Популизъм с добавена стойност
/ брой: 19
Диференцирана ставка от 10% ДДС върху произведените в България хранителни продукти поиска "Атака". Което, откъдето и да се погледне, е чист популизъм. При това с добавена стойност. Такова чудо като различна данъчна ставка за един и същ продукт не съществува, никоя държава не може да си го позволи. Не само в ЕС.
В мотивите "Атака" изтъква по-ниските ставки на ДДС върху храните в Чехия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Люксембург и по-високите заплати в тези страни. Само че в нито една от тези държави по-ниската ставка не се отнася само за храните родно производство, а за всички храни, независимо къде са произведени.
Според "Атака" храните били скъпи за бедния българин и го поставяли в неравнопоставено и несправедливо социално положение спрямо гражданите от другите държави в ЕС. Ха, значи проблемът не е в ДДС-то, а в ниските заплати. Натам трябва да насочи усилията си "Атака" - в увеличаването на доходите, а не в намаляването на ДДС-то. Защото и нулева да е ставката, сиренето пак ще е над 10 лева за килограм, а луканката - над 20, че дори и над 30 лева. Впрочем дали е българско българското сирене, след като голяма част от него се прави от вносно мляко. Ами луканката? Да не говорим за лютеницата. В България от години не се произвежда доматено пюре например. Внася се от Китай. А лютеница без доматено пюре не става. Както и без чушки, които са предимно внос - от Турция, Македония, Гърция. В т.нар. едросмляна домашна лютеница, освен чушки и доматено пюре, добавят и моркови. Тях пък ги внасят от Полша. Проблемът не е в ДДС-то. Проблемът е, че на нашия пазар се предлагат картофи чак от Египет, при положение че в не толкова далечното бъдеще България бе на трето място в света по износ на картофи.
Е, върху кое ставката да е диференцирана? Може би само върху етикета, който със сигурност се произвежда в България. За бурканите и капачките - не е сигурно.