Показаха ни, че може
/ брой: 262
След издънките на треньора Драгутин Балтич по време на мачовете за Европейската лига по волейбол в Истанбул и изпадането на женския ни национален отбор в нокаут, вместо федерацията да направи своевременна оценка и да вземе решения, в т.ч. структурни промени, се стигна до предоставянето на пълна свобода на треньора. Която той превърна в свободия. Сменен бе помощник-треньорът Петър Дочев - доказан експерт с международен опит и квалификация. Балтич отстрани три от титулярките, позволили си да го критикуват още на летището в Истанбул. За да се стигне най-накрая до пълна деградация на словенеца, която поради етичните критерии не бих желал да коментирам. Едва тогава той бе отстранен от треньорския пост. Федерацията отново закъсня с оценката си.
Бившата звезда на мъжкия волейбол Димо Тонев набързо стана помощник-треньор на Балтич, а след изгонването му зае овакантения пост. За успехи, особено в колективните спортове, са необходими много работа и хъс. И по-малко високомерие. Още с встъпването си на поста Тонев прояви субективизъм към капитанката на отбора Ева Янева, като я обвини в симулация. Нейното отстраняване се оказа грешка, която ни коства пълния резил на Евроволей 2011. Завърнахме се без спечелен гейм от три мача. Точката на кипене бе достигната. Треньорът отново бе сменен.
Новият селекционер на волейболистките Марчело Абонданца, макар и за кратко време, успя коренно да промени отбора, да надъха състезателките със спортна злоба, с поставяне на конкретни задачи пред всяка и на основна цел - пред всички: желание за победа. Само преди месец Димо Тонев официално заяви пред медиите след провала в Турция, че не може да прави чудеса. Явно професионализмът на италианеца доказа, че успехите на този отбор са не само възможни, а реалност.
На предквалификацията в Баку отборът се оказа действително боеспособен, особено при успеха над Украйна на полуфинала и най-вече при двете победи над домакина Азербайджан в групата, а след това и после на финала. Италианецът показа, че олимпийската мечта за България отново е жива.
Вече всички състезателки вярват в тази мечта. Положителното е, че още отсега основна задача пред всяка състезателка е колективът да бъде над всичко, а целта е една - победа. Вярата идва с победи. Треньорът Абонданца вече изгради отбор, който е способен да ни поднесе приятна изненада и да победи еврограндовете на турнира през май в Истанбул. Хубаво е, когато оптимизмът е подплатен с много желание, професионализъм и опит. Показаха ни, че може!