впечатления така: "Когато Ференц свири, душата ми е в покой". Тя има усещането, че го познава по-добре от Мари и в дневника й присъства и тази негова характеристика: "Могъщ артистичен дух, възвишен при това, но тъжен и изтерзан от открита рана".
Тя ще отправи и упрек към него: "Щастливи човече, обичан си от хубава, благородна, умна и целомъдрена жена, какво повече ти трябва, неблагодарнико? О, ако аз бях обичана!" 
Какво повече му трябва ли? Още в онази възраст Лист е усещал да го надвива непреклонната сила на пътешественика, на жителя на света, който страда от съзнанието, че най-хубаво е там, където той не е. И отново в каляската: на първо време към Берн, после в Лион, където с певеца Нури дават концерт, следва Сен Поан, гостуват на Ламартин. Вечерят бекасини на фурна - като императори, сетне домакинът им чете свои нови стихове, а Ференц свири своите "Вечерни хармонии", за да накара нощното небе да потрепери.
Любовното им пътешествие не спира. Ето ги край езерото Комо в Италия. Отсядат в селцето Беладжо, попадат в компанията на известната певица Джудита Паста, същата, за която Винченцо Белини е написал своя шедьовър "Норма". Повечето време Ференц и Мари обаче прекарват сами. Той композира, тя чете Данте и подхранва своята мистика. Разговарят дълго за любовта и в неразборията от волни и неволни разсъждения се ражда формулата на Лист: "Жената не е създадена, за да доказва Бога, а да накара мъжа да го почувства".
Още тогава Мари д'Агу проумява, че ако дарбата му на музикант и композитор не е така мащабна, Лист би могъл да стане философ или поет. Тук философът научава, че неговата тъничка като франзела любима носи още един плод на обичта им в утробата си. Този плод отново е момиче и го кръщават Козима. Годината е 1837-а, таткото е само на 26 лета, в силната за един творец възраст, та се впряга да печели не само слава - организира и изнася много концерти из Италия и за пари. В Рим той композира "Трите сонета на Петрарка" и още няколко клавирни пиеси. В Рим се ражда третото им дете, този път момче, кръщават го Даниел. Тук обаче Ференц за първи път си дава сметка, че изстива към Мари. Двамата вече не са единодушни, спорят за дреболии, мълчат дълго, няма я искреността помежду им. Няма ги и поривите. Лавата безвъзвратно изстива... За този период в дневника й четем: "О, моя болка, искам да ме покориш! Издълбай в душата ми легло, така дълбоко, че никой, дори той, да не чуе стенанието... Този, когото обичах, докосна само повърхността на моята любов".
Лист усеща, че тряба да сменят обстановката - тук враждата им сякаш е пуснала корени. Отиват в Пиза. Гледат Наклонената кула и я сравняват с опасността от сриване на своето чувство. У Ференц тези мисли пораждат музика. Музика, от която се бяга. В Пиза неуморният скитник получава съобщение от виенския си импресарио Хаслингер, че публиката го чака с нетърпение, изпраща Мари за Париж (на грижите на майка си) и заминава за австро-унгарската столица.
Турнетата продължават: свири в Лайпциг, после отива в Париж, но не се задържа при Мари и майка си, потегля за Лондон. Тук го обгражда с внимание красивата лейди Блесингтън и така нежно му говори с очи, че Лист се вдъхновява за нови успехи. За техните вечери се понасят слухове, които стигат и до Париж, та Мари отскача до английската столица да си го прибере. В Лондон Мари среща един отчужден Лист, който забравя да я попита дори как са децата им. За сетен път тя проумява, че любовта им вече е минало. При това минало свършено.
В Берлин той отива без нея - поводът са насрочените там концерти, но причината е друга. Причината е талантливата актриса Шарлоте фон Хаген. Тя пощурява, като го вижда, той е готов да изпълни всяка нейна прищявка. Шарлоте кокетира, но това му харесва: пише му бележчици в стихотворна форма, която не й се удава особено, но Ференц ги аплодира и й отговаря с музикални етюди. В късните вечери двамата се радват на своята с нищо несмущавана взаимност. След години тя ще му признае черно на бяло: "Никой не издържа сравнението с вас. Вие сте и оставате единственият".
Ференц обаче не е влюбен в нея, чувства се само задоволен. И като задоволен мъж открива серия от "беседи" с една високоинтелигентна, макар и възрастна жена, била в младостта си приятелка на Гьоте и Бетовен - Бетина фон Арним. Дарбата й да общува е ненадмината, умението й да прониква в мислите на другия - неподражаемо, а съветите й към Ференц звучат като похвали. Тя го еротизира с писмата си. Ето един откъс: "Където и да ме докоснеш, събуждаш у мене необходимостта да бъда по-щедра, събуждаш желание за усилие, каквото човек изпитва при първите възторзи от живота".
Интелектуална любов? Не само. Бетина го възнаграждава с укротения опит на своята зрялост. Пренася го "на ръце" през няколко реки, за да го изправи на напълно непознат бряг. До нея Ференц усеща, че расте с часове. Затова навярно се улавя, че докато се люби с Шарлоте, мисли за Бетина. А би трябвало да е обратното.
Докато Лист е на турнета във Варшава, Петербург и Москва, Мари д'Агу обмисля позицията си на потърпевша в любовта и подготвя връщането си в парижките салони. Тя не е сама - освен децата до себе си държи поета Роншо и художника Льоман. Но основното, което продължава да осмисля дните й, може да се нарече творчество - пише голямо есе за свободата, започнала е и роман. Литературен, не любовен. Любовният, смята тя, още не е приключил, макар краят му да е предизвестен.
И така, докато тя отглежда божественото в душата си и беседва с Роншо и Льоман, нейният Ференц покорява нова публика. През февруари на 1847 г. Лист концертира в Русия. Отива и в Киев. Там свири Шуберт, Шопен и себе си. Бисират го до изтощаване. След благотворителния концерт получава цветя и сторублова банкнота от княгиня Каролина Зайн Витгенщайн. Лист благодари лично на дамата за щедроста й към бедните. Вижда 28-годишна привлекателна жена, възмургава, с проницателни черни очи, стройна, излъчваща здраве и покоряваща жизненост. 
Онова, което тепърва Лист ще разбере - тя е умна, прозорлива, влюбчива. Живее разделено от съпруга си - руския офицер княз Николай Витгенщайн, готова е за истинска любов. Тя се влюбва в Лист още след първата им среща и го отвежда в имението си Воронинце, където той прекарва почти половин година. Това са дни и вечери на самозабрава, подхранвана от силното му влечение към "смуглата дама". И понеже сладостта на тяхната взаимност надминава всякакви очаквания, тя прехвърля парите си в чужбина и двамата тръгват за Ваймар.
Отначало живеят отделно - в името на благоприличието, после се събират. Тъй като и Лист, и графиня Зайн мечтаят да станат семейство, продължават да търсят начини тя да получи развод. Годините се нижат една след друга, а възелът, който държи съдбата им, не се развързва. Каролина дори решава да отнесе проблема си до папата и заминава за Рим. И там започва новата й одисея, която струва на неуморната защитница на своята любов много години "ходене по мъките" и в резултат - неизбежно ранно остаряване и разбирането, че евентуалният й брак с Лист на тази късна възраст вече се е обезсмислил. Подир четиринадесет години борба Каролина осъзнава, че тяхната любов вече може да продължи единствено без обвързаност и му дава пълна свобода.
Лист пътува из европейските столици както преди, обграждан е от вниманието на млади и красиви дами. В Хановер го обсебва една очарователна негова ученичка на име Агнес. Връзката им не е голяма любов, но го съживява, прави го подвижен, изобретателен, често пъти и разсеян...
Грабнал Агнес, той отива до Дюселдорф, после във Франкфурт. Природните дадености на тези краища са му познати, там той изучава нейните. И Агнес не е единствената му утешителка - в Щутгарт се запознава с приятелката на Хайне и някогашна ученичка на Шопен - Мари Калерги. Мари не търси обвързаност. И хич не страда, когато Лист я напуска, за да се посвети на своя егоистичен приятел Вагнер. Припомняме всичко това без всякакъв упрек към нашия герой, защото тогава "смуглата дама", неговият "духовен близнак", както често вече нарича Каролина, е обсебена изцяло от своята мания да сътвори 24-томна критика на католицизма и съвсем не й е до любов. Тя силно обича своя гений Ференц Лист, боготвори го, закриля го, но вече е изгубила представа какво той може да прави при нея в леглото...
И отново е вечният скитник. Отново е магьосникът на рояла, макар и с натежали пръсти. Той все още изпитва радост от нови музикални находки в творческите му търсения, от нестихващи овации на публиката, от блясъка в очите на някоя красива млада дама, готова да възнагради прочутия маестро с вниманието си. И ако връзката му с неговата сръчна ученичка Олга Янина се оспорва, то увлечението му по друга една Олга - баронеса Майендорф, по баща Горчакова, е сигурно. Във Ваймар Лист опознава отблизо тази талантлива, одухотворена и умна жена, която открива прелестите на истинската си природа в ръцете му. Олга свири блестящо на пиано песните на Шуберт, но и пиесите на Лист. При това ги свири завладяващо, щом виртуозът до нея се просълзява, овладян от тръпките на истинското вълнение. Целува ръцете й, а тя устните му, стоят прегърнати.
Това увлечение - като късно слънце - сгрява изстиващата душа на великия старец и възвръща импулсите му за творчество, сърцето му се подмладява. Тя го намира "владетел на всички прости неща". Едно голямо дете, което и на тази възраст има нужда от закрила. Когато овдовява, се премества при него във Ваймар. Лист заживява в известно раздвоение - обича още Каролина, или поне обича спомена за нея, но се радва на тържествуващата Оля.
Каролина му пише често, дава ухо на слуховете, достигащи и до нея, но не ревнува и не му вдига скандали. Нататък следват дамите от циганското лято в живота му: Лина Шмалхайзен и прекрасната пианистка Вера Тиманова. Едната умее да сгрява студените му ходила, другата да го връща към голямата музика. Въпреки всичко Лист не забравя своята велика и изстрадана любов - княгиня Каролина Витгенщайн. А тя... Биографите разказват, че когато княгиня Витгенщайн узнава за кончината му, се разболява. Няколко месеца се насилва да живее и работи и щом завършва последната страница на своя труд, се предава в ръцете на Бога. Намерили я безжизнена на писалището, а на последния лист, написан от ръката й, прочели: "Щом не мога да го виждам, ще му изпращам своя ангел хранител..."


Ференц Лист в младежките години
 
Мари д'Агу, майката на децата му


Лола Монтес - танцьорката, която досажда на Лист
 
Писателката Бетина фон Арним му въздейства неповторимо

На пианото