Отзвук
Полкът на безсмъртните
С милионните шествия на "живи и мъртви" Русия победи в новата война, която се води срещу нея
/ брой: 104
Гледах състоялия се на 9 май в Москва тържествен военен парад по случай 70-годишнината от световноисторическата победа над фашизма. Без всякакво съмнение това бе парад, който силно респектира с показаната военна техника. Но едва ли руснаците са показали всички свои средства за защита на Родината. И във водата, и във въздуха се крият вероятно много тайни, способни да държат под контрол антируската истерия на редица западни политици
Но след военния парад наблюдавахме нещо, което предизвика, предполагам не само у мен, не просто значително по-силно вълнение, а истинско потресение - друг парад, парада на "Безсмъртния полк".
Беше невероятно. Загиналите в боевете с нацистка Германия съветски войни излязоха от мъртвата земя, за да защитят заедно със своите наследници достойнството и сигурността на руската държава. Стотици хиляди семейства в цяла Русия - младо и старо, с бебетата в количките дори, излязоха на шествия, носейки портретите на своите загинали и безследно изчезнали деди по време на Втората световна война, на своите фронтоваци. Човек няма как да не настръхне. В съзнанието ми изскочи онзи стих от безсмъртното Вазово стихотворение "Опълченците на Шипка": "...тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели".
Милиони загинали в битките мъртъвци се вдигнаха и застанаха в единен боен ред, за да защитят бъдещето на своите деца, внуци, правнуци. Много милиони хора в Русия са участвали в шествията в хиляди градове. Своето място в тримилионния Парад на "Безсмъртния полк" в Москва зае и президентът Путин, чийто родственици също са паднали в защита на Родината. Но нека кажа: това бе боен ред, насочен към мира. Парадът в Москва, "Безсмъртният полк" имаха благородната мисия да защитят мира, разкривайки целия ужас на войната. Целият свят видя на телевизионния екран как се защитава Родина и как се пази памет в името на бъдещето. Русия завчера победи за един ден в днешната нова война, която световните ястреби водят срещу нея.
Невероятно събитие, достойно за един велик народ, бе този "Безсмъртен полк". Като казвам "велик", нямам предвид само "голям по брой". И малки народи са показвали истинско величие, способно да вдъхновява поколенията. "Нашата Шипка" е едно от доказателствата за това. Без безсмъртния призив на опълченците: "Грабвайте телата!" Шипка нямаше да бъде спасена, нямаше да бъде спасен и нашият народ.
На нас, българите, днес за съжаление ни е останало да живеем само със спомена за минало величие. Управляват ни жалки човечета, които не знаят какво е това нравствено величие. Един болен (размекнат) мозък с помощта на своя трагично-смешен шут разиграва без срам и съвест целия наш нещастен народ. Допуснахме да ни управляват хора, превърнали се в мярка за низост.
Но тъй върви светът: от една страна гордо маршируват Полковете на безсмъртните, а от другата страна жалко пълзят полковете на предателите. Не зная с какво сме заслужили нещастната съдба нас да ни води един полк на безогледните предатели. Питам се: свои или чужди грехове плащаме?