Политолози и социолози: Без избори до края на годината

Събитията, белязали политическия септември, бяха дискутирани на среща, организирана през седмицата от Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски". Политологическите и социологически анализи на Борис Попиванов, Димитър Ганев, Първан Симеонов, Андрей Райчев, Андрей Бунджулов и Петър-Емил Митев се фокусираха върху 100-те дни на правителството, 100-те дни протест, ситуацията в политическите партии и международният контекст, който влияе или ще влияе на случващото се у нас.
Еднозначен извод на всички участници в дискусията бе, че през септември силата на протеста отслабна, а опитите за партизирането му отнеха моралния ореол, който беше безспорно негово предимство. Липсата на ясна кауза, която да го разграничи от посланията на ГЕРБ, направи възможно присвояването му от страна на партията на Борисов, което се видя в събитията на 4 септември, коментира Борис Попиванов. Този акт отблъсна голяма част от участниците, но за отлива на протестиращи според Димитър Ганев вина има и умората. Септември е първият месец, в който протестът се превърна в една от многото теми на новинарските емисии, а не централна новина.
Според Андрей Бунджулов, въпреки че има видим отлив, под повърхността на случващото се продължават да се натрупват напрежения, които имат потенциал да избухнат при първи повод. Така или иначе, противно на подгряваните от електронните медии и в социалните мрежи очаквания за връщане на масовостта на протеста от първите му дни, това не се случи през септември. Бунджулов смята, че ръководството на БСП преминава към нов етап на отношението си към правителството и той е: нека кабинетът носи своята отговорност. Според него отношението в ръководството на БСП, на ПГ и влиятелни нейни представители ще се диференцира и усложнява, което е добре. Защото кабинетът беше замислен като експертен, програмен, самостоятелен. А неговата опека, неговата задушаваща прегръдка вече е ненужна в степен, каквато беше преди месец-два.
Според анализаторите поведението на парламентарните партии през идните един-два месеца е предвидимо. БСП и ДПС ще правят същото, което правеше и ГЕРБ, когато беше на тяхното място - ще печелят политическо време, харчейки пари, които ще потушават евентуални огнища на социално напрежение, които могат да добият особена острота през зимния период, когато би се отворил своеобразен втори фронт на протеста или дори нов протест. При националистите текат прегрупирания и очевидно територията, която се освобождава, ще стане обект на интерес от страна на НФСБ, който през последните седмици успя да приобщи към себе си няколко различни политически проекта, при това в доста прагматичен порядък. Единствената парламентарна партия, която може да има изненадващи ходове, е ГЕРБ, а най-любопитният сюжет, който ще бъде обект на наблюдение в следващите месеци, са отношенията между нея и Реформаторския блок.
Според Б. Попиванов предстои да видим дали новоучредената партия БАСТА ще представлява втора резервна писта на Бойко Борисов или напротив, ще засилва пукнатините в могъщия доскоро корпус на ГЕРБ. Пукнатини се появиха и в Реформаторския блок. "Зелените" вече говорят как ще се явяват сами на европейските избори през 2014 г., отделно от другите. И президентският лагер не е пощаден от турболентността на времето. Малцина обърнаха внимание на изказването на Маргарита Попова, която влезе в спор с официалната позиция на президента по отношение на Сирия, на оставката на кабинета и за напускането на ГЕРБ на парламента, коментира Симеонов.
Събитията в България протичат на фона на две геополитически събития от глобален мащаб, които имат отношение и към нашата страна. Едното е споразумението между Русия и САЩ, в което Сирия е само един от моментите, каза Петър-Емил Митев. Но въпросът за войната там има пряко българско измерение, предвид потока от бежанци и липсващия капацитет на страната ни да се справи със ситуацията. Бяла лястовица в доскоро напълно некоординираната външна политика е съвместната позиция на президента Плевнелиев и премиера Орешарски за Сирия.
"В този контекст ние имаме и едно голямо отсъствие, това на еврокомисаря за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева. Има ли такъв изобщо еврокомисар е въпросът, който трябва да си поставим, или той действа само когато България не е замесена в международни проблеми", отбеляза Борис Попиванов. 
Другото събитие са изборите в Германия. Вероятното влизане на социалдемократите в правителството ще има последици и за България, защото представлява нова крачка в утвърждаването на европейската левица.

Андрей Райчев:
Това вече не е граждански протест 
 
Още при февруарския анализ ние казахме, че гражданският протест преминава в политически, т.е. събирането на граждани, за да спрат нещо, прерасна в политически митинг да се наложи нещо. Това са принципно различни неща. Да спреш нещо е гражданско, да наложиш нещо ново е политическо. Хората се изсипаха през февруари да кажат "не" на правителството, защото не можеха да си платят сметките и това започна да прераства в активност на враговете на Бойко Борисов. Гражданският протест през февруари прерасна в политически. Борисов се изплаши от втората фаза и слезе. През лятото имаме абсолютно същото. Започна като граждански протест - "махнете веднага Пеевски". Няма власт, която може да противостои на граждански протест, той е необикновено силен. Този започна да прераства в политически, т.е. в политическо описание на бъдещето - "нови избори", "слезте от власт", "долу БСП", "червени боклуци". Всичко това вече не е граждански протест.  Гражданският протест не може да бъде управляван. Той е като атомна бомба. Тук тръгнаха да превръщат гражданския протест в политически и при това в два политически - седесарски и борисовски, което още повече усложнява картината.
Липсата на ясно отношение към Борисов уби СДС, което умря през май тази година. Тръгвайки да превръщат протеста в седесарски, сините, първо, се противопоставиха на цялата нация и, второ, укрепиха врага си - БСП, която нарасна рязко и силно от нива от 15-17% до над 20%. Вместо да се заемат с анализ на смъртта си през май 2013-а, те, понеже Иван Костов се оттегли, се обявиха за вече във властта, като забравиха две неща. Първо, че ще укрепят БСП с това, и второ, че не са решили главния си въпрос, който ги потопи, който превърна тази голяма българска партия в джудже, което не го пускат даже в парламента. Това е въпросът за Бойко Борисов. Те нито веднъж не можаха да изработят политика към него. Той беше ту Бърдоква, мутра, нещастник, клоун, ту - нашият шанс, спасител, антикомунист и водач на коалицията ни. Тази им неспособност да изберат той какъв е ги уби.

Петър Емил-Митев:
Бюджет 2014 ще стабилизира кабинета 

Равносметката от политическото лято е, че кабинетът оцеля и избори до края на годината няма да има. Заради липсата на технологично време за организирането им и заради желанието на хората за стабилност. Едно нещо не може да се оспори на Орешарски - той е добър финансист, той е по-добър финансист от Дянков и ще направи по-добър бюджет от него. Ще направи бюджет със социални акценти. Този нов бюджет ще бъде фактор за стабилизацията на кабинета и за предотвратяване на граждански протести, което несъмнено е ахилесовата пета на правителството.

Борис Попиванов:
Вместо протестиращите в публичното пространство се върна премиерът

В публичното пространство чрез серия интервюта и медийни изяви се върна премиерът Орешарски, който осезаемо отсъстваше в предишните месеци. Въпросът, който стои сега пред него, е дали ще може да докаже себе си като балансьор в разнопосочните послания на БСП и ДПС по основни въпроси, свързани с управленската програма и бюджета за 2014 г., или всичко ще се решава в диалог между партийните централи. В близките седмици бюджетът е онзи, който ще стане централен индикатор предстои ли в България промяна в правенето на политика или не.

Андрей Бунджулов:
Проблемът на БСП е в капсулацията

Проблемът на БСП днес и на левицата като цяло вече не е разцеплението. Нито единството само по себе си. Проблемът е в капсулацията. Дори да приемем, че това капсулиране става на равнището на 700-800 хил. избиратели, мисля, че цената, която плаща БСП, не е управленската цена на кабинета "Орешарски". Цената, която ще плати БСП, е липсата на диалог вътре в партията и навън. Аз се опасявам, че ако продължи тази тенденция, БСП ще се срине на много ниско равнище. Така че тук проблемът е в отварянето, декапсулирането.

Първан Симеонов:
Шансът на Реформаторския блок минава през ГЕРБ, а Борисов се отърва от преки обвинения

От една страна, Реформаторският блок е събрал хора с доста прагматичен политически опит, които ясно си дават сметка, че по всяка вероятност техният блок няма как да бъде всеобхватна огромна партия, няма как да бъде електорален бум, няма как да бъде ранното СДС. Ако в най-добрия случай Реформаторският блок е нишова партия, тя трябва да заеме своята ниша. Тази ниша не е толкова голяма. Това са западно ориентирани, либерално настроени, ако щете, консервативно настроени градски хора от среди, които нямат голяма численост. Единственият шанс Реформаторският блок да участва в следващо управление на страната минава през ГЕРБ.
Деликатността на отношенията между двете формации се състои в това, че, от една страна, Реформаторският блок е конкурент на ГЕРБ за дясното, а от друга - блокът трябва да си остави вратичка по някакъв начин след избори, в никакъв случай преди това, за някакво взаимодействие с ГЕРБ. Той хем трябва да бие ГЕРБ, хем трябва да го държи пригоден за сътрудничество, което е трудно от гледна точка на моралния анонс, заявен от реформаторите. ГЕРБ пък няма никаква полза от това някой да се намесва в дясното пространство. Напротив. Партията на Борисов има полза да представи света разделен на две, където единственото и ефективното в битката срещу властта и статуквото е гласуването за нея. В същото време обаче ГЕРБ трябва да поощрява и да ухажва Реформаторския блок, представяйки себе си като единствен изразител на цялата енергия в обществото. И от двете страни имаме двояка позиция, която е безкрайно сложна като баланс. Шансовете на ГЕРБ за някакъв политически рестарт не са отминали, поради фактът, че ГЕРБ губи основно в два случая - когато джобът ни изтънява, т.е. когато ние обедняваме, и когато е уличен самият Борисов. А той в момента, изглежда, че се е отървал чисто политически - стои неприкосновен, няма политическа атака или някакъв тип обвинения към него, които да го засегнат пряко.