08 Декември 2021сряда03:02 ч.

На фокус

Покривът все пак падна...

Какво общо може да има между България и Япония?

/ брой: 199

автор:Ева Костова

visibility 8

Като чуе думата бедност, българинът вече се хваща за кобура. Защото бедността е навсякъде - тя е в празните надежди за промяна, във втръсналите прашасали от години предизборни обещания и цинично-грабливи действия след изборите на честните уж кандидати за власт, тя е в пълните рафтове на магазините и в празните кошници на купувачите, тя е наглостта на богатите паразити, тя е в сухия хляб, който много хора ядат, в студа, който търпят, в болестите, които ги морят. Тя е в просещите ръце. И най-страшното - тя е в очите на децата ни...
Хората приемат по различен начин пенсионирането. Оптимистите виждат в него заслужена почивка, а песимистите, които в България са повече - началото на края на живота. Ала не и в Япония, четем в различни източници. Там държавата прави всичко възможно да поддържа духа и щастието на своите пенсионери. И също като в останалата част на света населението е предимно застаряващо. Ала азиатската държава вече се справя със "супер застаряващо население", тъй като една трета от жителите й са на над 65 години. И въпреки хубавата си пенсия, пенсионерите там си намират нова работа и започват нов живот. Правят го благодарение на програмата "Втори живот", която им предоставя работа, дом и възможност да останат активни.
В България има работа за цял японски народ, но кой е този луд японец, който ще дойде тук да блъска за 400 лева или в най-добрия случай за 650 лева. Пък и държавата му няма да му позволи. Нашата прави това. Прави и мастити стратегии с грижа за активния живот на възрастните. На голямо количество хартия се пръкват изследвания, диаграми, научни прогнози, предложения за учение през целия живот, спорт и дейности срещу деменция примерно. Проектите носят пари на авторите си, но резултатът е "лява ръка - десен джоб". Това доходи, социални грижи, подпомагане и т.н. са някъде сред пожеланията. За тези, които оцелеят.  
 
Идентичен случай в наше село

Бай Иван е на 80 години, но всеки ден копае градинката, дето му ражда доматите и чушките, баба Елена гледа овчици за млякото. Децата им не са при тях, а те само се молят да не падне над главите им покривът на къщата. Децата трудно могат да им помагат, защото заплатите им не са от най-високите. "Благосъстоянието на богатите у нас нараства, но това вреди на благосъстоянието на останалите. Това е ключовият момент, който трябва да се обсъжда" - думи на директора на Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов в интервю за БНР преди дни. Позовавайки се на световната база данни wid той изтъква, че за  последните 20 години капитали и ресурси се концентрират в ръцете на все по-малко хора. Според икономическия експерт голямата поляризация на доходите води до своеобразен социален сепаратизъм - богатите разбират, че не им е изгодно да участват в солидарните социални системи и предпочитат частните, които им дават по-добро качество на услугите срещу съответното заплащане. И затова децата им учат в частни училища, оправят здравните си неволи в частни болници, разчитат на пенсия от частните пенсионни фондове.
България не само е страната с най-ниски доходи в Европейския съюз, но е и

първенец по неравенствата

Измерителят - Коефициент на Джини, който показва паричната разлика между благосъстоянието на бедните и богатите, в България през 2020 г. е 40% - това е най-високата стойност на неравенството сред всички членки на ЕС. Тези стойности не са плод на годишни отклонения, а са се превърнали вече в установена закономерност повече от десетилетие, категоричен е Любослав Костов. Той цитира и това, че последните данни към 2019 г. показват, че най-богатият един процент от населението в България притежава 18 процента от съвкупния национален доход, който се създава в икономиката или от брутния вътрешен продукт. За сравнение, през 2008-а те са притежавали 8 процента. Един процент най-богати притежават повече национален доход спрямо 50-те процента най-бедни българи. Ако това се погледне не като проценти, а като левчета, в абсолютно изражение, то размерът на средния годишен доход на 50-те процента най-бедни българи за 2020 г. е бил 5787 лева, което, разделено на 12 месеца, прави около 500 лева нетен доход, казва експертът. Докато размерът на средния годишен доход на 1% от най-богатите българи е бил приблизително 320 000 лева или средно по 26 666 лева на месец. Налице е намаление на концентрация на ресурси в над 90 процента от българите за сметка на останалите 10%.
Според Костов, за да има смекчаване на неравенствата, трябва да се въведе необлагаем минимум за хората с ниски доходи, да се засили ролята на работниците в управлението на компаниите, да бъдат стимулирани малкият и средният бизнес да използват повече финансови инструменти.
През юни 2021 г. 23 процента от наетите или

503 000 души са на минимална заплата

Тя е 46,8 процента от средната работна заплата. Минималната часова ставка в България е 3,92 лева, което ни отрежда последно място в ЕС.
За 10 години населението на България намалява с около 590 000 души, но в същото време бедността за периода 2010-2020 г. расте. За този период бедните пенсионери се увеличават със 128 000, а бедните деца - с над 17 000, обяви социалният зам.-министър Иван Кръстев на форум за доходите, организиран от фондациите "Фридрих Еберт" и "Солидарно общество". Доколко е адекватна социалната политика у нас бе илюстрирано с факта, че за десет години помощите за едно дете са се увеличи с 5 лева. КНСБ настоява минималната работна заплата за 2022 г. да стане 764 лева.
По последни данни за 2020 г. българите под линията на бедността са 1,6 милиона, а относителният дял на бедните е 23,8 процента от населението.
Основните очаквания на българите преди 17 години бяха, че с влизането в Европейския съюз ще има промяна в жизнения ни стандарт и доходите, които поне донякъде ще ни сближат с по-богатите държави на съюза. Стана обратното - стигнахме още по-дълбоко от дъното по равнище на бедност, образование, здравеопазване, доходи и риск от социално изключване. Специалистите стигат до извода, че редица

български специфики минират пътя ни

до по-съществени промени в изоставането - нисък процент на преразпределение, високи неравенства, неадекватност на социалните плащания, които КОВИД-кризата изкара пак на преден план, многото наети на минимална работна заплата, което е фактор за бедност и причина за недостиг на кадри за икономиката. В България равнищата на заплащане са четири-пет пъти по-ниски от тези в ЕС. Засега тези проблеми водят само до едно - масова миграция, за алтернативи забравете!     
А, пропуснахме японците. Чували сме, че двойка японци най-много да поспори къде с пенсията си да намери някой щастлив бряг за отмора.
Покривът на Иван и Елена все пак падна...

 

 

 

Партиите оптимисти за съставянето на кабинет

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 236

Медици от УМБАЛ "Лозенец" излязоха на протест

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 236

Застрояват с десетки блокове зелен клин на София

автор:Деси Велева

visibility 177

/ брой: 236

МРРБ обвини КЕВР за фалит на ВиК сектора

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 236

Готвят нови изисквания за имотите

автор:Дума

visibility 216

/ брой: 236

Икономиката забави ръста до 4,6%

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 236

Жилищата в София поскъпнаха с 63%

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 236

Минск възразява срещу опитите за натиск

автор:Георги Христов

visibility 201

/ брой: 236

Китай с контрамерки за бойкота на САЩ

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 236

Откриха следи от кокаин в британския парламент

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 236

Социални протести в Австралия

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 236

Полза нулева

автор:Евгени Гаврилов

visibility 176

/ брой: 236

Безумие: 39 ВУЗ за икономика у нас

автор:Велиана Христова

visibility 364

/ брой: 236

София не старее, но и не блести

автор:Деси Велева

visibility 114

/ брой: 236

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ